„Хроника на една предизвестена смърт“?

А то (ИТН люспенето) не започна днес, не започна и вчера.

↑↑↑Месецът е февруари, годината 2021-ва. Кажи-речи: преди година и половина (няма и толкова). Не много отдавна, нали? Стига да престанем да имаме политическа памет на златна рибка.

И отлюспването започна.

Следва: епизод II „Вземането на властта“. Имаха огромна подкрепа, каквато, по традиция, получават новите проекти, които кодово ще наречем „Новите спасители“ – традиция, започната още от Симеон и проектантите зад него.

ГЕРБ тогава казаха, че искат гласуването. ИТН, ако наистина искаха мажоритарния вот, с техните 51 депутата по онова време и 75-те на ГЕРБ, правеха мнозинство от 126.

Кое от изброеното съвпада с лидерското поведение в ИТН?

И ето, случи се: хората, влезли в партията, която поиска мажоритарен вот, я напуснаха „по съвест“. Точно както партията с приказките си за мажоритарен вот даваше заявки, че трябва да се прави. Те изпълниха повелята, с която влязоха.

Нарекоха ги предатели.

Нарекоха ги така хора, които току що бяха напуснали коалицията в критичен момент и се обиждаха, че тях наричаха предатели, защото са се съюзили с онези, които щяха да „изчегъртват“. Иронията не е загубена тук, нали?

Красимир Дончев е вторият координатор за Пловдив град, който напуска редиците на ИТН. Предишната Николина Деспотова бе отстранена през есента, а координаторът за район „Южен“ Ивайло Василев подаде оставка през април.

Към неслучващото се Дончев изброи отношението към местната структура и диалогичността от страна на Тошко Йорданов, липсата на всякаква информация и организираност.

Името на Тошко Йорданов изниква често в разговорите на напусналите. Всички имат какво да кажат за поведението и отношението му.

Кое в „натискачи на копчета“ и „нямаме право да мислим“ ви подсказва каквото и да било, свързано с обещанията за „личности“, „специалисти“ и „експерти“, както и приказките за „мажоритарния вот“?

Какво да очакваме в следващите дни относно съдбата на… как да го наречем?—проекта ИТН, клуба по интереси ИТН, партията ИТН…?

Наблюдаваме едно своеобразно люспене на кадри на ИТН, както деветдесетте години наблюдавахме такова синьо люспене. Странно, лидерът им би трябвало да ги помни тези „деветдесетарски“ процеси.

Припомняне: писмо от човек на Слави, който, още преди (!!!) влизането във властта написа (следва без редакторска намеса): „Партията Ви в Плевен е превзета от най-големите нагаждачи, продажници, гъзолизци, интриганти и двуличници в града, а най- наглите от тях са в най- близкото обкръжение на Вашият нов Областен координатор и вече са си разпределили държавни постове в града! Бивши общински съветници, дилъри на гласове преминали и изгонени от различни политически партии, намериха своя пристан под крилото на новия областен координатор“.

„90% от Общинските Координатори, които бях подал аз и които положиха много труд за каузата бяха сменени, а на тяхно място поставени отново стари политически лица, минали през други партии. Хубаво е да сте наясно, че трима от тях са тясно свързани с ДПС, двама са бивши общински съветници и Зам. Кметове с обществено доверие близко до нула, а съпруга и сина на координаторката Ви за Община Червен Бряг (която работи при Вашата сестра и успя да я убеди колко съм лош и как трябва да бъда сменен, защото казах, че докато аз съм Областен координатор, тя няма да бъде Общински Координатор за Червен Бряг) бяха в обща листа на местните избори преди 6 месеца с новия областен координатор на ДПС за Област Плевен, като дори синът беше кандидат за общински Кмет от същата листа! Там обвързаността е толкова силна и видима, че дори и слепите хора в общината я виждат“.

които имахме чувството, че са опити да се самосаботират, че да не им се налага да правят, каквото са обещали да направят. Поредица, започната от един провален министър на Симеон, наричан от хората Хари Потър, от приказки за македонци в космоса, продължена от анонимници, на които все още никой не им е запомнил имената, а хората ги разпознават в разговорите помежду си като Пацо Шнорхела и Оня Плагиата От Пъпа На София, Повтарям: На София!, изказвания на Тошко за „Крумови закони“, плашейки журналист, объркал името на партията. Влизайки в парламента, отказаха да гласуват мажоритарния вот, заради което въобще влязоха в политиката (референдумът помните ли го?). Слави каза: „И при един сигурен, спокоен и уверен Парламент веднага ще се случи това, заради което въобще беше създадена партия „Има такъв народ”, а именно - въвеждане на мажоритарна избирателна система. Всичко по реда си“.

Сега, (уж) искащите мажоритарен вот, са напълнили парламента с Христинки (по Христинка Иванова, която си е наясно, че никой не ѝ знае името и че може да си се върне на село), а в предните два са карали депутатите си да подписват, че напуснат ли парламентарната група се задължават да напуснат и парламента.

Защо това е важно? Обяснявам: мажоритарният вот е за да можем да гласуваме за личности, а не за партията и тя после „на едро“ да вкара някакви имена. С мажоритарното гласуване вкарваме личности, каквито и които ние искаме и ги чакаме да работят и носят отговорност, знаем им имената. Ако партията Х започне да шикалкави, те могат да я напуснат „по съвест“ и да продължат политиката, която сме им казали, че искаме.

И понеже казах, че това е процес не от днес и не от вчера, ето какво е казал Красимир Дончев: „Мислех да подам оставката си още преди 3 месеца, но останах с надеждата, че някои от нещата в местната структура ще се променят. Уви, оттогава досега нищо не се случи“.

Какво каза преди два дни Деян Петков, напуснал партията: „Никога не съм виждал Слави Трифонов. Беше ми казано, че сме едни висококвалифицирани натискачи на копчета и нямаме право да мислим, това ни беше казано и ако не ни харесва да си вземем ... под мишница и да си ходим. Това не е нормално поведение на председател на парламентарна група. При мен всичко е въпрос на лошо отношение“.

А относно Тошко Й. … Какво да кажем? В България има какви ли не хора (не искам да изреждам думите: убийци, крадци, измамници, шпиони, рекетьори, не отива на високото ниво на парламентаризма у нас, нали…?), но на нито един досега класната му не се беше отрекла от него публично.

Какво?—бързо приключване и напускане на депутатите масово, „по съвест“, следвайки това, за което са влезли в партията (поне така заявиха) или оставайки „по интереси“ и превръщайки разпадането в бавен и неприятен за гледане процес?