…
- А-а, защото това не е война Украйна—Русия, това е война САЩ—Русия! – обяснява той теорията на конспирацията.
- Ти какво си мислиш бе, Русия ще смаже САЩ, ако се случи да воюват! – пеняви се русофилът с американски маратонки и американски телефон.
*русофилът с американски телефон мига на парцали
и трескаво мисли, напират рашки сълзи от яд*
Вижте клета логика:
Ами хотелиерите? Ако откажат да приемат повече бежанци, ще ги плашите ли с бойкот? Какво правим тогава с „патриотизма“ и подкрепата?
Интересен въпрос е и: къде беше президентът навръх Деня на Независимостта? Защо се изяви само по Фейсбук? НАВРЪХ ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА очаквахме присъствие.
Какво ще правим с руските бежанци, които предстои да се появят на вратата ни и на вратата на Европа (ако са имали повече пари и късмет)?
Но иронията не ни убягва – денят беше на НЕЗАВИСИМОСТТА. Зависимите не го честват. Така де…
Ще има ли призиви за повече помощ (примерно не 40, а 400 лв.)? Знаем, че путинолюбците (и въобще кремълолюбците) не знаят граница на две неща: самоунижението и изхвърлянето да се покажат верни.
Ами ако се появят бежанци със скъпи коли, каквито не липсват в русия, как ще ги коментират кафявите медии, дето се състезаваха да насъскват бедния нашенец срещу украинците, защото имат повече от него?
Въобще: как ще се отнесете с тази вълнà и защо?
Дали не се е покрил, защото го е страх да не го питат нещо за любимата русия и мобилизацията, която другарят путин е започнал?
Е, какво излиза тогава? Американците бият руснаците даже с украинската армия, дори не със своята? Какво ще стане, ако използват своята си?
Когато неминуемо започнат да пристигат довчера подкрепялите путин (нали 80% бяха подкрепящите го?) и да плачат за убежище, какво ще ги правим?
Мине малко време, Русия затъне; затруднява се с Украйна, че даже и губи.
Но да се върнем на по-важното: защо смелият български генерал липсва от пространството? Възможно ли е да се страхува да отговаря на (неминуемите) въпроси какво мисли за мобилизацията в русия? Не-е… сигурно е нещо друго…
Обикновено търси всякакви поводи да е някъде и да говори нещо. Вдига юмрук, гледа страшно; или друг път говори благо за неZависимост и неутралитет; трети път пък ще каже някоя блага дума за великите доставчици на руZZки газ. А сега—нищо.
То война няма („специална операция“ е), но мобилизация има. Рашка му работа.
Това не е секта, това е нещо повече…
А сега – по същество.
Обичам, когато доказват истината сами на себе си. Лошото обаче е, че не я слушат—истината—дори когато излиза от собствената им уста.
Целият свят говори за това, всички световни лидери; нашият—нищо. Нѝ дума, нѝ стон. Камо ли коментар. Чака. Какво? Инструкции ли? Да мине бурята ли? Писмо от умрял ли? Годо ли?
Ще обяснявате ли на бягащите предимно мъже, че трябва да си ходят обратно откъдето са дошли и с оръжие срещу диктатора да си оправят държавата, както обяснявате на бягащите също предимно мъже от Афганистан и Сирия? Или ще обяснявате, че с право бягат братушките?
Въпросът ми е по две направления: 1. Държавата как ще се справи със ситуацията, защото се доказахме като пробит леген, що се отнася до бежанската помощ. Ако не бяха доброволците, щеше да е хаос и половина. А по точка 2. въпросът е: какво ще прави средностатистическият масов путинолюбив нашенец, който твърди, че не иска бежанци и още реве за ония 40 лв. на украинските бежанци (дето се оказа, че ЕС ги е давал, а не ние, ама нейсе…)?
Ще има ли вряскане и срещу руските бежанци, ако и на тях им дадат по 40 лв. на ден? Понеже знам, че няма да има вряскане — защо няма да има? Къде е разликата (въпросът е специално за ония, дето криеха Z символите под якето, когато казваха, че искат неутралитет)?
)