Търси се начин пенсионерите да почнат да спят зимен сън

Поради липса на социална политика в държавата с най-много „социални“ партии, ще се наложи да се обърнем към науката, която да реши проблема с изхранването, топлината и лекарските грижи за уязвимите групи. 

Поради наличието на прекалено много умствено неравностойни в парламента ни, ще се наложи да прибегнем към алтернативен метод. 

В този ред на мисли, търси се група учèни, които да систематизират нàучно, да нахвърлят един план и да презентират методология, по която да се приспиват пенсионерите през зимата. 

Какво по-добро решение, като няма пари за увеличение на пенсиите, лекарските грижи са като в експериментална клиника от 19 век, а парното е лукс за шейхове, да приспим пенсионерите? Не… не като болно куче да ги приспим, а като мечка през зимата. Хибернация. Зимен сън, с други думи. 

Трябва да отбележим, че хипноза и други подобни „леки“ методи трябва да се избягват, защото закърмените с гроздова от малки, трудно се поддават дори и на някои анестезии, камо ли… нали! А това крие рискове от преждевременно събуждане на индивиди от вида Pensionerius Bulgaricus посред зима. А, както знаем, събудената през зимата мечка става… какво става? Точно така: става стръвница. А това не ни трябва – пенсионерка стръвница не е риск, който можем да си позволим да поемем. 

Започнат ли пенсионерите да спят зимен сън, ще се случат няколко неща. Първо, доходите на политиците и телефонните измамници рязко ще спаднат. Едните ще трябва да спрат да лъжат и крадат от най-уязвимата група, да им прибират парите и да ги обричат на глад, а и телефонните измамници също ще трябва да си търсят друга работа. 

Второ: ако няма будни пенсионери, дебатът кой е виновен за нямането на бюджет за пенсиите ще изтънее и ще се свие до размера на досадно жужене. А, всички знаем, че когато една тема престане да бъде „проблем“ и вече не е интересна на политиците, веднага ѝ се намира решение. 

Защо това е така ли? Защото рядко по начало е била проблем, обикновено си има елементарно решение, което на всяка цена се отбягва. 

Защото, ако няма проблем, господата в парламента не могат да обвиняват опонентите си, нито да обявяват себе си за спасители, които могат да го решат. Затова наличието на проблеми, изглежда, захранва политическото говорене. Спре ли да бъде „проблем“, бюджетът за пенсии ще намери своето решение. 

Знаем, че политиците решения на проблеми не намират. Те по-скоро ще намерят проблем за всяко решение. Но всеки проблем радушно ще използват, за да атакуват опонентите си (а, както видяхме, дори и партньорите си, ако имат скрита мисия на камикадзета в коалиция). Затова: лишаването на политика от проблем е като лишаването на войника от оръжие. А в нашия случай – като лишаването на бавноразвиващия се войник от оръжие…

Освен това, следващите избори се очертават да са по студено време, когато мечките спят. Ако и пенсионерите спят по това време, ще се лишим от удоволствието партизаните от столетницата да ни определят дневния ред на политическия живот с техните обръщалки на 180 градуса, когато им е кеф – днес за машинното гласуване, утре – за хартията, днес против герберите, утре – с тях. Ще стане така, че доня Корнелионе ще трябва да си търси… да почне истинска работа някъде. Това ще е освежаващо за цялото ляво политическо пространство у нас, за младежкото крило на столетницата, както и за обикновените социалисти, на които международните социалисти им се подиграват, че са консерватори (наопаки на света). 

Много от другите партизански партии на възраждащите се, възхождащите, изхождащите и евроатлантическите комсомолци, чието отношение към българския народ е като на спортен коментатор към българския език, ще трябва също да преживеят катарзис. Но то ще е за тяхно добро, повярвайте. 

Е, най-вече за наше добро. 

Затова да повторим: търси се група учèни, които да систематизират нàучно, да нахвърлят един план и да презентират методология, по която да се приспиват пенсионерите през зимата. 
 

Последвайте канала на