Най-после спасителни хеликоптери. Значи можело!

Ще започна с една очевидност, която не ми омръзва да повтарям: България не е бедна страна, а е крадена страна!

„МЗ обяви обществена поръчка за закупуване на шест медицински хеликоптера“.

Здравното министерство ще закупи шест медицински хеликоптера

Значи можело. 

Не вярвах, че ще се случи. Аз още съм малко скептичен, де… ще повярвам, когато хеликоптерите дойдат и започнат да спасяват. Но все пак е гигантски напредък. 

В спешната помощ надпреварата със смъртта и трайните увреждания се случва върху циферблата на часовника. Времето там е (буквално) въпрос на живот и смърт. 
…

Помните ли през лятото на 2019 г., когато Цвета Караянчева (тогава председател на Народното събрание) катастрофира след „каскада“ на НСО и беше откарана с хеликоптер, за да закърпят не чак толкова тежките ѝ травми, а само няколко дни по-късно туристка в Пирин имаше крещяща нужда от навременна лекарска помощ – с тежки травми на крайниците и таза, на черепа също така, но не получи военен хеликоптер? 

Ясно е, че не всички сме равни, но получаването или неполучаването на спешна помощ е показател, разделящ цивилизованите страни от смешните диктаторски, затънали в корупция антиутопии.

Да се радвам на новината, че някой ден ще си имаме спасителни хеликоптери, е малко унизителна, все едно се радвам, че имам топла вода или вътрешна тоалетна, но…

… все отнякъде трябва да се почне.

Машини за спасяване на човешки животи е добро начало. 

Сега остава да се помисли и за още няколко „подробности“. Досега малкото на брой (и все „специални“) мисии по спасяване с хеликоптер се изпълняваха от военни машини. Само че те са огромни и трудно достигат в дадени територии и терени, а в други – изобщо не могат да стигнат. Това, сигурен съм (на около 99%...), е обмислено и взето под внимание. Второ, площадки за кацане. Нали не си мислите, че хеликоптерите кацат на покрива на болницата и оттам с въжета пускат носилката и докъдето стигне! Трябва болниците да се оборудват с такива площадки, защото сега са много малко онези, които ги имат. 

За около 5 години имахме един частен хеликоптер за спасяване, но през 2019 г. собствениците се отказаха, защото губеха пари. А държавата така и не пожела да се включи финансово. Да се надяваме, че сегашното включване няма да е от ден до пладне, защото видяхме, че без държавно финансиране просто не става. 

На всички, които си мислят, че планинското спасяване е лукс или разхищение на пари за „будали“ и „алтави“, които си губят времето да скитат, просто не трябва да обръщаме внимание, ясно е, че те в планината не ходят, а всичко на тоя свят за тях се върти около техните разбирания. Но все пак да подчертаем, че тези хеликоптери НЕ се използват САМО за планинско спасяване. Те се използват и за супер спешно такова. 

Бързината е важна. Магистралата е леснодостъпен район, разбира се, не е планина. Но хеликоптерът „заобикаля“ трафика, а и е много по-бърз от наземния транспорт във всяко отношение. Дали жертвите на катастрофата ще бъдат откарани за 15 или 45 минути (или час, или два) до болницата е разликата между това дали ще живеят или ще умрат в много от случаите. Не мисля, че можем да си позволим да загубим още български животи. 

Не забравяйте, че в момента имаме нула хеликоптери за спасяване, а финансирането по тази програма все не намираше място в бюджетите. Хората си умираха, а – за да довърша картинката с финален щрих – ще ви подсетя, че за 2020 г. заплатите на депутатите са стрували на нас – НАЙ-БЪРЗО ИЗЧЕЗВАЩАТА НАЦИЯ В СВЕТА (според доклад на ООН), 23,5 млн. лв. Това са само заплатите им. Общият бюджет на Народното събрание тогава беше 80,7 млн. лв. Горе-долу по онова време вече бяхме свикнали да чуваме, че пари за това и онова няма. „Нямането“ засягаше и спасителните хеликоптери дълго време. 

Интересното е, разбира се, че голяма част от тях така и не стъпиха в пленарна зала, на повечето не им разбрахме имената, а имаше и такива, които не се изказаха и ЕДИН път и не направиха ЕДНО законодателно предложение. За да съм по-конкретен, ще си припомня статистиката от онази „колоритна“ 2020 г. … една трета от всичките депутати не са имали активност. Една трета. 

В работата на парламента липсва и отчетност. Например няма как да проследим как и за какво се изразходват парите от т.нар. представителни разходи. Също не може да се провери кога, как и дали въобще са провеждали срещи с избирателите си или просто са се разхождали на държавна издръжка. Няма как да проверим, но мисля, че всички, дълбоко в себе си… знаем.

Не искам да правя прекалено смели прогнози и да казвам прекалено смели неща, като „сега това изглежда загърбено и „част от историята““, защото ще се чувствам особено глупаво, ако го повторим за N-ти път, но заявките, които се дават, са малко по-оптимистични, и както казах, все от някъде трябва да се започне. Спасяването на човешки животи е добро начало. Дано има приемственост и който и да е зад кормилото на държавата следващите години не промени курса. 
 

Последвайте канала на