Лозунгът „Европейска моралност” има ли почва у нас?

Вие чували ли сте някой полицай, прокурор, съдия, адвокат, шеф на затвор, чиновник да е платил от джоба си за нарушените права на арестуван, пребит, осъден, подложен на нечовешки условия в пандиза и репресиран българин?

Показателно е, че общата ни наропсихология трудно може да се нагоди към европейските порядки и проповядваният морал на Запад от нас дори след повече от три десетилетия, в които се кълнем, че се демократизираме.

„Европейска моралност” ли е погазването на човешки права у нас, поради което държавата плаща от общите ни пари заради гафове на конкретни служебни лица? Не е ли крайно време вече виновниците да бъдат принудени да си бръкнат в джобовете заради допуснати грешки и немарливост, вместо да се крият зад маската на колективната безотговорност и всички ние да им носим клеймото на некадърността?

Аз, ти и той платихме за ареста на бившия министър-председател Андрей Луканов и още хиляди други българи, обезправени от силовите ведомства. Предстои ни да плащаме като попове и за тежките гафове на съвременните обвинители и униформени. Това не е справедливо. Обаче на никой във властта не му занимава да коригира тази неправда към обществото на съвестните. За тях са само лозунгите, проповядващи „европейска моралност”, каквото и да означава тази разтеглива формулировка.

Тези въпроси се налагат от само себе си след вчерашното изявление на служебния министър на правосъдието Крум Зарков, че България е платила 22 257 859 лв. обезщетения на свои граждани по изгубени дела пред Европейския съд по правата на човека. Това той съобщи на конференция, посветена на 30 години от членството на България в Съвета на Европа и ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) в София.

Тези милиони, прахосани буквално на вятъра, можеше да бъдат спестени, ако овластените чиновници спазваха стриктно правилата и не минаваха през вратичките в законите. Но пестенето също е въпрос на култура и възпитание. Всички сме наясно как се харчат народните пари в държавните и общинските ведомства. Резултатът е, че гражданите буквално ненавиждат политиците и институциите, които от своя страна им отговарят с безхаберие и немарливост.