Защо Кукурнелите, Зеленочорапските, Копейкините и четирихилядниците имат „алтернативна“ истина в устата?

Краят на годината някак си естествено подтиква към равносметки, а тази (година) имаше една основна тема, която надвисна над всички ни като сянка – войната. 

Оттам – от това, което видяхме и чухме – пък следва и въпросът: ние докога ще живеем в паралелна реалност и винаги ли ще ни заставят да бъдем на губещата и грешната страна на историята?

Гледаме как държави пращат военна помощ на Украйна и застават на страната на правдата, а нашите тук говорят за заплаха, че ТОВА щяло да ни въвлече във войната…

Чувстваме се като дете, което иска сладолед и гледа как другите деца ядат сладолед, ама майка му му говори, че от сладоледа ще се разболее и ще умре. 

И се чудя: защо това очевидно лъжливо говорене ни залива и до днес. Започвайки от 24 февруари, та до днес. А преди 24 февруари тези същите се съревноваваха да ни обясняват, че сме луди, ако вярваме, че Путин ще нападне Украйна. 

На мен лично тези верни путинисти ми създадоха два навика: 1. Като ми кажат „добър ден“, да погледна навън дали не е тъмно; и 2. Като им видя физиономиите, да си пипам джоба – дали не ми липсва портфейлът.

Преди два дни колегите от „Сега“ написаха много интересен материал, озаглавен „И Чехия опроверга Радев и получи безплатно танкове "Леопард"“, с подзаглавие „Прага изпрати 12 танка Т-72 и 5 BMP-1 в Украйна и в замяна Германия й даде модерните си машини“. 

Да, нали помните – опорка номер две (след „ще ни въвлекат във войната“) е, че ако си дадем военната техника, ще останем военно боси и голи. Е, оказа се, че и това е въздух под кремълско налягане. 

Чехите дадоха старото си съветско оборудване и получиха ново и модерно. Ние имахме златния шанс да заменим прогнилата си съветска техника, но чугуните, на които още им дрънкат петолъчки в главите (е, руски са им главите, какви да са), се заинатиха. Сакън да не накривят шапката на Бащицата. 

Но иначе обичат България, де…

Когато става дума за „неутралитет“ и други номера в полза на Путин и ущърб на европейското бъдеще на България, не мога да пренебрегна похвата, който онези използват: да говорят, че го правят в името на народа или още по-нахалното, че ТОВА е всъщност ВОЛЯТА на народа. Демек: цитират „народа“ и заявяват, че народът го е искал…

Точно обратното обаче се оказва какво иска мнозинството от НАРОДА и това го показват и социологическите изследвания, и протестите в подкрепа на Украйна и европейското бъдеще на България. 

Путинистите, като верни на тяхната порода, просто са по-агресивни и шумни. Но „онези“ няма как да не знаят истината. Те имат същата социология, виждат същите изследвания и протест, те знаят за какво става дума. Както са имали докладите на ДАНС, че строежът на тръбата със завоалираното име е всъщност предпоставка за Путин да започне агресия, а за България е вредна и е срещу националния интерес. Стана ясно, че са имали тези доклади, но са избрали да ги игнорират. 

И най-после – в края на годината – се сетих: ето защо!—ИЗБИРАТ какво да чуят, избират в какво да вярват, избират какво да повтарят. Това е. И истината тук не е водещ фактор, а куп субективни интереси и вярвания. 

Чудех се защо Зеленочорапски, Кукурнела, Копейкин, служебните гълъби, „журналистите“ (нямам по-големи кавички, съжалявам), които не могат да си извадят езика от за**ика на Путин, четирихилядниците… въобще z-хората, както ги наричам, са така прехласнати да повтарят едни и същи опорки, въпреки че те отдавна са разбити на пух и прах. 

Те избират да го правят. 

Зеленочорапски, като казва, че хората искат… хората вярват… хората се страхуват… хората това… хората онова… той има предвид една определена неголяма, но шумна група от хора, която той е избрал да слуша. По две причини: 1. Че е по-шумна тази част от хората – в интернет са по-шумни; изглежда, имат само една задача за през деня и тя е да вдигат про-путински шум, но също така и причина 2. Човек избира кое мнение да чуе и кое – не. Хората масово търсят не истината (ако тя им противоречи), а потвърждение на гледната си точка. А в някои случаи: потвърждение на гледната си G-точка. 

Последните (почти) три години го виждаме това и у обикновения човек – избира да пренебрегва истината, когато тя е в противоречие на очакванията му или интересите му. Като дете, което си мисли, че инжекцията му вреди, защото го боли, и вярва, че може да се оправи от болестта от само себе си. Е, не може. 

COVID пандемията ни показа нагледно как YouTube звезди, TikTok звезди и всякакви знайни и незнайни Facebook герои със средно образование изместиха лекари и учени. Защо? Защото хората избират да вярват на онова, което НЕ противоречи на вярванията и интересите им (а много често: просто на настроенията им). Горчивата истина не случайно се казва „горчива“… и те не я искат. 

Ето защо Зеленочорапски, Кукурнела, Копейкин, служебните гълъби, „журналистите“, четирихилядниците и всички z-хора не спират да повтарят едни и същи опорки, дори когато те са доказани лъжи, и да казват, че хората го искат, хората се страхуват, хората са казали… Не са казали „хората“, а една групичка от тях, но те държат на своето. Също така: да не забравяме как техните бащи и дядовци някога са взели властта; с цената на какво; и кога въобще истината им е била някакъв приоритет! 

От друга страна „хората“, които им вярват на тях – го правят по абсолютно същата причина: отърва им да вярват на техните лъжи, защото НЕ противоречат на вярванията и интересите им. И така двете групи се захранват една друга с причини да повтарят едни и същи лъжи. Полезни са си едни на други. С тази разлика, че едните печелят големи суми в банковите си сметки, а другите – едното голо „удоволствие“ от потвърждението на гледната им G-точка. 
 

Последвайте канала на