Кого обслужват все недоволните киселяци?!

Поредната остра полемика се разгоря в социалните мрежи заради разказа "Талисманът" на относително непознатия за широката публика Красимир Бачков. По неговото писание седмокласниците трябваше да  пишат преразказ, а тази възможност им бе гарантирана от  МОН.

От министерството поясниха пред медиите, че разказът е писан специално за банката с непознати произведения, която се използва за националното външно оценяване в 7-ми клас.

Накратко сюжетът разказва за ученически оркестър, който организира благотворителни концерти, за да събира пари за лечението на болно момиче, което оздравява.

Тази история трябваше неутрално да преразкажат седмокласниците на изпита по български език и литература вчера.

Непопулярността на автора обаче взриви лавина от негативни обществени оценки на родители, ученици, знаещи и не знаещи. Пак от МОН поясниха, че авторът бил публикувал седем сборника с разкази и новели, два романа и една стихосбирка. Също така бил носител  на различни национални награди за проза. Превеждан бил на английски, руски, украински и словашки. Имал висше педагогическо образование и в момента преподавал изобразително изкуство във варненско училище.

Въпросите, които мнозина си задават по повод на пренията в мрежата са:

А не е ли крайно време да се популяризират досега неизвестните талантливи български автори, вместо да бъдат посрещани на нож от една квота вечно недоволни от всички и всичко киселяци, които непрекъснато се опитват да пробутват свои ялови тези в обществото. Понякога успяват, друг път не, но пък не спират да внушават собствените си тези като единствени и неоспорими.

Да, ама не, както казваше известният публицист от съвсем близкото ни минало Петко Бочаров.

Завършвам с великолепния ироничен коментар от мрежата по темата на г-жа Милена Алексиева, уважаван юрист:

„Баси, пак гайди , цървули и разни там болни по разни там разкази за 7-ми клас, вместо да праснат един модерен и стимулиращ текст, например, как Гошко на 13 годинки, по цял ден висейки пред компютъра и попивайки информация, измислил нов емотикон- нагъзено човече със смъкнати гащи, как веднага бил забелязан от прогресивно НПО, което имало да усвоява още 200 000 кинта от грант, което взело Гошко и го пратило на едноседмичен семинар в хотела на съпруга на председателката на НПО-то на тема- как да направим стартъп от смъкнатите гащи, как Гошко успешно завършил курса и получил диплома и тротинетка, как Гошко гордо окачил дипломата в рамка над бюрото си, как след години и два провалени стартъпа, Гошко, работейки упорито и всеотдайно нощна смяна като 23456-ия телефонист в многонационална компания, а денем помагайки като лектор-доброволец за стартъпи, успял да си купи електричка на лизинг и да смени тротинетката, но продължавал да я пази с благодарност и с надежда да я предаде на детето си... някой ден.”

Последвайте канала на