Българските „политици“ – движима собственост на Кремъл

Уважаеми господари наши, вижте ни! Вижте ни добре! Ние работим, ние не стоим със скръстени ръце! Трудим се. Не сте похабили парите си по нас. Моля ви, не ни нарочвайте! Не идвайте. Не изпращайте никого при нас, най-малко пък ония с чая.

И украински знамена сваляме, и протести правим, събудихме всички спящи клетки и анимационните герои—бивши шефове, и тях извадихме от нафталина, да пеят в хора. Добри сме, не ни сменяйте, живее ни се. 

***

А на фон на засилената дейност на про-руските политици (които са си чисто и просто движима собственост на кремъл), в „руската действителност“ пети вече шеф, свързан с Газпром, загива. Този път в планината. Необяснимо, имайки предвид, че е опитен планинар и любител на туризма, посветил живота си на това. Паднал човекът. Андрей Круковски – на 1 май. Ще си остане завинаги млад.

Бил шеф на „Красная поляна“ – курорт на Газпром. 

Той е петият, свързан с Газпром, който загина за по-малко от два месеца. Други двама се „самоубиха“ с целите си семейства – жени и деца. 

Спокойно може да се направи заключението, че руските движими собствености, които ние наричаме: политици, журналисти, социолози, общественици, са силно изнервени. Особено, имайки предвид, че още преди месец се заговори, че ФСБ са крайно недоволни от пропиляването на средства за местно влияние по държави и пропаганда. 

***

Чуйте една история. 

През годините и десетилетията назад във времето разни руски политици развили собствен жаргон. Интересна история. Та, развили те този прекрасен свой си „език“ и чудесно си се разбирали на него. Имали си и дума за полезните местни (да кажем в България или Унгария), които коленопреклонно защитавали руските интереси и се нахвърляли с жестока свирепост към собствените си съграждани, дръзнали да кажат нещо лошо за Русия. Наричали ги „местните говнояди“. Наричали ги така с подигравка. Очи в очи с тях обаче били мили и им благодарели, разбира се. Благодарели им и с разни подаръци и услуги или просто с благоразположение. 

Интересно е, че в политиката на/към Русия нищо не се е променило в определени групи. 

Може би само страхът на служителите/собствеността им, които са се излъгали (от алчността си) да се хванат на хорото, се е увеличил. 

Getty

Та, не се чудете, че определени партийни лидери правят всичко възможно да влязат в новините с някоя анти-украинска или анти-българска проява. Руснаците са свикнали да търсят сметка за свършената/несвършената работа, а сега са особено изнервени от несвършената. 

Също не се учудвайте и че на тия от БКП най-важно им е, че нѝ един патрон все пак не е заминал за Украйна. Така де… официално. Бяха притеснени, особено след като и петият газпромаджия се спомина някак странно и неочаквано. Ходеха изнервени, сън не видели от дни. Сега се усмихват и са весели. 

Също не се учудвайте и че РОвч пак се появява навсякъде по медиите и ръси мъдрости и разказва сказки за безсмъртния руски газ, без който ние сме умрели. Не се учудвайте и че резидентът е една ходеща смесица от изнервена бабичка на пазара, хванала киселини от цената на чушките, и яростен чичо, на който децата са му ударили москвича с топката. 

Нищо чудно няма и в изпълзяването на всякакви „културни“ фигури, свързани с бивши БКП величия, и бивши „(п)резиденти“, които плюят по Украйна, преструвайки се на обикновени хора, а не на любими държанки. 

Малко ме е яд, че Елмър Фъд от някогашното БКП/БZП, един бивш шеф на тази хибридна партия, се опитва да се преструва на остроумен. Дразни ме, когато хора с обаянието на анимационен герой се правят на комедианти, които са над нещата, говорят поучително, лъжат като съдрани и за капак… си вярват, че им се връзваме. Не обичам хора, които са влюбени в собствения си глас. 

Не само се упражнява по темата с пращането на оръжие, но и според него заплахата от „петата колона на москва“ било само прах в очите…

Пф! Ама, разбира се, то даже СССР никога не го е имало, всичко е само сън…