Гробът на писателя Йордан Йовков тънеше в забрава, обвит в треви и бръшляни на Централните софийски гробища, съобщава „Телеграф“.
Надгробният паметник на писателя напомня изображението на медал за храброст от 1915 г., присъждан на героите от Балканските и Първа световна война, в които писателят е участвал като офицер и военен кореспондент.
Двамата ги свързват военните теми, като Страшимиров дори се смята за родоначалник на жанра. Критиката обаче по-късно признава разказите на Йордан Йовков от Балканските войни, Междусъюзническата и Първата световна за национално богатство, а някои от тях със заявка да влязат в световната литература по своята сила. Поредицата е свързана с победите на ген. Колев, а „При езерото Туркойа“ е истински шедьовър на военния български гений в битката с казашката лава.
На 15 октомври се навършиха 85 г. от кончината му, но изглежда панихида по този повод не е правена. Авторът на разказа за човешката надежда “По жицата“ почива до любимата си съпруга Деспина в Алеята на писателите на 35 парцел. До него се стига по алеята, която тръгва точно зад църквата в посока Католическия храм. Намира се на около пет минути пеша, вдясно от алеята.
Надгробието обаче не е военен паметник, а християнска плоча, която се поставя на заможни българи или известни личности със заслуги към държавата и обществото. Това пък коментира пред „Телеграф“ археологът Венцислав Гергов. Прави впечатление, че гробът на Йовков е по-представителен от надгробието на друг голям български творец Антон Страшимиров, който си отива от този свят в същата година.
С по-скромна надгробна плоча е означен и вечният дом на любимата съпруга на Йовков Деспина. Той се влюбва в нея след драматичните си преживявания с Дора Габе и Елисавета Багряна. Деспина е протопип в красивия му разказ „Белите рози“ и „швейцарката“ в романа му „Чифликът край границата“. Самата Деспина е завършила висшето си образование в Женева. Йовков често е използвал блестящите й знания по френски език в творческата си работа.
И ако днес съвременниците на писателя са оставили гробът му да потъне в забрава, то погребението на Йовков е било истинско събитие през 1937 г. Той е изпратен с всички държавни и религиозни почести. Получил е и любовта на народа в последния си земен път. И държавни и религиозни почести. Получил е и любовта на народа в последния си земен път
)