Телевизията ли управлява държавата или държавата нея!?

В очертаващото се горещо политическо лято с градушки и гръмотевици, на 29 юни членовете на СЕМ трябва да гласуват кой ще е новият генерален директор на БНТ. Сред претендентите за отговорния пост е и досегашният - Емил Кошлуков.

Както личи от предварителните разговори в публичното пространство, до драгия зрител надали ще стигнат идеите, програмите, намеренията на кандидатите. Ако си мислите, че състезанието ще е затова, лъжете се. Просто един конкурс, целящ само да смени един началник с друг, който е важно преди всичко да е политкоректен на силните на деня. Така беше преди, така е днес, вероятно така ще е и утре.

Тези дни попаднах на телевизионното предаване, водено от Крум Савов в тв 7/8, в което Сашо Диков, един от претендентите за директор на БНТ, беше поканен като събеседник по темата. Не разбрах точно какви са неговите планове и програма за промени в най-старата ни телевизия. Затова той не каза нищо, но пък обилно говори защо, според него, досегашният директор Емил Кошлуков не трябва да заема повече този пост. Честно казано, ми се видя доста грозна тази сценка, защото не смятам нито че е мъжкарско, нито спортсменско да хулиш свой противник в състезанието, който на всичкото отгоре не беше в студиото и не можеше да се защити. Освен това мисля, че трябва да си много заслепен от пристрастия човек, за да не отчетеш факта, че

БНТ се промени през последните години към по-добро.

Ирония на съдбата е това, че Диков, който с целия си лексикален запас от около 300-500 думи, говори непрекъснато за липсващ стаж в документите на Кошлуков, а сега пред СЕМ сам ще трябва да доказва свой трудов стаж в медия! Възмездието винаги следва човек като сянка по петите, казваше един световен писател.

Думата ми тук обаче е затова, ако е възможно, поне това състезание да не бъде принизявано на нивото на интриги от селски вечеринки, защото е някак обидно за интелекта на средния зрител. Никак не е красиво който и да е кандидат да говори за кусурите на другите, вместо да коментира своите намерения за работата.

Самоизтъкването чрез търсене на недостатъци у някой друг, обичайно предизвиква ирония и насмешка.

Иначе в надпреварата за креслото на  генералния директор ще участват още бившият началник в бтв Венелин Петков, юристката от „телевизията майка” Ирина Величкова, спортният журналист Сашо Йовков и колежката му Василена Матакиева. Също така кореспондентът от Кърджали Красимир Ангелов и преподавателката по тв журналистика Светлана Божилова.

Прави впечатление солидното присъствие сред кандидатите на спортни отражатели. Но пък както се казва – на състезание като на състезание. И дано най-добрият спечели, каквото и да означава това в подобни силно зависими от политиката и конюнктурата конкурси!

Възможно ли е от тях да се роди някоя личност като Иван Славков - Батето – широкоскроен и обичан дългогодишен шеф на БНТ? За него приживе Джоко Росич казваше, че в телевизията са го обичали и свои, и противници. И не само обичаният актьор говореше така за Батето. Понеже го познавах и не веднъж съм разговаряла с него, си позволявам да прогнозирам, че днес времето е друго и съм много скептична, че е възможно да се яви такъв обединител, който просто обичаше хората с всичките им кусури и недостатъци.

Също така, вече телевизията не управлява държавата, както се шегуваше Батето, че е било по негово време.

А управляващите диктуват кой как да ръководи там.