Бай Ганьо – турист! (или: "Да си припомним защо не можем да си имаме хубави неща")

  • 08 юни 2022 16:19

  • 1254
  • 0
Бай Ганьо – турист! (или: "Да си припомним защо не можем да си имаме хубави неща")
© Булфото (архив)

Днес, на връх Световния ден на океаните, ще трябва да си припомним защо ние не можем да имаме хубави неща. И не, отговорът не е само: корупцията. Веднъж да не е само тя…

Не, не, не! Не започвайте с: „и другаде е така, и другаде цапат, и други са лоши“… Ние не сме „другите“ и не живеем „другаде“! Ние сме си ние и живеем ТУК. 

Само това „тук“ си имаме и то живо ме интересува. 

Освен това, за хиляден път ще трябва да си повторим: това, че някой прави грешка или престъпление, не ти дава извинение и зелена светлина да правиш същото, оправдавайки се, че „и други го правят“. Иванчо, защо се наака в гащите? Ами, виж – то и Асенчо се наака. А… е, тогава може. Не звучи добре, нали? Да не бъдем бавноразвиващи се. 

Рилските езера са под заплаха да се превърнат в блата

„Голяма част от езерата в Национален парк „Рила“ са под сериозната заплаха да се превърнат в блата. За това алармираха учени и служители от парковата дирекция на научна конференция, предаде БНР“.

В интерес на истината, учените предупреждават за това не за първи път и не за първи път получават същото пренебрежение. 

И още:

„Ако не се ограничат вредните въздействия, след 10 години ще загубим Седемте рилски езера, както и двете езера под връх Мусала.

Един от най-сериозните проблеми, застрашаващи циркуса, в който са Седемте рилски езера, е големият туристически натиск и замърсяването, признава директорът на НП „Рила“ Владимир Милушев и добавя като втора причина силната ерозия“.

„Учените са категорични, че трябва да се ограничи присъствието на туристи в най-застрашените зони. Според Милушев има начин поне да се забави развитието на негативните процеси“.

На какво се хващаме на бас, че – ако се поограничи малко леснотията за туристи – ще се изредят всичкото жив „патрèот“ да реве, че ни взимат изконната ценност да плюем в светинята на природата? Не точно с тези думи, но ще има нещо „патриотично“, ще има някакви „ценности“, някой ще извърти нещо около „фашизма“, дето забранява, някой ще спомене и конституцията, въобще – за да се харесат на Ганя, който чувства, че тия езера са му бащиния, ще използват всичко от арсенала с тъпотиите. А те са общо взето едни и същи тъпотии – пробваните, които работят. 

Казах: „поограничи малко леснотията за туристи“. Преди беше по-трудно да се качиш на Езерата, нямаше лифт, а БГБ (бай Ганьо Балкански) не обича да си носи шкембето три часа по пътека на нагорно, за да стигне до точка едно, от която тепърва да тръгва за езерата. 

Спестиха му ги, направиха лифт, БГБ се качи горе и донесе всичко, полепнало по него от двора и плевнята, със себе си. 

Най-вече манталитета си. 

Тази история съм я разказвал и преди, но ще я разказвам отново и отново, докато съм жив: 

Преди години се качих до Езерата и, логично, първата ми спирка беше хижата в подножието. Влязох вътре, за да се приготвя за път, да се заредя с въглехидрати. В столовата влезе и един чичак, от тия, дето не можеш да им определиш възрастта – може да е на 35, може да е на 65, само той си знае, особено сив, с леко болнав вид, говорещ за неприятни навици, от които никой лекар или заплаха не са в състояние да го откажат. Имаше настроение човекът, де, не мога да кажа, че нямаше. Весел един такъв, с пружинираща походка, върти някакви ключове в ръка, гледа наоколо с любопитството на дете, мъчи го някаква мисъл сякаш. Завъртя се малко около витрините с картофи и кюфтета, погледна безалкохолните във фризера, хвърли едно око и на бирите, окопити се, та реши да пита лелята от хижата: „Ае… горе има ли човек къде да хапне?“ Идеята му, изглежда, беше да не се товари с много ядене и пиене отсега, а да си дояде горе. Жената го погледна с неразбиращ поглед: „Къде горе?“ „Пà на езерата“, оня чак се учуди що за тъп въпрос е това. 

За който се е качвал там, е ясно колко налудничаво звучи този въпрос. За останалите… повярвайте ми: горе няма къде да седнеш да хапнеш и въпросът звучи като все едно да питаш дали насред „Александър Невски“, пред олтара, има къде да хапнеш; или: дали в пещерата на Св. Иван Рилски сервират бира с цаца. Така звучи. 

