Един много, много различен кабинет е в историята, но началото е сложено

Много ме е яд и много съжалявам, че мнозина от хората се плъзгат по инерция и с полу-саркастичен тон цитират бай Ганьо, който казва, че „всички са маскари“. Едно, че всеки път, когато видя и чуя нещо байганьовско, ми се гади, второ, че вредата от тая инерция (и съпътстващата я апатия) се наслагва в слоеве и трови обществото, а – както изглежда – се предава и от поколение на поколение. Ако бях в по-добро настроение, щях да извъртя наратива тук, така че да се получи смешка за това как апатията се предава по полов път, но не ми е нито забавно, нито смешно в момента, така че ще си я спестя…

Не ми е приятно да виждам иначе умни хора да се отказват от мисленето в момента, в който истината ги докосне по емоциите. Обучено от фалшиви учебници, натъпкано с фалшива история от родителите си, от бабите и дядовците си, обществото е претъпкано с хора, които са готови да изкривят всяка реалност, така че да им пасне на любовта по всичко руско. Това са същите хора, които се опитват да ми пробутват Пушкин и Сталин в пакетна оферта и да ме обвиняват, че съм русофоб, ако не харесвам Путин, и едва ли не някак си съм се изхрачил в лицето на Чайковски, ако обидя лилиПутин, или съм против руската култура, ако се подигравам на Лавров. 

Същите те продължават да вярват, че гърците ни били продавали руски газ с комисионна.

Не са минали и три дни и аз пак ще трябва да напиша: „Гърция има собствен добив, има внос от Русия, има внос от Азербайджан, има внос от САЩ, Алжир, Египет, Катар, а и от още доставчици. Малко над 20% от газът им е руски. Как точно от целия обем, те отделят ИМЕННО руския и без разрешение от Газпром, ни го продават? Как го отделят, ми е особено интересно. Как избират кои точно молекули от микса в хранилището са руски, че ги хващат и – за да им е смешно на нашите разказвачи на смешки и опорки – ни ги пращат?“

…

Ето защо всеки, дръзнал да скъса оковите на Кремъл в България, е обречен да се сблъска с една много кална кампания, а може би и с нещо много по-опасно. Защото всичко това се случва със съдействието на народа. Или поне голяма част от него.

Ако пропагандирам глупости пред неутрална публика, нищо няма да постигна. Ако пропагандирам глупости пред хора, които ИСКАТ да им вярват обаче, единственото, което трябва да направя, е да съм гръмогласен. 

И ето защо досегашното управление (кратко, но знаково) беше белязано с глупости за „МАКЕДОНИИЯЯЯЯЯЯ“, снимки до парапети, подигравки за „Харвард“, обгазяване с лъжи, че без руския газ ще умрем всеки момент, неблагодарност за някакви си умрели уж 200 000 руски войници (ако говорим за Руско-Турската война – най-много да става дума за около 11 000 и то те са от украински полкове, ако говорим за Втората световна, тогава са 0, ако не броим отровилите се с метилов спирт в Бургас), да продължавам ли да изброявам „калните“ кампании? То македонци ни крадоха идентичността, то маските ни убиваха, то НАТО ни вкара във война с Русия, то беше опасно да се диша, ако не ти е разрешено от Путин, как си позволяваш!, то имаше „високоточкови“ ракети, платени протести, безплатни идиоти, то наркодилъри доставяха дрога в кутии от пица в МС на „Лена“ и „Киро“, както подигравателно ги наричаха само по малки имена онези, които самите те работят за хора с прякори или псевдоними. 

…

Написах „кратко, но знаково“, защото такова си беше управлението. Кратко – ясно. Защо обаче знаково? Защото Лукойл за първи път отчете печалба и ще плати данък; БДЖ най-после – след 10 години – излезе на печалба; пенсиите се вдигнаха и то по време, в което светът се блъска в скалата на гигантска криза; заплатите на медиците се повишиха; заплатите на учителите – също; ръцете на мафията на „Капитан Андреево“ се вързаха; пандемията се овладяваше без затваряне на бизнеси. 

Обсегът на мафията и на руското влияние беше ограничен. За първи път. И то по време на коалиция с про-руска формация, която правеше всичко възможно да спре това. Ако управлението беше дадено в ръцете на чисти демократи, а не на коалиция „бяло, изпрано с червените дрехи“ (знаете какво става тогава), позицията ни спрямо евроатлантическите ни партньори щеше да е много по-стабилна, а не извинителна (да се извиняваме за компромисите, наложени ни от партньорите, обичащи Путин), нямаше да има самовзривяване на коалицията от подставени лица и спящи клетки, като формация „И Така Нататък“ (ИТН), щеше да има нов шеф на КПКОНПИ, да се работи и още, и още за нов главен прокурор, да се отстрани и още от руското влияние. Но и досега свършеното за тези месеци е солидно доказателство, че има начин да се излезе от мъртвата хватка – с други думи: „няма начин да няма начин!“, стига да има желание. 

Също много полезно беше, че всички спящи клетки бяха събудени –

просто господарите се оказаха притиснати и ги изведоха от режим „на изчакване“ в режим „активни“. Или с други думи: маските паднаха, очерта се кой с кого е. Малцина се оказаха с българския народ. А българският народ, за съжаление, се самоопредели още веднъж като спяща красавица, която трябва насила да бъде събуждана, защото наркотичната дрямка на безвремието и апатията сякаш ѝ харесва. 

И така: един много различен от досегашните кабинети вече е в историята, но нищо не е загубено. Началото е сложено и видяхме, че можем. Колелото на историята никога не спира, няма да спре и сега – колкото и да грачат врачките на Газпром, колкото и да ни плашат със зимата, все едно сме средновековни селяни, обречени да умират от студ, а не жители на Европейския съюз през 2022 г., колкото и да плащат на кафяви медии да ни облъчват с лъжи за кутии с пица, парапети, университети и прякори. 

Могат да го забавят, но не и да го спрат. А то – колелото на историята – се завъртя. 
 

Последвайте канала на