Свалят цените, за да въведем еврото и влезем в еврозоната

Слушай новината

Цените да бъдат понижени, за да бъде намалена инфлацията и да можем да влезем в еврозоната от началото на 2024 г., призова Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, пише "Труд".

Бизнесът трябва да увеличи доходите без да вдига цените, а дори се обърнахме с призив към него да намали цените, заяви Васил Велев.

Асоциацията на организациите на българските работодатели представи приоритетите си за 2023 г. Сред тях са влизане в еврозоната и в Шенген. За целта трябва да се възстанови ценовата стабилност, обясни Васил Велев. България изпълнява всички формални критерии за приемане на еврото с изключение на нивото на инфлацията.

Народното събрание намали тавана на цените на електроенергията, над който изплащат компенсации на бизнеса. Това ще позволи на бизнеса да намали цените, защото по този параметър не отговаряме на изискванията за еврозоната, каза Велев.

Освен това, според него, трябва да бъде намален бюджетният дефицит. Въпреки изборите трябва да се ограничи популизма и да не се харчат пари, които нямаме, заяви Васил Велев.

Скандално: Проверка по магазините в 5 държави установи колко по-скъпо е у нас

Мерките за ограничаване ръста на инфлацията са необходими за членството ни в еврозоната и за благоденствието на обществото, заяви и Добри Митрев, председател на БСК. Ако успеем да подтиснем ръста на инфлацията, имаме шанс от 1 януари 2024 г. за сме член на еврозоната, допълни той.

Окончателният доклад за България и за готовността ни за членство в еврозоната ще излезе през месец май. Служебното правителство също иска дотогава годишната инфлация да стане поне под 10 на сто.

Преговаряме с хранителните вериги, за да усетят хората, че цените намаляват, заяви служебният министър на икономиката Никола Стоянов по време на отчет на кабинета за свършената от него работа.

“Необходими са инвестиции - чужди и вътрешни. Затова управляващите трябва да предприемат мерки, за да има стимули предприемачите да инвестират в България”, каза Добри Митрев.

При въвеждане на един регулаторен режим трябва да бъдат премахвани други два, допълни той. В България има 900 регулаторни режима, няма друга такава държава в Европа, прекомерният контрол отблъсква желаещите да правят инвестиции, заяви Добри Митрев.

Необходимо е да бъде преразгледан Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), заяви Васил Велев. Според него в Плана има грандомански проекти, които граничат с научната фантастика, но са с огромен корупционен потенциал.

Тези проекти са направени, защото няма национална стратегия за развитие на енергетиката, допълни той. Това, което беше представено, не е никаква стратегия, там са объркани целите, каза Васил Велев. 

“В стратегията липсва думата достъпна, а енергията трябва да е достъпна, сигурна и чиста. При тези грандомански инвестиции цената, които би се получила на микса на електроенергията, няма да бъде достъпна, няма да има кой да я купува”, допълни той.

Според Весил Велев, ако бъдат премахнати грандоманските проекти от НПВУ, ще има пари за всяка фирма и всяко домакинство, с които да се финансира поставянето на фотоволтаици.

Праговете за приходите на производителите на електроенергия за всеки киловатчас са изключително високи, така че да остават свръхпечалбите в предприятията в енергетиката и от там да може да се краде, каза още Васил Велев.

Вдигат данъци, ако харчат пари предизборно

Администрацията трябва да получава пари срещу реформи, смята председателят на БСК Добри Митрев.

Необходимо е запазване на данъчния модел, заяви председателя на БСК Добри Митрев, като представи част от приоритетите на работодателите за 2023 г.

“След всички предизборни харчове, които все по-често ни се налага да търпим, възможността за промяна на данъчния модел ще се окаже неизбежна, ако тази тенденция продължава.

А не знам, дали българските граждани са съгласни да им се увеличи данъчната и осигурителната тежест, заради това, че определени политици с подобни популистични предложения в парламента просто държат да си осигурят представителство и в следващия парламент”, допълни той.

Бизнесът настоява и за програмно бюджетиране.

Според Добри Митрев бюджетите на ведомствата може да бъдат на принципа на Националния план за възстановяване и устойчивост, тоест да се дават пари срещу реформи и пари срещу ефективност, а не просто, за да съществуват едни институции, които да бъдат хранени от българските данъкоплатци.

Всеки, който може да работи, не трябва да получава помощи без да полага обществено полезен труд, смята Цветан Симеонов.

Нормално е да се увеличи възрастта за пенсиониране с увеличаването на продължителността на живота. Това обясни председателят на БТПП Цветан Симеонов, който представи приоритетите на работодателите в областта на образованието и пазара на труда.

Нацията ни застарява, във Франция има стачки, защото има предложение възрастта за пенсиониране да бъде увеличена от 62 г. на 64 г., обясни той.

Обучението на възрастните хора също е включено сред приоритетите на работодателите. Според Цветан Симеонов в страната трябва да бъдат привличани и таланти от чужбина, но за целта икономическата среда трябва да е по-гостоприемна.

Всеки, който е в работоспособна възраст и работоспособно състояние, не трябва да получава помощи без да полага обществено полезен труд, заяви Цветан Симеонов. Социалната политика отправя грешни послания - казва, че няма нужда да се образовате, да се трудите, а ще получите увеличение на заплатите, каза Васил Велев, председател на АИКБ.

Пенсионният модел беше разбит и половината пенсионери получават еднакви пенсии без значение какви осигуровки са плащали, продължи той. Това е резултат от лов на избиратели, който е насочен към мързеливите и глупавите, заяви Васил Велев.

Според него същият ефект ще има, и ако минималната заплата стане 50 на сто от средната - половината работници ще получават еднакви заплати, което ще кара хората, които знаят и могат повече, да работят по-малко.

Последвайте канала на