Доц. Григор Сарийски за novini.bg: Над 2/3 от българите са затруднени да покриват дори ежедневните си разходи

  • 27 юни 2022 14:43

  • 3129
  • 0
Доц. Григор Сарийски за novini.bg: Над 2/3 от българите са затруднени да покриват дори ежедневните си разходи
© pixabay, личен архив

Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките. Защитил е дисертация на тема “Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България”. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.

- Доц. Сарийски, какъв е вашият експертен прочит на състоянието на икономиката ни към момента и вярно ли е, че икономически състоянието на държавата е добро, в контекста на глобалните проблеми? Ако е така, защо тогава повечето българи не усещат това по джобовете си?

- Неотдавна беше публикувана предварителната оценка на икономическия растеж за първото тримесечие и дори беглият прочит на резултатите от оценката показва, че състоянието на Българската икономика е пълната противоположност на понятието за "добро". Изтеклото тримесечие се оказа третото поредно, през което растежът на икономиката се забавя (от 7,8% през второто тримесечие на 2021 г. до 4% за изтеклия период). Тенденцията на влошаване обхваща всички компоненти на БВП, като например темпът на крайното потребление спада от 8.1% до 5.2%, темпът на износ на стоки и услуги намалява повече от три пъти (от 21.3% до 6.5%) и пр. Особено притеснителното е, че последният показател е двукратно по-нисък от темпа на нарастване на вноса (13.5%), което означава, че ние внасяме от чужбина все повече стоки, срещу които реално няма какво да предложим.

Реалните икономически тенденции се усещат съвсем ясно от българските граждани,

чийто стандарт на живот постоянно се влошава, въпреки уверенията за обратното. Така например по официални данни през 2021г. заплатите у нас са скочили с над 11% а потребителските цени - едва с около 3%. С други думи, ако вярваме на тези стойности би трябвало да можем да кажем, че през изтеклата година местните доходи значително изпреварват потребителската инфлация, поради което българите не би трябвало да имат проблем с ръста на цените. Хората обаче твърдят обратното и едно неотдавнашно допитване на НСИ (по проекта „доходи и условия на живот“) показа, че в действителност над 2/3 от тях изпитват затруднения да покриват дори ежедневните си разходи. Този проблем тепърва ще се задълбочава, тъй като потребителските цени нарастват интензивно и най-вероятно ще продължават да нарастват, докато не се изравнят с темпа на цените на производител, или с други думи - докато цялото увеличение на производствените разходи не бъде пренесено върху крайната цена, която българските граждани виждат на етикетите в магазина.

- Кои са най-належащите макроикономически проблеми, които трябва да се решат локално тук от управлението на държавата, според вас, така щото да се отлепим от дъното на ЕС? Моля, избройте няколко стъпки!

- Очевидно е, че най-големият ни проблем в момента, е осигуряването на стабилни доставки на енергийни източници. Българското производство е най-енергоемкото в Европа и в този смисъл - силно зависимо от цените и ритмичността на доставките. Това обстоятелство по принцип предполага да се издействат по-големи отстъпки за страната ни при структурирането на санкциите срещу Руската Федерация. За съжаление, резултатите на вече отишлото си правителство в тази посока бяха повече от скромни, поради което сега цялото общество плаща цената за недостатъчната активност на изпълнителната власт. Проблемът със скъпата енергия тепърва ще се задълбочава, тъй като предстои изпълнение на ангажименти, поети с вече одобрения план за възстановяване и устойчивост. В по-голямата си част те ще доведат до допълнително оскъпяване на енергията и в този смисъл ще окажат силен натиск върху конкурентоспособността на местната продукция.

Очевидно е, че изпълнителната власт следва да предприеме на първо място адекватни действия за смекчаването на този шок,

като договори например отстъпки и изключения за страната ни, но за тази цел е необходимо преди всичко осигуряване на един достатъчен експертен капацитет (чийто дефицит с времето се задълбочава, поради липсата на адекватна кадрова политика в публичната администрация).

На второ място, действията на следващия кабинет би следвало да се насочат към установяването на стопанските субекти, имащи господстващо положение на местния пазар. Наличието на такива субекти предполага изкривяване на пазарните стимули и блокиране на всяка нормална конкуренция, а това е в абсолютен разрез с принципите на свободния пазар, който България се опитва да изгради през последните три десетилетия. Това е основната причина за формирането на свръхпечалби които ощетяват потребителите, както и за блокирането на процеса на качествена трансформация на българската икономика. За съжаление в тази област досега наблюдаваме единствено симулация на мерки и именно това е причината за огромното ни изоставане, спрямо останалите страни-членки на ЕС.

На следващо място считам, че България трябва изцяло да ревизира своята политика по отношение на чуждестранни инвеститори.

Годините на тотален отказ от провеждане на адекватна политика в тази област доведоха до привличане на некачествени инвестиции (в производства с ниска добавена стойност, както и в непроизводителните сектори). Това в никакъв случай не подпомага качествената трансформация на местното производство и резултатите можем да видим навсякъде около нас. Местният бизнес не може да предложи конкурентно заплащане, нито достатъчно добри възможности за кариерно израстване, поради което повечето млади и способни българи напускат страната, за да работят за чужди компании.

Това е само малка част от необходимите стъпки за поставянето на местната икономика на една по-здрава основа, но те са сред най-важните, тъй като провеждането на каквато и да е разумна политика е невъзможно без наличието на справедлив конкурентен пазар, без осигуряване на достатъчно енергия и кадри за производството, както и на работеща публична администрация.

- Войната Русия-Украйна как се отразява на българския бизнес и съответно на работещите българи?

