Октомври беше месецът на изборите… между другото, все още нямаме правителство след тези избори, но и това влезе в графата на неща, които не ни правят впечатление вече, само вдигаме рамене и си викаме: „Тука е така!“
Но преди изборите все още имахме (освен някаква вяла надежда и) време да се притесняваме и за това кой ще гласува на тях.
И така – на втори октомври се случиха поредните избори, които (повярвайте ми – очаквано) не доведоха до сформиране на кабинет, а единствено до разтакаване, тупкане на топката и отлагане на даване на първия мандат.
Не стана ясно защо се дава толкова време да се „разберат“ помежду си партии, които се заявяват като евроатлантически, с други – чисто про-путински, а за финал някаква смесица между двете да се носи по политическата ни повърхност като ***** по вода.
Беше повече от ясно, че тези партии никога (официално) няма да заработят заедно. А как стигнахме до тук, че толкова месеци след началото на кланетата на Путин, ние все още имахме хора, които да гласуват за неговите служители тук…? Това е въпрос, който завинаги ще носи силно смесени чувства у евроатлантическите ни партньори.
Същият този октомври се заговори за приемането на Украйна в НАТО. Логично, имаше разделение на два лагера – цивилизованият свят срещу руските насилници.
„Президентът трябва да разбере, че няма легитимност да реши ДА ИЗВАДИ БЪЛГАРИЯ ОТ ЦЯЛА ИЗТОЧНА ЕВРОПА. В момента, в който всички президенти на страните от Източна Европа осъждат действията на Русия, за пореден път, на много важен етап, БЪЛГАРИЯ ЕДИНСТВЕНО да не е там. Той няма тази легитимност да ни вади от нашия цивилизационен формат“. Това са думи на Христо Иванов пред bTV.
И жестът беше крещящ: България (официално или не) бе сложена в групата на путинските приятели в очите на партньорите ни. Което е жалко и смешно, особено защото путинският режим СЪЩО ни сложи в една „група“… тази на „неприятелските държави“.
Толкова жалка позиция България не е имала никога.
Дори в жалките години на соца, поне Русия ни е била зад гърба, а сега, от гърчене и страхливост, всички са против нас – партньорите ни презират, руснаците ни презират, народът е разделен и се мрази. И за всичко това можете да благодарите знаете на кого.
Спечелил много проценти на изборите, един политик – като новобогаташ, ударил джакпота и малко самозабравил се – реши да се порепчи на журналистите, да ги обижда и унижава. На някои от тях, изглежда, пък им хареса и не си тръгнаха, а подтичкваха за още.
С идването на есента, няма да повярвате кой феномен се върна на дневен ред… точно така: кемтрейлсът, вечната класика. Но октомври беше също така и рожденият ден на Путин, който (логично) съвпада с годишнината от смъртта на неговата критичка Анна Политковская.
Като сложите тези две имена едно до друго – Путин и Анна Политковская – познайте кое от двете буди повече топли чувства у масата…
А помните ли един камион, дето се взриви на Кримския мост. Е, и това видяхме през октомври, да. Само дето през цялата година преди това политическият ни елит се навеждаше пред руснаците, за да „не ги дразним“, че да „не се намесим във войната“, а накрая Путин да вземе да каже, че камионът тръгнал от Бургас… И директно да ни посочи.
Хем ни обявиха за „неприятелска държава“, хем ни спряха газа, хем Путин ни набута в проблемите с тоя камион от Бургас, а накрая: даже не бяхме дали оръжие на Украйна, та поне пред партньорите си да не изглеждаме чужди. Но агентите понякога имат и такава задача – да пречат на сближаването с врага, като „врагът“ в случая са европейските държави, ценностите на мира и просперитета, бъдещето ни на европейска държава и желанието да не сме в евразийската външна тоалетна.
Изтривалките, които лазят в краката на агресора, си мислят, че печелят благоразположението му, а се оказва, че единствено засилват апетита му. Путя видя, че може да мачка българите, защото политиците им са едни такава… гърчат се, мрънкат, кършат ръце, извиняват му се, не смеят да го гледат в очите. И реши, че му харесва. И газа спря, и спящите клетки в правителството активира, и губернаторката насъска да ни плаши с ракети, сега и директно ни посочи с пръст.
