Михаил Миков пред novini.bg: След всяка трагедия се вдига много шум, после не се вземат мерки за подобряване на вътрешната сигурност

Защо сигурността  по южната ни граница продължава да е рехава и нормално ли е граничарите да разполагат общо само с 30 бронежилетки? Израз на какво е хаосът в парламента и има ли надежда тези партии да излъчат някога редовно правителство? Разговарям с Михаил Миков, един от изявените активисти на БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е, бивш министър на МВР и председател на Народното събрание. Освен това той бе депутат в шест състава на НС и два пъти председател на парламентарната група на БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е, както и лидер на самата партия. По образование е юрист.

Тази ситуация  на границата ни не е от вчера. Действията, които се предприемат, са ситуативни – след всяка трагедия се вдига много шум, после не се извършват системно мерки, които да подобряват състоянието на вътрешната сигурност. Опазването на границите ни е част от тази политика.

В МВР от дълго време е актуален проблемът с материалното обезпечаване, със снабдяването с модерни средства и оборудване. Той е свързан с политическото разбиране, че за МВР се харчат много средства. Че вътрешният ред и сигурността са тежест за бюджета.

В крайна сметка и обществото, и политиците трябва да си изяснят каква политика трябва да се води по отношение на бюджета, когато се решават тези въпроси. За да имаме капацитет за осигуряването на вътрешния ред и сигурност, това зависи не само от личния състав, а и от неговото оборудване.

Колкото до случващото се в Народното събрание, то

проблемите не са в събранието, а в голямата обществена фрагментация, в разделение, в подмяната на политиката от личностни и междуличностни отношения.

В подмяната на истинското представителство на големи групи от хора, какъвто е смисълът на политическите партии, от политически проекти, които реализират по-скоро тесни групови интереси, независимо от етикетите, които си закачат. От там всичко това се експонира и в парламента и затова наблюдаваме такъв тип отношения като сегашните. В разговорите се изясняват политиките, а това не се прави и не е ясно преди това в кампаниите, за да може като влязат в НС да разговарят само по политики, заради които избирателите са им поверили доверието си.

Този процес започна в началото на века, когато нео либералната парадигма започна да отрича разделението на ляво и дясно, то се размиваше. Когато

компромисите, особено в левицата, доведоха до загуба на политически образ.

Това постепенно се задълбочи и днес имаме много партии, които се самоопределят като десно-центристки, като национал- патриотични. Представителството на лявото е почти незабележимо. При десните се стигна до междуличностното противопоставяне. Днес сме свидетели, че и ПП и ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в по своята същност са десни партии, но основното при тях са груповите, личностните интереси, а не политическите платформи, които иначе би трябвало да ги сближават, да ги обединяват. Дали ще има правителство, очевидно ще зависи от интересите, които ще надделеят.

Последвайте канала на