Намаляването до нулева ставка на ДДС за хляба и брашното, засега не се отразява в цените на насъщния, освен в някои търговски вериги, където обявиха отбив цената на видове хляб под формата на промоция до края на месеца. Най-мрачните прогнози са, че мярката няма да доведе до понижаване на цената на хляба за потребителите.
Днес бившия земеделски министър Мехед Дикме обясни в ефира, че вече внасяме нискокачествена пшеница и други зърнени от Украйна. И се заформя следната екстра – да плащаме по-скъпо за хляба, а той ще е по-некаствен!
Какво трябва да направи днес драгият потребител у нас, за да не е в ролята на прецакания, питам председателя на Асоциация „Активни потребители” д-р Богомил Николов.
Ние нямаме лъжливи очаквания, че цената на хляба ще падне.
Според нас важните решения са в областта на доходите на хората в България – върху това трябва да се работи.
Не можем да се надяваме на успокояване на цените на пазара, защото те са обективна величина. Регулираните цени ще доведат само и единствено до дефицити, до спекула.
Затова е важно държавата да се погрижи за социално уязвимите слоеве от населението. Останалите, ако частниците отказват да повишават заплатите, да си направят синдикати и да се борят – това е свободата, да се бориш за правата си.
Не само, че внасяме лошо зърно, но и сеем такова.
В подобни случаи мнозина цитират неправилно френската кралица Мария-Антоанета, която уж била казала на тълпата, нахлула в двореца: „Като нямат хляб, да ядат пасти!” Тълкуватели на легендата обаче са категорични, че кралицата не е била толкова безмилостна и цинична, а просто е искала да поясни, че по онова време е имало от брашното за пастите, но не и за хляба и затова така се изразила. Но...
„ Ние от асоциацията бяхме дългогодишни привърженици на намалените ставки на ДДС с аргумента, че това ще е в полза на потребителите, не само ценово, но и заради предоляването на лошото качество. Защото намалявайки ДДС, се редуц;ира и натиска да се използват по-евтини заместители.
Но след миналогодишния експеримент с ДДС в заведенията, ни стана ясно, че тази мярка има смисъл за потребителите само на регулираните пазари. Т.е., ако се намали ДДС за ток, парно, газ, горива, при регулирани цени, то този налог се начислява счетоводно и не може да се играе с цената. В останалите отрасли трябва да се разглежда само като подпомагане за него, но не и за нас, потребителите. Стана ясно какво точно се случва – търговците си вземат данъчни кредити за 20%, начисляват 9 на сто и разликата си задържат за себе си. Това е положението.
Много отдавна в България масово се използва фуражно зърно за производство на брашно, за съжаление. Примерно, защо италианците не дебелеят като ядат повече от нас? Защото продуктите им са от качествена твърда пшеница. Докато ние тук ядем фуражно зърно с добавки и подобрители.
Според мен към момента е важно, както споменах, държавата да поддържа солидна социална политика за хората с по-ниски доходи. Вече трябва да изчисляваме колко хляба може да се купят с една пенсия. Колко кисели млека и т.н. и да се държи определено ниво в това отношение, вместо да се мъчим с неизпробвани мерки и да тестваме кое как ще се отрази върху цените, докато всъщност покупателната способност на хората пада. Това трябва да е фокусът. Иначе живеем в отворен свят, с отворен пазар и трябва да свикваме, че сме уязвими на всякакви кризи. И да имаме изработен рефлекторен механизъм, с който да браним социално слабите.”
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)