Д-р Първан Симеонов: Наивността спрямо Македония преминава разумни размери*

Коментар на д-р Първан Симеонов. Той е преподавател по политология в СУ, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл" и част от екипа на института по социология "Иван Хаджийски".

При цялото ми искрено уважение към прозападната прогресивна интелигенция (към която се радвам да бъда причисляван), наивността спрямо Македония преминава разумни размери. Част от тези говорители наистина не са добре запознати с тази тема, но държат да говорят. Аз също не държа да изтъквам знания, но поне имам дългогодишен интерес и сравнително близък поглед.

Новата опорка е, че и за антибългарските протести там някак пак било виновно ветото.

А истината е точно обратната: ветото беше факт, защото господстващият поглед в Македония спрямо нас е именно такъв, какъвто го виждаме на тези протести. И аз години наред мислех, че "с добро", а не "с лошо", се оправят тези неща. Но напоследък, уви, мисля, че се оправят само от позиция на авторитет и хладнокръвие. Защото злото отдавна вече е сторено и никакви сантименти май не вършат работа. Да, гадно е да го кажа. 
Протестите в Скопие демаскираха фрапиращо незачитане на историческата истина и човещината, включително и с балкански комични моменти - като яростни участници, които иначе имат ярко пробългарско потекло, например. 

Втората опорка, която ще чуете, е:

ето, националистите (каквото и да значи да си македонски националист) от двете страни на границата действат еднакво. Никак не е така обаче. Националистите от едната страна на границата първо приветстваха договора за добросъседство, и то доста ярко, а и бяха усмирени в рамките на управляващата тогава коалиция. А освен това, къде ги протестите на националисти в България - макар че решението за францускиoт предлог беше взето излишно бързо и без да се обясни на обществото, че то съдържа и успех!? Кога, да речем, най-голямата опозиционна сила ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в ще свика масов протест пред правителството по македонския въпрос? Наместо това, Борисов се завъртя 180 градуса. 

Търсещите симетрия в процесите в двете страни забравят,

че България и Македония са на съвсем различен стадий по отношение на ферментацията на националното. България отдавна е прекипяла и е "над нещата", докато в Македония има действащ комплекс за идентичността спрямо България (който е съпоставим с нашия - макар и далече по-малък - комплекс към ролята на Русия в създаването на последната ни държава; но това е отделна тема).

И тук идва третата опорка: ето, видяхте ли, никой у нас не протестира; на българите не им пука за такива неща.

Аз не съм сигурен кога точно с моите либерални хора решихме, че общественият непукизъм е нещо добро, но да речем, че по определени теми, това не е непукизъм, а някаква горчива мъдрост. Да речем, добре. Само че едно е сигурно: дори и да няма хора по площадите, поредното извиване на ръце от страна на съюзниците ни е поредна напластена, дълбинна травма в и бездруго комплексираното ни обществено съзнание. Травма, която, заедно с много други такива, ако не утре, то след утре може да избие в произволна посока.  
И после не бива да се чудим защо мнозина у нас отвръщат поглед от западното (което хора като мен браним). Впрочем това е и очевидният контрааргумент срещу онези, които казват "Македония в ЕС е лекарство срещу проруското". Време е да се попитаме: намаля ли проруското у нас за петнадесет години наше членство в ЕС? Не съм сигурен... Точно толкова ще намалее и в Македония. Просто ей тези хора по площадите утре ще отправят към нас същите претенции само че с европейска легитимация. Защото съвременният политически македонизъм води началото си именно от Москва. Е, сега ще бъде "изпран" през Брюксел. 
Знаете ли какво ме притеснява: ВМРО-ДПМНЕ не изглежда като партия, която да подпомогне промяна в конституцията и включване на българите като основополагаща общност в Македония. А това е условие по пътя на преговорите. Да не дойдат утре пак от западните столици и пак България да трябва да отстъпва. Защото който е доказал, че предимно отстъпва, вероятно ще продължи да доказва същото.
*Заглавието е на редактора