Защо е такъв батак по граничните пунктове?

Разказ от първо лице на Георги Димитров – препатил моторист, имал късмета да се наслади на красивата природа на България и Сърбия, на живописните пътища, гледки и най-вече на родните митничари…: 

„Човек и добре да живее, рано или късно се сблъсква с реалността по нашите гранично-контролно пропускателни пунктове, но определено тази реалност не е интелигентна, любезна или нещо очарователно.  

Лятото е в разгара си, няма тестове или сертификати за Covid, което в комбинация с някой свободен лев, отваря така желаната от години идея за пътешествие. 

В моя случай това бе една страхотна мото разходка в Сърбия, която стартира от София, през Кюстендил, ГКПП Олтоманци, Босилеград, езерото Власина и влизане през ГКПП Стрезимировци за към Трън, Брезник и София. 

Между другото, ако карате мотор, направете това кратко пътуване. Много е зареждащо, докато… не се сблъскате с нашите митничари. 

Караш си мотоциклета с още двама, за да е по-забавно, радва те природата и с кеф си даваш документите на дама с вид на модел на сръбския пункт, който впрочем също се казва Стрезимировци. Просто селото е разделено през средата в едни отминали времена. 

Въпросната дама гледа строго, но е адски вежлива. Разпитва те имал ли си проблеми по завоите, защото са доста остри, одобрява избора на ресторант и за следващия път ти предлага друга алтернатива. Накрая те изпраща с „лек път и пак заповядайте в Сърбия“. ВЕЛИКО! Не знам дали е вежлива по възпитание, или трудовата характеристика ѝ го изисква, но другия петък пак съм натам, за „Рощилиада“.  

Спечелиха ме тези хора, но това е друга тема. 

С приповдигнато настроение се насочваме към Родината и хоп, задейства се някаква щуротия която мие, по-скоро църцори по колите с вода. Да, ама аз съм на мотор. 

Двата мотора пред мен спират и младежите правят грубата грешка да попитат на кое гише да отидат. Първата среща с българската действителност идва с описаните по-горе митничари. Излиза един и задава мъдрия въпрос: „А, ще мога ли първо да си изпия кафето?!“,  с един не много мил тон. Цъка си митническите неща на компютъра и тия двамата пред мен минават проверката. Докато не ги спрат на втора бариера, където тонът става леко по-груб, може би за респект: 

- Нещо за деклариране, цигари, алкохол?   
- Не                             
- Сигурен ли си???    
- Да!!!
- Ама няма нищо, нали?     
- Да отварям ли раницата да Ви покажа? 
- Аре ‘бей!

И в този момент аз подавам паспорта за проверка и честно казано се забавлявах с тия нашите служители. Паралела с дамата от съседната митница беше неизбежен… Дадоха ми документите и аха да ги прибера, когато една бариера се стовари на моторетката ми. Ей така, юнашката отгоре на предния панел. От ония старите СОЦ бариери без гумено на долната страна. 

- Ехеее, какво правим бе?!?!, влизам в стилистиката в държавния служител, докато не получавам мега-отговора: 
- Ми не те видèх…

Излезе тоя с кафето и почна да се суети и акъл да дава как щяло да „падне“ одраното на боята… Запалих си мотора, теглих му една на ум и подкарах бесен. След 200 метра получих прозрение, което ме накара да бия спирачки и да се върна наобратно. Реших да взема името на човека, КОЙТО РАБОТИ НА ГРАНИЦА И ОЧЕВИДНО НЕ ВИЖДА КАКВО СТАВА ОКОЛО НЕГО. Впрочем той се изненада на моя въпрос как се казва и даде втори мега отвор: 

- Е тука си пише! – сочейки старателно покрития си от ризата бадж. Казах му, че очевидно не мога да прочета и искам да подам оплакване срещу него, а то й гордо се изпъчи с думите: - Ивко Бонев се казвам!

Г-н Бонев, да ви кажа няколко неща:

• На работа, кафето е на втори план, първи е да си свършите задачите. Ще е хубаво, ако е малко по-любезно;
• Като ударите някой,  най-често се казва „извинете“;
• Вие работите на ГРАНИЧЕН ПУНКТ, отговорът „Ми не те видèх“ е нелеп. Утре няма да видите я човек, я кола, я камион, я нещо друго;

Засега не мисля да Ви карам да плащате пребоядисване на мотор, макар че би трябвало… все пак камерите записват. Нали записват? Надявам се да е така, защото, ако Вие отговаряте за тях, може и „да не си ги видèл“. А сега е време да се обърна и към официалния e-mail на МВР за обратна връзка. 

А всичко можеше да приключи просто с едно „извинете“. 

С цялото ми неуважение, Георги Димитров 

P.S. Лек път и приятно висене по границите… дано не срещнете Ивко-вци. За „Рощилиада“ ще проверя как са колегите на „Калотина““.

Последвайте канала на