- Войната се отразява зле на всички, като санкциите срещу вноса на енергийни източници засягат по-силно страните, икономиките с по-висока енергоемкост на производството.

За съжаление страната с най‑енергоемка промишленост в региона, е именно България.

Куриозното е, че дори Северна Македония и Черна гора  използват с около 1/4 по-малко енергия за производството на 1000 евро БВП, отколкото ние (съответно около 300 килограма петролен еквивалент, срещу 405 у нас и 117 средно за ЕС).

На този фон не е учудващо, че българската икономика понася тежък удар. Сега България се нарежда на една от челните позиции по ръст на потребителските цени (заемайки през м. май 5-о място – след трите балтийски републики и Чехия) и на едно от последните места (22-ро) по темп на растеж в края на изтеклото тримесечие. Учудващото в тази ситуация е поведението на досегашното българско правителство, което проявяваше особено усърдие в опитите си за прекъсване на взаимоотношенията с нашите традиционни доставчици, което рязко влоши конкурентоспособността на българските производители и доведе до плачевните резултати, които отчитаме в момента.

Опитите на администрацията да смекчи ценовия шок, чрез мерки „на калпак“ нямат особен смисъл (както показват резултатите от споменатото класиране по темп на цените), като една от основните причини за ниската ефективност на мерките, е липсата на дискреция. Това означава означава че нашите мерки са по-скъпи и имат по-слаб ефект от останалите в ЕС и че с времето ще доведат до още по-силно нарастване на цените. До достигането им на нива, които все по-малко потребители ще могат да си позволят.

В известен смисъл може да се каже, че сценарият оттук насетне е предначертан, тъй като  (ако изключим възможността за намиране на достатъчно добра алтернатива на руските доставки) единственият вариант за прекъсване на инфлационните процеси, е  забавянето на икономическата активност. За съжаление в момента това е единственият работещ вариант за успокояване на пазарните цени и за възстановяването на нормалното функциониране на икономиката. С други думи вероятността за рецесия става все по-голяма и при това не само в България, а в световен мащаб. Неотдавна една от големите инвестиционни банки публикува резултатите от анализ, според който вероятността за настъпване на глобална рецесия е вече над 50%, като особено засегнати ще бъдат преди всичко страните с по-висока степен на задлъжнялост (на фона на предстоящото нормализиране на лихвените проценти), но също така и икономиките с енергоемко производство и липса на собствен добив към които, макар и с известна условност, може да се причисли и България.

- Актуализацията на бюджета, която въпреки политическите сътресения у нас ни уверяват, че ще случи, как ще помогне на икономиката ни в цялост, а в частност на дружествата и на социалните групи – пенсионери, социално неравностойни хора и др.?

- Ако се изключи предвиденото увеличение на  доходите на пенсионерите, които са и най-уязвимата социална група, трудно може да се намери някаква рационална основа в предложената актуализация.

В проекта присъства например ограничаване на данъчната основа и понижение на ставките при част от косвените данъци. Това означава предстоящо забавяне на темпа на приходите в хазната или с други думи, че в съвсем близко бъдеще ще се наложи компенсирането на тези отстъпки по някакъв начин (чрез увеличение на тежестта при някои от другите данъци или чрез ограничаване на финансирането на някой от бездруго недофинансираните сектори, като например образование, здравеопазване и т. н.). Мисля, че най-притеснителното в сегашната актуализация, е нейното провеждане в практически предизборна обстановка, което от своя страна ще доведе до наддаване между отделните партии в опит да спечелят благоразположението на избирателите, както и до тотален отказ от дискреция. Структурирани по този начин, антикризисните мерки ще доведат само до известно отлагане на кризата, но не и до нейното смекчаване. Особено притеснително в така предложените мерки, е поредното забавяне на преизчисляването на пенсиите, което означава че ощетяването на онези, които са се пенсионирали по-рано (т. е. на по-възрастните) ще продължи да се задълбочава.

- Световни анализатори предвиждат голяма продоволствена криза. Как тя ще засегне страната ни?

- Действително при положение, че очакваната реколта през тази година ще бъде по-малка, а част от доставките ще бъдат пренасочени (поради действието на санкциите срещу един от най-големите производители какъвто е Руската Федерация), възникването на остри дефицити е един от най-вероятните сценарии, чието начало се очаква да настъпи още в края на лятото. За съжаление, от страна на досегашния кабинет не видяхме нищо, освен отлагане на решенията и симулация на действия. Достатъчно е да се спомене фактическият отказ от обявяване на т. нар. „ранно предупреждение“ за възможно нарушаване на доставките на енергийни ресурси, или пък четиримесечното протакане на началото на подготвителните мерки, които би трябвало да осигурят известно смекчаване на шока при възникване на евентуален недостиг на жито. Както е известно, беше заделена немалка сума за запълване на стратегическия резерв, но до покупка на количества досега така и не се достигна. Успоредно с това не бяха предприети никакви  ефективни действия за ограничаване на възможностите за спекула при възникване на бъдещ недостиг, което от своя страна означава, че ние сме точно толкова неподготвени за предстоящата криза, колкото и преди появата на този риск изобщо. Очевидно е, че за овладяване на очертаващата се продоволствена криза е необходимо като минимум да се предприемат някои промени в местната нормативна уредба. Промени, с които да се ограничи възможността за създаване на изкуствен недостиг на пазара, както и да се уреди по-ясно възможността за ограничаване на износа на дефицитни суровини. Само по този начин следващият кабинет може да осигури някаква гаранция, че евентуалната продоволствена криза няма да доведе до риск за изхранването на българските граждани.

Аделина Делийска
3129 0

Водещи новини