…
Ето защо всеки, дръзнал да скъса оковите на Кремъл в България, е обречен да се сблъска с една много кална кампания, а може би и с нещо много по-опасно. Защото всичко това се случва със съдействието на народа. Или поне голяма част от него.
Могат да го забавят, но не и да го спрат. А то – колелото на историята – се завъртя.
Ако пропагандирам глупости пред неутрална публика, нищо няма да постигна. Ако пропагандирам глупости пред хора, които ИСКАТ да им вярват обаче, единственото, което трябва да направя, е да съм гръмогласен.
Същите те продължават да вярват, че гърците ни били продавали руски газ с комисионна.
Също много полезно беше, че всички спящи клетки бяха събудени –
И така: един много различен от досегашните кабинети вече е в историята, но нищо не е загубено. Началото е сложено и видяхме, че можем. Колелото на историята никога не спира, няма да спре и сега – колкото и да грачат врачките на Газпром, колкото и да ни плашат със зимата, все едно сме средновековни селяни, обречени да умират от студ, а не жители на Европейския съюз през 2022 г., колкото и да плащат на кафяви медии да ни облъчват с лъжи за кутии с пица, парапети, университети и прякори.
Много ме е яд и много съжалявам, че мнозина от хората се плъзгат по инерция и с полу-саркастичен тон цитират бай Ганьо, който казва, че „всички са маскари“. Едно, че всеки път, когато видя и чуя нещо байганьовско, ми се гади, второ, че вредата от тая инерция (и съпътстващата я апатия) се наслагва в слоеве и трови обществото, а – както изглежда – се предава и от поколение на поколение. Ако бях в по-добро настроение, щях да извъртя наратива тук, така че да се получи смешка за това как апатията се предава по полов път, но не ми е нито забавно, нито смешно в момента, така че ще си я спестя…
Написах „кратко, но знаково“, защото такова си беше управлението. Кратко – ясно. Защо обаче знаково? Защото Лукойл за първи път отчете печалба и ще плати данък; БДЖ най-после – след 10 години – излезе на печалба; пенсиите се вдигнаха и то по време, в което светът се блъска в скалата на гигантска криза; заплатите на медиците се повишиха; заплатите на учителите – също; ръцете на мафията на „Капитан Андреево“ се вързаха; пандемията се овладяваше без затваряне на бизнеси.
Не са минали и три дни и аз пак ще трябва да напиша: „Гърция има собствен добив, има внос от Русия, има внос от Азербайджан, има внос от САЩ, Алжир, Египет, Катар, а и от още доставчици. Малко над 20% от газът им е руски. Как точно от целия обем, те отделят ИМЕННО руския и без разрешение от Газпром, ни го продават? Как го отделят, ми е особено интересно. Как избират кои точно молекули от микса в хранилището са руски, че ги хващат и – за да им е смешно на нашите разказвачи на смешки и опорки – ни ги пращат?“
Обсегът на мафията и на руското влияние беше ограничен. За първи път. И то по време на коалиция с про-руска формация, която правеше всичко възможно да спре това. Ако управлението беше дадено в ръцете на чисти демократи, а не на коалиция „бяло, изпрано с червените дрехи“ (знаете какво става тогава), позицията ни спрямо евроатлантическите ни партньори щеше да е много по-стабилна, а не извинителна (да се извиняваме за компромисите, наложени ни от партньорите, обичащи Путин), нямаше да има самовзривяване на коалицията от подставени лица и спящи клетки, като формация „И Така Нататък“ (ИТН), щеше да има нов шеф на КПКОНПИ, да се работи и още, и още за нов главен прокурор, да се отстрани и още от руското влияние. Но и досега свършеното за тези месеци е солидно доказателство, че има начин да се излезе от мъртвата хватка – с други думи: „няма начин да няма начин!“, стига да има желание.
И ето защо досегашното управление (кратко, но знаково) беше белязано с глупости за „МАКЕДОНИИЯЯЯЯЯЯ“, снимки до парапети, подигравки за „Харвард“, обгазяване с лъжи, че без руския газ ще умрем всеки момент, неблагодарност за някакви си умрели уж 200 000 руски войници (ако говорим за Руско-Турската война – най-много да става дума за около 11 000 и то те са от украински полкове, ако говорим за Втората световна, тогава са 0, ако не броим отровилите се с метилов спирт в Бургас), да продължавам ли да изброявам „калните“ кампании? То македонци ни крадоха идентичността, то маските ни убиваха, то НАТО ни вкара във война с Русия, то беше опасно да се диша, ако не ти е разрешено от Путин, как си позволяваш!, то имаше „високоточкови“ ракети, платени протести, безплатни идиоти, то наркодилъри доставяха дрога в кутии от пица в МС на „Лена“ и „Киро“, както подигравателно ги наричаха само по малки имена онези, които самите те работят за хора с прякори или псевдоними.
Не ми е приятно да виждам иначе умни хора да се отказват от мисленето в момента, в който истината ги докосне по емоциите. Обучено от фалшиви учебници, натъпкано с фалшива история от родителите си, от бабите и дядовците си, обществото е претъпкано с хора, които са готови да изкривят всяка реалност, така че да им пасне на любовта по всичко руско. Това са същите хора, които се опитват да ми пробутват Пушкин и Сталин в пакетна оферта и да ме обвиняват, че съм русофоб, ако не харесвам Путин, и едва ли не някак си съм се изхрачил в лицето на Чайковски, ако обидя лилиПутин, или съм против руската култура, ако се подигравам на Лавров.
просто господарите се оказаха притиснати и ги изведоха от режим „на изчакване“ в режим „активни“. Или с други думи: маските паднаха, очерта се кой с кого е. Малцина се оказаха с българския народ. А българският народ, за съжаление, се самоопредели още веднъж като спяща красавица, която трябва насила да бъде събуждана, защото наркотичната дрямка на безвремието и апатията сякаш ѝ харесва.
)