„Какво е направил тоя Брюксел за НАС?!“

Служители на „Топлофикация София“ излизат на протест. Защо? Е, как защо?—за стандартните неща в тоя живот: компенсиране на работните заплати с 20% от 1 май тази година и запазване размера на фонд „Социално-битово и културно обслужване“.

Чета и си мисля: колко ли е гадно хем да те… айде – „мразят“ е много силна дума, да не те обичат, защото работиш за Топлофикация (съжалявам, но името на фирмата го извиква просто у обикновения човек, нищо лично, както се казва), хем и да не ти плащат добре за това?

Нещо като да си наемен убиец с ниска заплата или по-лошо: да си контрольор любител в градския транспорт, дето го работи за хоби. 

Взаимоотношението работодател—работници май и там е счупено. Не съм изненадан. 

Няма пари ли, чувам някой да казва? Няма пари у монополиста, който казва дали еди-какъв-си процент от бабите в България ще живее или не в студа на зимата; и може би косвено е отговорен за намаляването на бройката на пенсионерите… от онези, които не са в състояние да си позволят парно и са прегърнали бронхопневмонията? Там ли „няма пари“? Може… 

Но ако няма пари, не мисля, че се дължи на друго освен скапано управление, като тук не изключвам възможността за умишлено скапано управление, което да отклонява средства. Не правя заключение, просто обосновано предположение. 

Служители на „Топлофикация София” излизат на протест днес

Това дружество дали някога е било управлявано така, че да носи печалба не в лични банкови сметки, а за собствения си бюджет? 

Дали някога някой там е предвидил някаква промяна, някаква иновация, която да намали цената за крайния потребител? Това общинско (демек: НАШЕ) предприятие… 

Ще отворя една скоба тук, за кратка лична история. 

Преди десетилетие и половина се озовах на един семинар заедно с предимно комуникационни, но и разни други експерти от различни фирми на България. Беше си „класика“: курорт (Велинград), скъп хотел, ядене и пиене на корем и малко работа, колкото да не е без хич. Много малко бяхме идиотите-ентусиасти, отишли по работа, а не „по работа“ там. Разбира се, никой не ни обръщаше внимание. 

На първата вечеря, след яденето и пиенето, дойде десертът и още пиене, а после остана само пиенето и всичко неизказано стана изказано, че и изпято даже. 

Имаше и представител на Топлофикация. Тази чудна фирма, която още тогава беше любима на хората, особено, имайки предвид, че „Вальо Топлото“ беше все още пресен случай. А и се говореше за увеличение на цените. Завърза се спор, в който 99% процента от хората на масата (самите те плащащи сметки за парно) нападаха Топлофикация и я плюеха за начина на ценообразуване и управление. Единият процент, както можете да се сетите, бяха въпросният човечец на Топлофикация и асистентът му (Вальо Топлото до съвсем скоро им беше шеф тогава). Не мисля, че особено много им пукаше и на двамата, но защитаваха, защитаваха, докато в един момент всичките им „защити“ бяха разбити, защото едно е да се правиш на ударен пред камера, където можеш да избягваш въпроса няколко пъти, а накрая да се врътнеш и да си тръгнеш, друго е да си приклещен на маса от комуникационни експерти, които са готови да ти задават един и същи въпрос отново и отново, докато се изприщиш и никой не те оставя да се измъкнеш. Пък и ти не искаш да се „измъкваш“, защото яденето и пиенето на тая маса са безплатни и хич не ти се става. 

Накрая се предаде и си призна (опита се да го изкара на майтап, но не му се получи), че за него е важно да се вдигне цената на парното, защото това ще му докара увеличение на заплатата. Лично. На него. 

Затварям скобата за лични спомени. 

***

Ясно е, че в България заплатите са по-малки отколкото са в ЕС и отколкото трябва да бъдат. Нека да сме наясно с едно обаче: България не е бедна държава, а е крадена държава. В България има и ресурсите, и кадрите, и възможностите, само махнете ченгетата, „наш‘те хора“ и другите паразити от хранилките и ще се случат нещата. 

Но да – България е крадена държава и с право немалка част от хората тук са недоволни от заплатите си и от условията на труд. И протестират. Дори служителите на такива дружества-монополисти, които са просто нарисувани да печелят, но дори и те се загробват. 

И ето тук идва конфликтът в главата на една особена порода, когато те решат да гракнат, че не друг, а демокрацията, Брюксел и ЕС са им виновни за немотията. Не шефът им с трите бентлита и десетте фалирали фирми, не. Демокрацията, Брюксел и ЕС. Може и Вашингтон – ей така, за цвят – да метнат в сценария. Нищо, че ги управляват мутри или синове на партийни секретари, или потомствени ченгета, на тях им е виновен гнилият Запад, по навик. 

И питат: кога Брюксел е направил нещо за нас? Какво е направил тоя Брюксел за НАС?! Нали… освен: че ни построи метро, магистрали (о, вие си мислехте, че Бойко ги е построил, нали? Лично, с ей тия две ръце, и е събрали лично парите той, нали?), създаде безопасни изисквания за храните, санира един куп сгради, създаде фондове за земеделието, за културата, за туризма, за малкия и средния бизнес, за големия бизнес… И въпреки паразитите по веригата, пак стигна и по предназначение и се построиха и направиха разни неща, колкото и да реват, фактите са факти, дори да се правят, че не ги виждат. 

Но те не се отказват от наратива „какво прави Брюксел за нас? Да напускаме по-добре!“

Ето обаче какво прави Брюксел за нас: „Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха споразумение за европейски правила, с които да се определя минимална работна заплата, както е заложено в националните законодателства или в колективните договори“, съобщиха колегите от Клуб Z. „Страните членки ще трябва да направят оценка дали минималните им заплати в момента могат да осигурят приличен стандарт на живот. Предвид ще бъдат взети социално-икономическите условия, покупателната способност или нивата на дългосрочната национална производителност или развитие“.

„Също така държавите ще бъдат задължени да въведат система, която да включва надеждно наблюдение, контрол и инспекции на място, за да се гарантира съвместимостта и справянето със злоупотреби като допълнително договаряне, фалшиво самонаемане, неотбелязано допълнително работно време или нарастване на интензивността на работата“.

Изведнъж се оказва, че тъпият Брюксел ни бил пазел от това работодателят да си прави гавра с нас и да ни кара да работим извънредно, например. Че се опитва да ни пази от несъразмерно ниски заплати и глад, и унижение. Че въвежда механизми, с които да можем да живеем като хора, а не като крепостни. 

Но това минава „под радара“ на бай ти Ганя и той довечера пак ще размишлява между първото и второто биене на жената: „защо ни е тоя Европейски съюз и тия брюкселски джендъри!“

„Националните власти ще трябва да гарантират възможността правата на работещите да бъдат възстановени в случай на тяхното нарушаване“, се казва още в статията. Или с други думи: националните власти ще бъдат принудени да се грижат за работника, да спрат да си правят оглушки в полза на „приятелите“ от бизнеса  и ще трябва да се отчитат какво са направили в защита на работника. В твоя защита. Нещо, което сам не си в състояние да направиш, но – по някаква причина – силно не одобряваш да бъде направено за теб от „тъпия Брюксел“. Но ме е страх да попитам „от кого тогава искаш да бъде направено?“, защото чувам – вместо отговор – съветския химн. 
 

Последвайте канала на