Зависимите Независимост не честват

Вижте клета логика: 

- Ти какво си мислиш бе, Русия ще смаже САЩ, ако се случи да воюват! – пеняви се русофилът с американски маратонки и американски телефон.

Мине малко време, Русия затъне; затруднява се с Украйна, че даже и губи. 

- А-а, защото това не е война Украйна—Русия, това е война САЩ—Русия! – обяснява той теорията на конспирацията. 

Е, какво излиза тогава? Американците бият руснаците даже с украинската армия, дори не със своята? Какво ще стане, ако използват своята си?

*русофилът с американски телефон мига на парцали 
и трескаво мисли, напират рашки сълзи от яд* 

Обичам, когато доказват истината сами на себе си. Лошото обаче е, че не я слушат—истината—дори когато излиза от собствената им уста. 

Това не е секта, това е нещо повече…

…

Интересен въпрос е и: къде беше президентът навръх Деня на Независимостта? Защо се изяви само по Фейсбук? НАВРЪХ ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА очаквахме присъствие.

Обикновено търси всякакви поводи да е някъде и да говори нещо. Вдига юмрук, гледа страшно; или друг път говори благо за неZависимост и неутралитет; трети път пък ще каже някоя блага дума за великите доставчици на руZZки газ. А сега—нищо. 

Целият свят говори за това, всички световни лидери; нашият—нищо. Нѝ дума, нѝ стон. Камо ли коментар. Чака. Какво? Инструкции ли? Да мине бурята ли? Писмо от умрял ли? Годо ли? 

Дали не се е покрил, защото го е страх да не го питат нещо за любимата русия и мобилизацията, която другарят путин е започнал? 

То война няма („специална операция“ е), но мобилизация има. Рашка му работа. 

Но да се върнем на по-важното: защо смелият български генерал липсва от пространството? Възможно ли е да се страхува да отговаря на (неминуемите) въпроси какво мисли за мобилизацията в русия? Не-е… сигурно е нещо друго…

Но иронията не ни убягва – денят беше на НЕЗАВИСИМОСТТА. Зависимите не го честват. Така де…

…

А сега – по същество.

Какво ще правим с руските бежанци, които предстои да се появят на вратата ни и на вратата на Европа (ако са имали повече пари и късмет)?

Когато неминуемо започнат да пристигат довчера подкрепялите путин (нали 80% бяха подкрепящите го?) и да плачат за убежище, какво ще ги правим? 

Въпросът ми е по две направления: 1. Държавата как ще се справи със ситуацията, защото се доказахме като пробит леген, що се отнася до бежанската помощ. Ако не бяха доброволците, щеше да е хаос и половина. А по точка 2. въпросът е: какво ще прави средностатистическият масов путинолюбив нашенец, който твърди, че не иска бежанци и още реве за ония 40 лв. на украинските бежанци (дето се оказа, че ЕС ги е давал, а не ние, ама нейсе…)?

Ще има ли вряскане и срещу руските бежанци, ако и на тях им дадат по 40 лв. на ден? Понеже знам, че няма да има вряскане — защо няма да има? Къде е разликата (въпросът е специално за ония, дето криеха Z символите под якето, когато казваха, че искат неутралитет)?

Ами ако се появят бежанци със скъпи коли, каквито не липсват в русия, как ще ги коментират кафявите медии, дето се състезаваха да насъскват бедния нашенец срещу украинците, защото имат повече от него? 

Ще има ли призиви за повече помощ (примерно не 40, а 400 лв.)? Знаем, че путинолюбците (и въобще кремълолюбците) не знаят граница на две неща: самоунижението и изхвърлянето да се покажат верни. 

Ами хотелиерите? Ако откажат да приемат повече бежанци, ще ги плашите ли с бойкот? Какво правим тогава с „патриотизма“ и подкрепата? 

Ще обяснявате ли на бягащите предимно мъже, че трябва да си ходят обратно откъдето са дошли и с оръжие срещу диктатора да си оправят държавата, както обяснявате на бягащите също предимно мъже от Афганистан и Сирия? Или ще обяснявате, че с право бягат братушките?

Въобще: как ще се отнесете с тази вълнà и защо?
 

Последвайте канала на