И така българската жена си дочаква смъртта. Понякога скоро след това, понякога след години

***

1. видеото!!! Вижте го внимателно и си помислете хубаво какво ви кара да чувствате;

За толкова лесна хранителна среда може да си мечтае всеки.

Искам да започна директно по темата, без интродукции. Отворете новината (от септември миналата година) „Мъжът, нападнал тийнейджърка в София, я е заплашвал“ и вижте ДВЕ неща вътре:

Не, законодателството ни не е идеално и в много случаи връзва ръцете на разследващите и обвинението.

Същите не дават да се появи в Наказателния кодекс и престъпление от омраза, което в момента се квалифицира като „хулиганска проява“ и се наказва минимално.

Вижте подробности за жестокото убийство на Силвия от Разград

Да видим най-пресния, пореден и – всички знаем – не последен случай:

Детето в един момент започна да я псува и да ѝ крещи: „Надявам се тоя път да те пребие! Всичко ще му кажа, за да те пребие от бой!“

Затова, заради този опит на разследващите по света, се е стигнало до заключението, че разследването трябва да започва и без жалба от пострадалата.

И още:

Интересното е, че от същите среди, най-вече откъм феновете им, се носят постоянно призиви за „Крумовите закони“ да се въведат и смъртното наказание да се върне.

Когато се случи да разберем за насилвано дете, те викат до небесата за наказания, рязане на крайници, убиване и мъчения. Когато се говори за превенция обаче, те съзират опит да им се отнемат „семейните ценности“.

Мъжът, нападнал тийнейджърка в София, я е заплашвал

Ние сме нули и по двете точки.

Ония със „семейните ценности“ предпочитат второто.
…

Откриха тялото на изчезналата Евгения Владимирова, трима души са задържани

Разград: Намериха на парчета обявена за издирване жена

Разследващите не могат да направят нищо, а убиецът е получил зелена светлина. Ако съдим по предишни реакции на „обществото“, очаквам ТЯ да се окаже виновна за смъртта си, защото не е подала жалба.

Та така… „семейни ценности“.
...

Така говорят обикновено хората, които никога не са изпадали в истински критична ситуация, в която да се страхуват за живота си. Лесно е между две кафета да разцъкаш „мнение“ във Фейса или вечер със салатата да дадеш „присъда“.

Трагедия в Троян: 42-годишна жена бе намерена мъртва, убиецът ѝ се обеси

Убита и напъхана в куфар. Изнасилена и запалена. Пребита. Българската жена.

„На 11.02.2022 г. на тел. 112 е получено съобщение от 47-годишна жена за скандал между нея и бившия ѝ приятел. Сигналът е насочен към Шесто РУ. При посещението на адреса от екип на районното управление мъжът не е открит, не са установени данни за физическо насилие. Жената отново е поканена да подаден заявителски материал, но тя не се е явила в РУ“.
…

… защото хората по света са стигнали до очевадното заключение, че у жертвата, когато преминат първоначалната емоция, шок и адреналин, се появяват страхът и ужасът, заедно със срамът и тя се затваря в себе си, самозаблуждавайки се, че всичко ще мине и че това ще е „последният път“. Не подава жалба, навежда глава, наляга си парцалите.

2. прочетете (няколко пъти, ако трябва) репликата на адвоката: „Не мисля, че при един такъв случай е необходимо задържане. Това е пълен абсурд. Ако думите на тъжителите отговарят на истината, нямаме място за намеса на полиция, нито на прокуратура. Би следвало да се води наказателно дело от частен характер или гражданско дело. Нито едно от двете не предвижда участие на прокуратурата“.

Блазе им на българските политици и обикновени популисти, че живеят в такава лесна за манипулиране среда, в която биомасата вярва, че норвежци ще крадат деца, 5G-мрежата пръска ковид, а Истанбулската конвенция ще направи всички джендъри (дори тия, дето знаят английски език се връзват на тая думичка).

ПРЕВЕНЦИЯТА означава детето никога да не изпита ужаса, който ще носи после цял живот; означава жената да остане жива. Наказанието В ПОСЛЕДСТВИЕ значи, че дори да го разчленят извършителя… душевните белези ще са с детето завинаги, а жената ще е все така мъртва и нищо няма да я върне на близките ѝ.

Цитат от СДВР: „На 02.02.2022 г. в Трето РУ е получен сигнал по телефона от 47-годишна жена - обяснила, че е притеснявана от бившия си приятел. Адресът е посетен от полицейски патрул. Мъжът е предупреден. Потърпевшата е поканена да подаде жалба в районното управление, което не се е случило“.
…

Алена Щерк е убита от ревнив психопат. Тя е подавала сигнали, но те са зациклили, защото я е било страх. Едно от най-нормалните човешки чувства на света. Не само човешки… едно от най-нормалните чувства сред всички живи същества на планетата. Страх.

За финал ще ви разкажа една история от миналата година. Ще ви я разкажа от първо лице, защото се случи пред очите ми. Жена и дете. Малко дете, на около може би 8-9 години, момче. То не беше доволно от нещо, не е получило нещото, което е искало. И ревеше. Сълзи, сополи, както си му е редът, крясъци. Жената беше тиха и малко… не ми се иска да използвам израза „препикано мушкато“, но някак си изскача. Имаше нещо, което ме караше да си мисля, че е приятелка на баща му, а не майка му. Едва ли майка ще получи такова отношение. Дано!...

Когато едно общество е далеч от идеалното по отношение на емпатия и съпричастност към жертвата („сама си е виновна!“; „кой я знае какви ги е вършила, че да го предизвика…“; „всички жени са к*рви!“), тогава трябва да има максимално идеално законодателство.

Но кресливите политици и псевдо моралисти знаят, че голяма част от аудиторията им, която те използват за хранителна среда, се страхува от мисълта, че може да се окаже в районното, ако удари шамар на жена си. Защо? Защото това са „семейни ценности“, затова.

С измененията в законодателството, които се предвиждаха от онази толкова страшна за вас Истанбулска конвенция, дето едва ли не очаквахте да насили мъжете с рокли да ходят по улицата… та с тези изменения се предвиждаше и без жалба от потърпевшата да се започне разследване. Защо ли…

Тя се помъчи още няколко пъти да го убеди да ходи напред, да се приберат, но онова продължи да крещи на улицата. Все същите неща. Тя – с наведена глава, искаше да потъне в земята, гласът ѝ ставаше все по-тих и по-тих, а онова нещо продължаваше да набира гръмогласност и кураж и да крещи ли крещи.