… и ако може всички ни ще повлече със себе си, какво има да губи? Нищо

„Аз напуснах доброволно властта и няма как да съм мафия“…

Защо ни убеждава, че думите в българския език вече имат различно значение?

Лъки Лучиано във властта ли е бил? Ал Капоне във властта ли е бил?

Разбрахте ли, че не е въпроса за „българските изисквания“, а е на всяка цена да има вето, че да може да си циклят отношенията на кота нула и омразата да се поддържа?
…

А ето това е много опасно… много! Ето тези думи на Слави: „Истината е, че в РСМ няма българско малцинство, а има българи. Говори се и за македонски език, а всички знаем, че такъв език няма“.

А и доколко е напуснал властта? Ще се яви пак на избори. Ще прави нова коалиция. Надява се на мандат на ИТН за съставяне на правителство. Това ли е напускането?

Аз, аз, аз. Вие… и да си идете, и да не си идете, аз съм си аз, аз съм човекът—ИТН и ИТН е Слави. Не вие. Аз мога и без вас. Вие без мен – не!

И е страшно.

И финалът също е много страшен: „Какво ще ми вземете? Какво ще вземете на човек, който няма какво да губи?“

Не, нали? Знаем, че е „не“, знаем и че е трудно, че и страшно да се откъснеш от една такава структура. „Трудно“ не значи „невъзможно“ обаче.

Така ли е наистина? За това ли влязохте в партията?

Това са думите на Путин за Украйна…

Ще натисне копчето и ако може всички ни ще повлече със себе си, какво има да губи? Нищо.

Забележете, че нищо не се е променило по темата с Македония. Не френско, а занзибарско предложение да се входира в комисията, ТО ЩЕ СЕ ГЛАСУВА ОТ ПАРЛАМЕНТА. И каквото реши парламентът, това ще е. И нито Кирил Петков ще вземе решението, нито Франция, нито марсианците. Всичко друго е прах в очите! И вие го знаете.

И пак Македония. Същата Македония, която преди няколко месеца предложи да изтъргуваме за Шенген и за американските визи. Сега… изведнъж е по-важна от всичко. Как? Кога? Защо? По-важна от вас – хората на ИТН. По-важна от вас – българите, които имат родители, чиито пенсии няма да се увеличат, защото се саботира бюджетът. Защо се саботира? За да се подлива вода. И докато се прикриват истинските мотиви: Капитан Андреево, бюджетът, БНБ, борбата с мафията… се говори на висок глас за Македония.

Стана ли ви ясно, че няма конкретни български изисквания към Македония? Уж беше записано, че искаме да признаят българското малцинство в конституцията си. Добре. Говореше се за признаване на българския произход на езика. Добре. Сега излиза Слави и казва НЕ, не е достатъчно. Не „българско малцинство“, ами направи всички са българи. Няма македонски, не. Български.

А Слави пак се появи, в стандартния си вид – двуизмерно, на мрачен фон в студио, далеч от всички, седнал сам, недосегаем за журналистически въпроси или за въпросите на своите си депутати, симпатизанти и членове на партията – и пак заговори: аз направих, аз изтеглих, аз реших, аз, аз, аз.

За „мафията“ каза пълна глупост. Всички сме гледали филми най-малкото, четем новините, знаем какво е мафия, защо ни втълпява тези думи: „Мафия означава да се сраснеш с властта и да се корумпираш. Аз напуснах доброволно властта и няма как да съм мафия“…?

Мафията си е мафия. Властта си е власт. Те могат да работят заедно, но мафията е дума, която означава тип организирана престъпност, станала нарицателно за голяма организирана престъпност. Тя може да е във властта, може и да не е. Мафия има и там, където властта не е с нея, и там където е.

Пак ще повторя: защо ни убеждава, че думите в българския език вече имат различно значение? Заради джиповете с охрана, с които се движи, или заради рождените дни, на които беше с Павлов, Илиеви, заради изказванията от миналото, че мутрите са „мъжки момчета“?

Структурите на ИТН в Плевен, Пордим, Левски, Кнежа и Долни Дъбник напускаха партията и написаха в декларацията си: „Недопустимо е политиката на ръководството на партията да се изразява във вземането на еднолични решения в интерес на няколко души и с лека ръка да се хвърля на вятъра трудът на стотиците членове“.

Тази част щеше да е добре да не я вкарва в речта си, защото стана прекалено очевидно събирането на парчетата от счупената ваза. Изкривяването на думите, да се опитваш на черното да кажеш бяло… това е признак, че контролът се изплъзва, егото е наранено, земята под краката я няма, а ти трябва да излезеш и да кажеш нещо. И излиза ето това.

Уважаемите хора, депутати, симпатизанти, оказали се в ИТН с някаква кауза, вярвали в нещо, трябваше отново да изслушат със свити сърца тази реч на свъсените вежди и драматизма и да открият, че те дори не са важни. Те най-вероятно не са и знаели, че ще има такава реч, както не знаеха и за предишните.