Руската агентура активира и македонските спящи клетки. А техните клетки са толкова „спящи“, че и като се събудят пак са спящи.
Как иначе можеш да си обясниш поведението на македонските националисти. Отвътре ми идва да се пошегувам, че правейки толкова тъпотии само доказват, че наистина са българи, но няма да го направя, защото като малък са ме учили да не се подигравам на по-бавните деца, които не могат да си връзват обувките.
Обратно в България: четирихилядниците започнаха да правят copy/paste, без дори да сменят заглавието. Помните ли – през октомври – един и същи текст излезе от няколко „журналисти“. Еднакъв. С едно и също заглавие. И все „авторски“.
Всеки сезон от сериала на путинските служители в България си има хит. Минахме през норвежкото крадене на деца и извозването им с конски вагони зад граница. Минахме през страховете и „заплахите“ на Истанбулската конвенция. Минахме през „ужаса“ да не можем да се изкъпем лятото без руски газ. Минахме и през умирачката и вдигането на цените на същия тоя газ (дето сега поевтинява главоломно).
Ако помните, назад в годините имахме забрана на шкембето, ракията и луканката. Никога не е нулева година за тия гении.
Единственото, което обединява „прогнозите“ им, е: че нито една не се е сбъднала; че масово обаче продължават да им вярват; че въпреки че не се сбъдват, хората остават с чувството, че лъжите някак са имали основание (дим без огън нямало, видите ли).
Е-е-еххх… дойде Десети; или ДС-ти, както предпочитате…
Пропуснахме да видим, че сценаристите на Прехода са от същите редици, които допреди това рисуваха плановата икономика и пишеха възхвалите за СССР. Пропуснахме да видим и че си назначиха синовете, дъщерите и доверениците за „бизнесмени“, „депутати“ и (любимата им дума) „културтрегери“…
Митът за добрите и сърцати българи и без това е на умиране в последните години, но толкова психопатско отношение към беззащитни души е отвъд способността на нормален човек да разбере.
А липсата на заинтересованост у властите и (умишленото) разрешаване на престъпниците да продължат да извършват жестоки престъпления, без никой да им търси сметка години наред, може да се нарече престъпление срещу народа и държавата. Но пък кой ли ще го разследва… и кой ли ще повдигне обвинението…?
(съвсем малко) Изненадващо беше, че партиите, които преди се хвалеха, че са махнали хартиената бюлетина, сега я върнаха на бял кон; които казваха, че машинното гласуване е ЕДИНСТВЕНОТО, на което да имаме доверие, сега казваха, че точно на него не може да се вярва. Някои ги заподозряха в това, че се опитват да върнат хартиената бюлетина, защото с хартията се дописват протоколи, унищожават се бюлетини, правят се невалидни в последствие и какво ли още не…
В българската политика няма нищо чудно в това днес един политик да ти говори едно, утре – друго, и в двата случая да ти се кълне, че само това е истината…
Стенограма от 16 септември 2020 г.:
„КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Затова днес се обръщам към всички народни представители, но и към българските граждани, за да знаят какво се случва. Призовавам: приемете нашите предложения за единствено и само машинно гласуване като гаранция за честността на изборите и не отстъпвайте с въвеждане на хартиени бюлетини. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова!“
От FIFA заявиха, че искат да събират света заедно, да ни сближават. Чудесна идея, на хартия.
На практика обаче се оказа, че предишният френски президент е искал да продаде едни самолети на катарците и затова е понатиснал FIFA да пратят Световното в пустинята.
Самите катарци имаха надежда, че ще поизмият малко имиджа и ще имат шанс да посеят малко пропаганда. В резултат получиха тонове критика, особено за неспазването на човешките права и смъртта на хиляди работници.
