„Аз лично бих приветствала Русия да обяви война на България“ и други мозъчни спазми

…

- Кога Зеленски ще иде на фронта?
- Що, да не би Путин да е на фронта?
- Вие ли зареждате скъпите возила на бежанците…

Затова и никой не се опитва (не ме занимавай! нас какво ни интересува? всичката Мара втасала, та…).

Например:

Сега на ред е да ни откажат и от това да гласуваме, че съвсем да изпаднем в кома, та да могат, докато спим, да си ни въртят с г*за нагоре, когато им е удобно. Умело върви и тази кампания.

Същата логика, която повелява да се правим, че Русия не е нападнала Украйна и че всичко е добре, ако на нас не ни е зле. Майната ѝ на солидарността.

Все „нас какво ни интересува?“ се преплита с „всичката Мара втасала, та…“

Защо, кому е нужна?

Логика?

По-скоро се опитва да налива масло в огъня на „недейте да гледате в канчето на диктаторите, оставете ги на мира“.

Съмнявам се да е толкова оригинално тъп.

Същата логика, която кръстосва тая наша земя и сее отровата: „всичката Мара втасала, та…“ – лепят го това на всичко. Някой направи нещо хубаво, скочат му на ушите, че хаби ресурс напразно.

Така зададен въпросът му изисква от нормалните хора да седнат да му обяснят концепцията на „информационна агенция“ и „международни новини“.

В пространството на паралелната реалност – социалните медии – където всеки е експерт по всичко и по-важното: не се свени да дава мнение под различни форми – се случва най-новото падение на българския дух. „Под различни форми“ ще рече, че мнозина се правят на комедианти и се опитват да си пробутват мнението под формата на калпав сарказъм или се правят на ударени и уж само задават едни въпроси, уж невинно и за да разберат, но и за слепите е ясно какво целят.

Всичко това е набито в главата на българина от времето на руското робство. От умишленото омаловажаване на българските национални герои и празници, заменени със съветски такива. От подмяната на историята ни с фалшиви приказки за „освободители“, без които – видите ли – сме щели да говорим турски днес (500 години не проговорихме турски, ама баш тия последните две години сме щели, нали…). Хората днес тук масово вярват, че ние сме малки и нещастни, неможещи. Че сами няма смисъл да се опитваме нищо, че трябва да се присламчим към някой голям. Че не ставаме…

Не, не се чудете, че може в една и съща глава две коренно противоположни идеи да съжителстват, без да си пречат. Предателството и патриотизмът за тях е едно и също. Да искат бомби по България за тях е символ на патриотизъм. Също както може да съществува любовта към денацификацията и нацизма едновременно. В един и същи момент да се подиграва на немците, славейки руските победи над тях (каската на снимката е нацистка), а след това да казва, че се възхищава на Хитлер.

Ето защо и социализмът е толкова тачен от голяма част от населението – една диктатура не изисква нищо от индивида освен да бъде послушен. Важното е, че нищо не зависи от хората. Да, нямат свобода, но на тях не им трябва, защото яденето и пиенето са осигурени и не е нужно да си можещ, а само да си се събудил сутринта – пак ще ти намерят работа и ще ти дадат заплата. Не можеш да взимаш решения, но това е добре, защото нищо не зависи от теб. Прекрасно, нали?

Като смесиш този натурален непукизъм, апатия и самовглъбено единачество с умишлено разсипаното образование, резултатът е поколение след поколение трапезни революционери и кръчмарски воеводи, които по цял ден решават геополитически проблеми със замах, но не могат дори да пишат правилно и са функционално неграмотни и най-важното: мантрата им за всичко в живота е „не ме занимавай!“

Например колегите от Свободна Европа ни информират, че Беларус чества октомврийската революция, въпреки че от трийсетина години не е част от геополитическия труп СССР. Разясняват, че това се случва от деветдесет и пета. Разбираме, че абсурдът да честваш чужда революция се случва от 1995 г., откакто Лукашенко – тогавашният поборник за демокрация, а днес най-обикновен диктатор и домашен любимец на Путин – стъпва на власт.

Някой помогне на животните, почнат да пискат: а пенсионерите? Помогне някой на пенсионерите, скочат, че имало, видите ли, сираци в тая държава, ние за пенсиите сме се били загрижили. Случи се някой да помогне на сираците, наплюят го, че хаби енергия и ресурс, вместо да помага на пенсионерите, дето цял живот работили… и т.н.

Това им беше дадено на тепсия от големия брат Русия (СССР) и затова любят, тачат и милеят всичко, дадено им от там. Дали ще е соцът по тошово време или ще е путинизмът днес – за тях всичко, дошло от Кремъл, е най-хубаво. До степен да са готови да продадат България за него. И все пак да считат себе си за патриоти.