Както и подозирахме – путинистите са малцинство, но шумно и платено

Недоверието в Путин вече е 61% в България.

Вторите са платените тролове, които са просто човешки машинки. Те са неспасяем случай на човешко падение. Те нямат лице, морал, чувства, принципи. Те са лигави безгръбначни, които за пари ще заплюят собствената си майка. Те са нищо.

Вчера се разпространи информация по медиите, цитиращи двама бивши военни министри, че САЩ отлагат доставките на осемте бойни самолета F-16, защото нямат доверие, че тайните на секретните им оръжия няма да изтекат към Русия.

Другите – полезните идиоти – са социални загубеняци. Никога не са постигнали нищо, никога няма и да постигнат. А, ако са постигнали нещо, то е с връзки и „по наследство“. И те си знаят, че са нищо. А това ги тормози.

И подкрепят сатрапите като малкото човече в Кремъл. Той им изглежда способен да им върне добруването от „едно време“.

Не, те не са мнозинство, малцинство са.

Оставете своя глас отдолу, оставете своята интеракция, покажете, че ви има.

Първите са „политиците“ и „журналистите“, които не умеят друго, освен да сквернят политическото и социалното пространство и Народното събрание. Те са кресльовци.

Същото правят и в интернет. Винаги коментират. Не оставят новина без кафявата си следа под нея. Целта им е да оставят впечатлението у всички ни, че те са мнозинството.

А политиците, които цитират „обществените нагласи“ и вземат решения на тяхна база? М?

Бунтуват се по техния грухтящ начин.

Доверието в малкия човек в Кремъл е едва сред 25% от българите. Но, ако гледате коментарите под постовете из интернет, ще останете с впечатление, че говорим за поне 89-90% одобрение… че и любов направо. Нали?

Ето:

Заплашват.

Затова именно „нейните“ са вербуваните важни сред нас – генерали, журналисти, политици.

И се оплакват.

И така – задружно – започваме да живеем в илюзията, че България е путинска колония.

Има три вида рупори:

На Империята на Злото не ѝ трябва да я харесваме, а да ѝ служим – доброволно или не – не я интересува.

На Империята на Злото ѝ е ясно, че не може да има влияние над всички ни, това е повече от ясно – никой не е лоялен на режим, който ти отмъква и последния залък и го инвестира в дворец на сатрапа, който ти се прави на цар.

Надвикайте кафявата помия на платените журналисти/генерали/политици/тролове и обикновени идиоти. Вие сте повече. Повярвайте ми. И това трябва да се знае.

Най-малкото… да се върнем на шествията и протестите – те са показателни. Разликата в подкрепата е в пъти. Социологическото проучване също е красноречиво.

Нападат.

Не е.

Нормалните хора са свикнали да не коментират много-много (поради наличието на ангажименти и истински социален живот) из социалните медии, форуми и т.н. А онези сякаш живеят за това.

Просто не ги оставяйте да ви надвикат.

Сега говорим за рупора им. А именно – наглостта и постоянството.

Така ли?

Те винаги коментират. Винаги.

Те или лъжат, или тях ги лъжат, но и в двата случая „обществените нагласи“ трябва да бъдат иззети от арсенала им с извинения.

Тълпи много по-големи от платените на путинистите с руските знамена, дето се възмущаваха от „чуждите“ флагове. Не, сега няма да коментирам лицемерието им, не ми се занимава сега с това.

Но, замислете се – на протестите на възраждане се появиха няколко стотин човека (преко сили – хиляди), докарани с автобуси от цялата страна. Снимките с дронове показаха, че са събрани в най-предната една трета на площада пред Народното събрание. Снимани отпред обаче изглеждат много. Веят знамена, крещят лозунги – създават шум.

Ами просто не ги оставяйте да ви надприказват и да ви надвикат. Това е. Бъдете по-шумни от тях. Отрежете ги – като тумор – от социалния си кръг. Такива „приятели“ ги блокирайте. От Фейсбук и от живота си. Когато видите наводнена от техните коментари статия, не ги оставяйте сами да си мултиплицират кафявите лъжи. Отговаряйте им. Когато видите материал, статия, интервю за/от човек, на когото симпатизирате, коментирайте.

Докато българските „експерти“ ходят на НАТОвски обучения на държавни разноски (а всъщност разходки), а у нас си пият водката с руски „дипломати“, на които снасят информация, милеят за Русия, все едно тя е тяхната родина, а НАТОвското у генералите ни е само униформата, под която носят тениските с щампа на Путин, ние ще сме нелоялен и по-лошото – неприемлив! – партньор.

Лошото е, че платените клакьорки на Кремъл, наречени български политици (поради липса на по-подходяща дума, която да не е нецензурна), вземат „говоренето“ на другите две групи и го наричат „гласът на народа“. След това „гласът на народа“ се преповтаря от другите платени клакьорки на малкото човече – журналистите, които са на хранилката на Кремъл. Те наливат още масло в огъня.

Те не искат равни възможности, защото равните възможности отнеха на тяхната каста възможността да са наедно с нормалните и работещите. Те умеят да се скатават, а това не им носи нищо днес, когато соца вече не разпределя на всички ни поравно. И във факта, че те се скатават – както са правели и преди – а вече не получават, те виждат социална несправедливост.