Руски шпионин в украинския парламент. Колко ли такива има в българския?

Руски шпионин в украинския парламент е получавал до 4000 долара от Москва. Интересна новина, нали? Колко ли такива има в българския парламент? Този е бил асистент на законодател. А у нас, изглежда, са сред самите законодатели. Просто тук е по-евтино и предлагането е голямо, затова и стоката вероятно е по-луксозна – не асистенти, ами направо депутати? 

Руски шпионин в украинския парламент е получавал до 4000 долара от Москва

Мислите ли, че поне един (ПОНЕ един) депутат от Народното събрание не е дал сведения на руснаците какво се е говорило на закритото заседание, което беше свикано по повод изгонените руски шпиони? 

Тарикатлъкът е заложен на голяма част от прослойката, сред която именно виреят онези, склонни да се занимават с политика. Казват, че политиката е мръсна работа, казват, че привличала само социопати и жадни за власт нарциси, готови да „играят играта“, да правят компромиси и да си цапат името. 

И въпреки всичко, има едно ниво, което не навсякъде се минава, да не кажа, че почти никъде всъщност не се минава. Става дума за количествено ниво. Концентрацията на руски агенти и обикновени използвачи е прекалено голяма тук. И понеже всеки втори изглежда готов да се продаде, при такова силно (само)предлагане, е нормално да се стигне до пробив в сигурността на много високо ниво. Заговори се, след доклада на службите относно руските шпиони, че в най-висшите етажи на властта са се впили агенти. Дори се заговори за конкретна много високопоставена фигура в управлението на страната. Имена не се посочват, но мнозина вече си направиха заключението и стигнаха до извода, че става дума за някого, известен като зелен чорап или Мунчо. Но това „разкриване“ не е истинско разкриване, нали? Не само че го подозирахме досега, но и поведението му в последните седмици – тази рязка смяна в подкрепите – го издаде. Не са много добри в прикритието си родните Чапаевци. Никак даже. 

И затова малко ме е яд – че ни „работят“ елементарни същества. Да бяха поне някои хитри и интелигентни, образовани хора, вложили труд и време в самоусъвършенстването си, да си кажеш: е, много по-умни са, не можем да им противостоим. А те… с интелекта и харизмата на разлепен тапет.  

От другата страна имаме „служители“ на организираната корупция и безвремие. Не искам да ги наричам „мафия“, защото е обидно за мафията. Те са „назначени“ мафиоти, никога не положили усилие, нито рискували нещо в тоя живот. Просто са намерили връзки и са обещали да са послушни или пък (много по-вероятно!) родителите им са били активни борци. Италианската мафия е създадена от хора, които са водели някакви битки, продължена е от такива като тях, хора, които са залагали на карта живота си, стреляли са се, умирали са, рискували са. Тези, българските „мафиоти“, са назначени от държавни структури – на ДС – да бъдат държавна „мафия“, пазени от органите, бутани нагоре от банките, закриляни от политиците. Никакво съпротивление, никакви грижи, никакъв риск. Назначени. 

Първата и втората група дънни „риби“, тлъсти и нахранени с боклуци, са с общ произход и той лесно може да се проследи до миризливите коридори на Кремъл. България от поне 200 години представлява особен интерес за руската имперска политика и не, никога не е бил интересът на „братски“ народ към „братски“ народ, а по-скоро като интереса на Чикатило към децата. 

Никой не би хвърлял толкова много усилия да установи и поддържа влиянието си в страна, която (както именно те се опитват да ни внушат) е така малка и невзрачна, слаба и безинтересна.

Съжалявам, но никой не „сваля“ грозните и бедните. Значи не сме нито едното. 

България не е бедна страна, а е крадена страна. И въпреки десетилетията, вече почти век, на червен грабеж, тя все още си стои здраво на краката и доходите на населението бавно, но постоянно се подобряват. Инфраструктурата – също. Европейските фондове и инвестиции, макар и бавно, ни помагат да бъдем нормална страна. Представете си какво би било, ако онези не се месеха постоянно в управлението, в изборите на фирми за строеж на важни инфраструктурни обекти, в доставките на гориво, в назначаването на управленски кадри, накрая, но не на последно място: ако не се месеха – чрез медии, чрез фалшиви учебници и чрез фалшиви „авторитети“ – в образованието и нагласите на хората. 

Сега, когато влиянието на Кремъл е леко понамаляло, имаме реалния шанс да видим доколко платената любов на руските пропагандатори може да бъде продължена – по инерция – от обикновените полезни идиоти, безплатно. Защото е ясно, че онези с четирите хиляди на месец няма да се трудят безплатно, а хората с парите бяха изпратени по живо по здраво от посолството.

Или с други думи: сега ще разберем доколко болестта е засегнала тъканта, до колко надълбоко е влязла и колко обикновени хора са засегнати. Колко здрава тъкан е поразена. 

Сега предстои да разберем и доколко местните грабителски структури са придобили самостоятелност. Това е по-вероятно да има силно продължение, защото наградата тук е реална – ако продължат, ще спечелят пари. Не е като при пропагандаторите, които не печелят нищо са себе си, ако им спрат „заплатата“, имиджът на могучая не ги грее пряко, ако няма хонорар. Но корупционните практики (внесени от агентурата) носят реални доходи на извършителите. И е по-вероятно те – добре научили механизмите – да се опитат да ги продължат самостоятелно. 

Ето какво написа Ивайло Мирчев от ДБ под своя снимка от провалено заседание на регионалната комисия в парламента:

„Празните столове, които виждате, са на липсващите депутати от ГЕРБ, ИТН и ДПС. Липсата им провали заседание на регионалната комисия в парламента. На това заседание трябваше да бъдат приети два ключови законопроекта, които Демократична България предлага:

Първият спира далаверите с инженеринга в строителството (навика на предните управляващи да заобикалят обществените поръчки и да възлагат изпълнение на дейностите на инженеринг, т.е. "колкото излезе" за дейности, които изискват тръжна процедура). Тези пропуски в закона са причина за тежки корупционни практики и понякога асфалтирането на една улица да е 20 млн., вместо 2 млн. лв.

Вторият облекчава режима за поставяне на соларни панели върху домовете - досега процедурата бе толкова тромава, че бюрократичната спирала отказваше хората да намалят разходите си за електричество и топла вода. Нашето предложение е при поставяне на слънчеви панели да се премине на уведомителен режим и да се даде свобода на гражданите, без да зависят от енергото, общината или някой държавен чиновник.

Тези два законопроекта вадят очите на два типа субекти - едните са традиционните играчи с интереси в енергетиката, а другите строителните фирми - корупционни касички, които с години източват бюджета. На това трябва да бъде сложен край, а в петък от 11:00 часа свикваме извънредна комисия, за да проверим дали и този път партньорите от новата коалиция ще бойкотират заседанието ѝ“.

Последвайте канала на