Българи ли управляват земеделието ни?!

Въпросът ми произлиза от тъжната констатация на един от най-талантливите ни живи писатели - Недялко Славов по повод на тревожната новина, която преди часове съобщи наш общ приятел, един от най-читавите и успешни бизнесмени, производителят на ябълки от Пловдив Красимир Кумчев, който обяви че спира да произвежда своите „Златни ябълки”. По повод на това големият писател написа: „Небългарите победиха”.

Не веднъж досега съм срещала читателите на нашия сайт с коментарите и анализите на Красимир Кумчев, известен земеделски производител, агроексперт и консултант. Той бе номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия/2003/, работи над 40 години на полето. Ето какво написа Краси в социалната мрежа:

„Сбогуване!

За четиридесет години, заедно с хората от Рогош, Скутаре, Трилистник, Костиево и Динк, произведохме около ТРИСТА МИЛИОНА килограма ябълки!

Стопанството в Рогош, което имах щастието да ръководя в периода 1986-1991, произвеждаше повече ябълки, отколкото сега цяла България!

Рогош беше ЯБЪЛКОВАТА столица на България.

Вече няма нищо.

Това беше краят на моята ябълкова приказка.”

Когато прочетох това, гърлото ми се сви от мъка и огорчение и веднага му се обадих по телефона. Каза, че му се доплакало от шегата на негов приятел, който по телефона му предложил да му донесе една кошница с ябълки от неговите! А аз се замислих, дали пък скоро няма да виждаме български ябълки само като монументи от камък, гипс и прочее материали?!

Години наред Краси Кумчев се бори с ветрените мелници на закоравелите бг земеделски чиновници. За повечето от назначаваните в ресорното ведомство се знае и бе доказвано неведнъж, че са партийни калинки на всяка следваща управляваща политическа сила. И че в повечето случаи те не са наясно кога се сее, кога се копае, но като шуреи и беджанаци на „правилните хора”, имат привилегията да заемат чиновнически постове и да съсипват селското ни стопанство.

Жалка, много жалка е новата ни земеделска история, изпъстрена с липса на каквато и да е национална стратегия за защита на българските производители.

Политиците ни са верни васали на ощетяващата ни външна търговска политика в този стратегически сектор и хич не се интересуват, че местните земеделци са обречени на загуби и един по един фалират. Защото Краси Кумчев не е единственият, който „хлопа кепенци”, образно казано. В неговото положение са десетки производители на праскови от Сливенско, на зърнени храни от Добричко и т.н. и т.н.

Важно е да се знае истината защо това е така – защото управлението на България не от вчера и днес демонстрира „земеделците кучета ги яли”.

Срамно е отношението на тези пишман политици, ама с това разполага територията ни.

Краси Кумчев поясни по телефона, че ще се опита да продължи да отглежда зеленчуци. В такива като него ни е надеждата все пак понякога и някъде в страната да можем да си припомняме какви са били плодовете и зеленчуците, с които някога България е учила на градинарство Европа.

Красимир Кумчев: Как не се намери един човек в това министерство, който да разбира от земеделие?!

Ще завърша този тъжно-гневен коментар с думите на Даниела Сивкова, които са все в този емоционален нюанс:

„В средата на 90-те години живеех в Йордания… Един ден се загледах в някакво аграрно предаване по телевизията, в което се разказваше, как е създадена нова огромна ябълкова градина. И се оказа, че фиданките, както и опитът за отглеждането им, са добити от България. И това стопаните на овощната градина го заявяваха с особен апломб - тоест, щом са български сортовете и щом е приложено българско ноу-хау, то това е гаранция за високо качество. Стана ми тъжно тогава, защото вече беше започнало унищожаването на селското ни стопанство, но едва ли йорданците можеха да разберат това ново българско „изобретение’ – сам да си затриеш такъв сериозен отрасъл от икономиката. Девер ми се чудеше, като им разказвах: Как така, вика, та вие имате едни от най-богатите и плодородни почви… Е, докато близо до пустинята изникваха нови овощни градини, нашите в България залиняваха и изчезваха… Красимир Кумчев беше един от малкото останали последни мохикани, които издържаха,… но до днес.

Клета, клета Българийо… колко още експерименти и издевателства можеш да понесеш…”.