Критиката се опитаха да я задушат с подкупи, а и FIFA помогна със заплахи (че ще показват жълти картони за лентички по екипите например). В резултат получиха още критика и подигравки, което пък ги ядоса и взеха да се настройват още повече срещу Запада (ех, тоя лош, лош Запад)… или поне така изглеждаше по много от коментарите в социалните мрежи.
Като сложим парите и сигналите за корупция настрана и се фокусираме върху (уж) желанието на FIFA, можем да заключим, че искаха да рушат стени, а вместо това ги издигнаха още по-високи.
Но, въпреки всичко, ТОВА беше най-доброто Световно, което съм гледал, с най-добрия и красив футбол. Удоволствие за публиката въпреки всички скандали с организацията. Футболистите го направиха ВЪПРЕКИ FIFA и ВЪПРЕКИ домакините.
Малко е смешно (какъв да е, руски е) българският президент… така да се шегува, че именно от неговата „кохорта“ били завършили американски академии. Не че нещо, ама… то и Бин Ладен беше учил в Оксфорд през 1971 г. … Важното е какво правиш след това, а не къде си завършил. Или иначе казано: спрете да се хилите, Румен Радев наистина се занася с ДБ, че кохортата му е по-американска.
Краят на ноември дойде с някакъв проект за проект. Левите щели да се прегрупират, да се събират наново и да… кой ги знае – да громят империализЪма, вероятно. Не стана много ясно каква е основната цел, освен да прецакат на БСП играта (като всички те са бивши бесепейци).
Декември тъкмо дойде и опорките не закъсняха. Но явно опоркаджиите са малко уморени в края на годината, та „родиха“, че Киро и Асен (дето управляваха 7 месеца) са им виновни, че Лукойл не плаща данъци, дето е в България от 1999 г. и не плаща от 2007 г.
И тогава… Нидерландия ни блокира за Шенген. Хора, които си мислеха (и още си мислят), че Шенген е „онова, дето… за приемането на Еврото, такова…!“ бяха много щастливи. Други – не толкова.
Даже предложиха ние да блокираме Нидерландия за разни неща.
Декември ни донесе и сживяването на един тру… на една партия. НДСВ се издигна от прахта, за да инспирира неедна карикатура с главно действащо лице граф Дракула…
Но пък „величеството“ си върна двореца във Врана официално. Нищо, че хората казват, че дядо му дошъл с два куфара в България, вдигнат от масата в австрийското кафене, важното е, че нещата се навързаха и Симеон Сакскобургготски, когото някои още наричат „цар“, си взе двореца, а миньоните му заговориха за великите неща, които са постигнали при управлението си.
Годината донесе и нещо друго неприятно… доразкраси агресията на нашенеца. С всеки месец от началото на пандемията тая агресия растеше, после – с началото на войната на Путин – растеше двойно по-бързо. Сега всеки е срещу всеки. Всеки малко по-фрустриран от живота загубеняк, който има запек или жена му му се е подиграла сутринта, ще агресира срещу някой по-слаб. А умствено изостаналите в парламента се радват на това поведение, защото чудесно ги устройва да управляват самоунищожаваща се тълпа, която никога няма да е единна.
Световното свърши, Коледа още не бе дошла, трябваше някакъв цирк за помежду им, за да държи народонаселението нащрек. Ето какъв бе той: разкриха ни решението си да ни направят луди през 2023 г., като ни сложат един куп билети за градския транспорт – все електронни, с плащане през не-знам-какво-си, за час, за половин час, за видове транспорт… е, хубаво, че махнаха електронното гласуване, че хората се обърквали…
Толкова от 2022 г. Ако има още нещо да се случва в последните ѝ часове, ще пишем за него догодина. Весело посрещане, останете с всичките си пръсти, даже най-добре: забравете за пиратките и бомбичките, ако празнувате с приятели или колеги – направете така, че да не ви е срам после да ги гледате в очите, а ако празнувате сами – е, дано догодина не празнувате сами и да е по-добре. При всички положения: дано 2023 година да ни е много по-добра от всички последни 80 години взети заедно!
Стенограма от 16 септември 2020 г.:
,fit(968:545))
,fit(968:545))
,fit(968:545))
,fit(968:545))
,fit(968:545))
)
