Как принципът „Партията огладня, време е да дойдем на власт” съсипва и болниците?

  • 16 юни 2022 16:07

  • 1144
  • 0
Как принципът „Партията огладня, време е да дойдем на власт” съсипва и болниците?
© pixabay, novanews, булфото/архив/

Наред с всичките кусури и недъзи на болната ни здравна система, от поне три десетилетия насам наблюдаваме там един параграф 22. При всяка смяна на власт, водещите политически формации си назначават партийни креатури за шефове на обществените болници. В близо половината следват фалити, закриване, вой до небесата за липса на пари и т.н.. И по места им наливат още и още от нашите пари от бюджета, за да ги спасяват. А какво правят шефовете – партийни протежета, за да не е така?

Моят кратичък и изчистен отговор на този сложен въпрос е, че не бива за началници на каквото и да е да се избират кадри от партийните велможи, които да не успяват да овладяват положението в дадена структура. Наивност е обаче да се очаква, че един неспособен може да оцени качествата на способен човек, защото обичайно той  залага на себеподобните си и така у нас отколе върви възпроизводството на некадърността.

Този бг феномен е част от причините за лошото състояние на здравеопазването у нас,

за фалитите на болници и за вредите, които цялата система нанася върху живота и здравето на нас, българите.

По актуални данни от т.г. на Министерство на здравеопазването близо 54% от болниците у нас не генерират загуби. Критични обаче са "Пирогов", Александровска болница, болница "Свети Георги" в Пловдив и болницата за хематологични заболявания в София.

Възниква въпросът защо например Окръжна болница и други общински болници в столицата се справят чудесно с управлението на финансите си, а други не успяват?

Такова е положението и в страната – навсякъде има и прилично управлявани лечебни заведения, и зле ръководени очевидно. Смятам за коректно уточнението, че понякога на ръководните постове се провалят много добри специалисти – лекари. Друг път добри мениджъри се оказват експерти без медицински дипломи.

Тези дни и белодробната болница във Варна се ожали, че е пред фалит. Нейният директор чрез медиите оповести какви дългове са натрупали, как персоналът не получава месечните си възнаграждения и как в крайна сметка от всичко това потърпевши са пациентите.

Реших да попитам за мнение по болния въпрос един от дългогодишните ръководители в системата на здравеопазването проф. д-р м.н. Младен Григоров. Той е много известен специалист в медицинските среди, близо 30 години е бил военен лекар, има три специалности - физиотерапия, вътрешни болести и кардиология. Проф. Младен Григоров е един от първите със сертификат за инвазивна кардиология и е сред основоположниците й у нас. Бил е директор на правителствена болница и зам. директор на ВМА. Има над 200 научни труда, 17 издадени книги и е автор /в колектив/ на единствения учебник у нас по кардиология.

„Въпросът ви не се отнася само до болниците, той е резонен за управлението на частните и на обществените структури по принцип и за разликите между двете. Във всички сфери на живота частното е много по-гъвкаво и по-успешно намира почтени начини за натрупване на печалба. Фиксираните възнаграждения в обществените структури не създават стимули за добра работа, за съжаление.

Никъде по света обаче медицината не може изцяло да бъде поставена на частни основи, тъй като има и социални функции. Но дори в държавните и общинските болници един добър ръководител винаги може да намери честни начини за осигуряване на по-добри приходи.

Преди няколко дни слушах един много уважаван от мен специалист – д-р Асен БалтовАсен БалтовПроф. д-р Асен Георгиев Балтовзпълнителен е директор на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" от м. Февруари, бившият шеф на „Пирогов”. Той припомни, че по негово време, когато беше пикът на епидемията от коронавируса и болницата беше много натоварена, са имали много добри приходи. При едни и същи правила, после болницата започва да затъва и сега била в тежко състояние. Това поясни той.

В частните болници има много по-голяма свобода на действие, в инвестиране и заплащане. В обществените лечебници заплатите са фиксирани – работиш или не, получаваш регламентирана заплата, а реинвестиции почти няма.

Голяма роля играят политическите заигравки при назначаването на управителите на държавните и общинските болници.

Там кадрови кадрили се правят при всяка смяна на политическата власт. При Бай Ганьо от Иречек, та до днес, все е едно и също. „Нашите хора” винаги и при всички управления, е валиден принцип на властта. Преди много години един бивш министър-председател на България – Васил Радославов, председател на Либералната партия, казва нещо, което в пълна сила важи до днес: „Партията огладня, време е да дойдем на власт”.

Дори вече да не са гладни, партиите у нас винаги се стремят към облагодетелстване и се облажват от властта.

В болниците финансирането е много ясно – то се осъществява по клиничните пътеки, които аз смятам за недоразумение от медицинска гледна точка, но това е друга тема.

Допълнително финансиране идва от общините по места и за някои заведения от държавата - като ВМА или МВР-болницата и др..Майсторлъкът в управлението на обществените лечебни заведения, е да разпределяш финансите в две посоки. Едната е за допълнителни възнаграждения на най-добрите, а не поравно на калпак. Другото направление е за реинвестиции – нови апаратури, методики, които носят допълнителни приходи.

Доплащанията в България стигат до 50%, което е недопустимо,

докато в Европа са от порядъка на близо 15 на сто. Нашата система е тромава, бюрократична и това е безспорен факт, за съжаление”.

В заключение, но без извинение да попитам:

Господа управляващи от всички партии и цветове, защо и докога ще назначавате и лансирате верни вам, но неспособни, които не могат да ръководят – болници и други обществени структури, които разхищават нашите пари?!

Аделина Делийска
1144 0

Свързани новини

Водещи новини