Забелязали ли сте, че повечето (да не кажа всичките) дестинации на БГБ са свързани с някакво сядане и хапване някъде? И не, не говоря за подкрепително зареждане с калории заради прехода, а говоря за СЯДАНЕ!—на трапеза, с мезета, салати, пиене, повтаряне, табиети, раздумка, десерт, кафе, цигари. И ако точка „СЯДАНЕ“ липсва от програмата, е много вероятно БГБ да се откаже от разходката. 

И така… тези БГБ-та се качиха на Седемте Рилски езера и сега имаме новината, че ги унищожават. Има ли изненадани? 

Киснаха ли си краката вътре? Киснаха ги. Влизаха ли да танцуват вътре? Влизаха. Като им казаха, че е забранено, наддадоха „патриотичен“ вой до небесата, че ги ограничават от изпълнението на древните им традиции, дето са ги спасили от турското робство, едва ли не, заподозряха и дългата ръка на Брюксел, че и Сорос, че им забранява българщината. 

Тяхната „българщина“, много интересно… е едно голямо саморазрушение. „Българщината“, която унищожава природно чудо на България – ледниковите езера, съществуващи стотици хиляди години. Докато накрая не му направиха лифт за дебелия гъз на бай ти Ганя, че да си го качи горе, да опъне софрата, да изхвърли фаса в езерото, до езерото, в храстите, да си метне кенчето от бирата, да загърне пликчето от на баба му баницата и да го шмугне тихомълком между камъните, да го носи после вятърът поетично от урва на урва и от век на век! 

Обясняваше се сто пъти, че дори досегът с кожата на човек, поради естеството на биологичния баланс на езерата, е вреден за тях и честото им излагане на човешко въздействие започва процес на заблатяване. 

БГБ обаче е сърдит, че не му дават да си топи краката и та*аците вътре и намира начини да го направи, като пакостливо дете, на което му казваш: „Не драскай по стената“, а то те гледа в очите, държи пастела и ба-а-авно го допира до стената и почва да маже. 

Ето как е посрещната новината на стената на колегите от БНР:

„Глупости на тАркалета“, вика… 

Правописните грешки у тия вече дори не ми правят такова впечатление, очаквам ги, те са като петната по калинките или опашките на котките – естествена част от тях са. 

Но ето какво извика у мен тази реакция на недоверие. Реакция на мрънкащо недоверие, което е характерно за недорасляците. Каква сценка си представям:

Жега е. Началото на лятото таман е дошло и жегите морят бай ти Ганя. Седи той, чеше се по врата и псуе тихо. Тихичко, ама наред. Всичко: и времето, и потта, дето му соли по лицето, и топлата бира. Поеме дъх, пà цъкне с палец нагоре по екрана на телефона. А телефонът – умен, показва му новините от по света и у нас. 

Стига до РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА СА ПОД ЗАПЛАХА ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В БЛАТА… 

Я отвори, я не – той и по заглавие всичко разбира, не само, че е гений, но и предсказва по заглавия. Хвърли едно око, отгоре-отгоре и заключи: 

„Глупости на тАркалета“

А-а-а! Те ше го плашат него! Те ше го лъжат. 

Примлясне ядно, пà си досипе в чашата от топлата бира. Цъкне с език, пà плюне, че му горчи двойно, щото е топла тая пущина. 

 

И 10 години по-късно: 

Величествените Езера вече са блата. Край. Свърши се… стотици хиляди години… край!

Пак седи бай ти Ганя и пак цъка с език: „Е-е-й-й-й-й! Съсипàха я тая държава! Тоя [който там е премиер по това време, след 10 години] мамицата ѝ разката, дяволите ше го земат! Всичко хубаво ни взеха и я го продадат, я го съсипят, че да не можеме да му се радваме ние добрите българи. Нарочно го правят тва, че да се затриеме като народ и като нация, да ги **** у *** тия нещастници!“ 

Пà се размечтае, пà си спомни… и пред очите му се занижат спомените един след друг – кога се е качвал по езерата и той, ходил там, видял, пипнал, потопил се до брадичката, когато не са го видели пазачите, пà се снимал. После и децата и унуцуте завел и те да видят, и те да се топнат. Заредят се спомените: как играят хоро в езерата, как си качват горе скаричката, пà игри, пà песни, пà колко кила ракия… Въргалят се по тревата, къпят се, играят у езерото, после у другото. Ех, спомени, спомени! Пà как веднъж бегà от пазачите, дето аха за малко да го глобят, ама той не е балама, изплъзна им се.

Пà плюне пак и си каже: „Ей-й! Сичко хубаво ще ни затрият и ще ни земат тия нещастници бе! Едно хубаво нема ни оставят да му се порадваме! Ей така, нарочно го правят, да ни е гадно, че да ни съсипят и да ни изтрият! Съсипàха я тая държава!“ 
 

 

Александър Томов
1254 0

Водещи новини