Има ли саудитско-емиратско-израелско-републиканска коалиция срещу Байдън

  • 30 март 2022 16:33

  • 1876
  • 0
Има ли саудитско-емиратско-израелско-републиканска коалиция срещу Байдън
© pixabay, личен архив

Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

Преди дни в египетския курорт Шарм ал шайх се проведе безпрецедентна среща на основните съюзници на САЩ,

а именно домакинът Абдел Фатах ас Сиси и неговите колеги - лидерите на Израел премиерът Нафтали Бенет и принцът престолонаследник Мохамед бин Заид /MBZ/. Сякаш четвъртият отсъстващ беше принцът-престолонаследник на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман /MBS/. Според академичния експерт от ОАЕ Абдул Халик Абдула посланието е ясно. То е към Вашингтон и гласи: „САЩ със своите съюзници ли е или ще се обърнат към Техеран и ще направят всичко възможно, за да подпишат споразумение с него?“

Отношенията между MBS и MBZ, от една страна и президента на САЩ Джо Байдън, от друга се превърна в ежедневна тема в американските медии преди и по време на войната в Украйна. Както нееднократно the Foreign Insider подчерта, единствено Саудитска Арабия и ОАЕ могат да компенсират недостига на световните борси на нежелания руски нефт. В същото време Байдън не може да се откаже от този натиск, тъй като битката срещу Русия в много голяма степен зависи именно от това. В същото време американският държавен глава не разполага и с много време, особено ако европейците решат още тази седмица да започнат редукцията на внос на руски енергоресурси. Вероятно с нефта ще е лесно, докато с газа ще се изисква относително по-дълъг период от време.

WSJ констатира твърдост от страна на двамата лидери на нефтодобивните държави в Персийския залив и категоричната неподатливост на всякакви опити от страна на САЩ или съюзниците да отстъпят. MBS и MBZ не само не вдигнаха телефона на Байдън, но и саудитското МВнР категорично отхвърли всякакви възможни слухове за посещение на Антони Блинкин в Рияд. Всичко това става на фона на провала на посещението на британския премиер Борис Джонсън в Рияд и Абу Даби.

Редица наблюдатели си задават въпроса какво всъщност се случва в отношенията между САЩ и двамата стратегически съюзника в Персийския залив. Мнозина се питат откъде идва тази невероятна смелост на двамата престолонаследника да се съпротивляват на стопанина на Белия дом. Всъщност той вече прояви първите признаци на отстъпление към своите досега отстоявани принципи спрямо политиката на двете държави. На първо място се забеляза „оглушителното мълчание“ на Вашингтон спрямо екзекуцията на 81 души /част от които са непълнолетни/ от саудитските власти. Преди около година не така реагира администрацията на Байдън спрямо убийството на опозиционера Джамал Хашоги, която обилно говореше пред медиите за правата на човека в кралството.

На второ място, тихомълком Белият дом снабди Рияд с ПВО „Пейтриът“, след като именно Байдън наложи оръжейно ембарго на Саудитска Арабия, заради войната в Йемен.

Все пак поредната демонстрация на нефтения бойкот на Рияд продължи. Преди три дни йеменските бунтовници хути изстреляха дронове срещу инсталации на АРАМКО в провинция Джизан. Тогава саудитското МВнР заяви, че „в такава обстановка те не могат повече да поемат отговорност за повишаването на нефтодобива в страната“. Интересното в случая е, че някои саудитски опозиционери и такива, които се числят към кръгове на Мюсюлманските братя обвиниха САЩ, че те са подтикнали хутите да изстрелят дроновете. Всъщност очевидно е, че в случая има нещо „мъгляво“, тъй като в саудитските социални медии бяха разпространени кадри от въпросните атаки, в които някои блогъри разчетоха кадри от атаки срещу АРАМКО, но от 2020 и от предходни години.

Редица експерти считат, че уязвимостта на Байдън идва от негласния съюз, който е сключен от няколко силни фактора,

а именно MBS, MBZ, Израел, републиканската политическа опозиция и американските нефтодобивни кръгове, традиционно свързани отново с републиканците. Последните са силно заинтересувани от високите цени на нефта. Техният общ интерес е свалянето на демократите от власт, започвайки през ноември с междинните избори за Конгрес и Сенат. Всички те не искат сключването на споразумение с Иран, особено след като се заговори, че е възможно Корпусът на революционната гвардия да бъде свален от списъка на терористичните организации в САЩ. В това отношение Държавният департамент отново даде „заден ход“, заявявайки преди два дни, че „сключването на ядрената сделка с Иран не е сигурно".

Израел, посочен от MBS като потенциален съюзник, също зае активна позиция по въпроса. Еврейската държава се намира в деликатно положение при войната в Украйна, чийто удари срещу ирански цели в Сирия зависи от „мълчанието“ на руските S-300 и S-400, разположени в арабската страна. В свой анализ по въпроса за американо-саудитските отношения израелският информационен източник „Кан“ изразява мнение, че „подобрението на двустранните връзки ще изчака края на мандата на Джо Байдън на 20 януари 2025 г.“

Всъщност MBS улови подходящия момент, за да осъществи най-ефективната съпротива срещу американския президент. Човекът, който преди няколко месеца не можа да наеме нито една компания, която да лъсне имиджа му в САЩ, сега се оказа подкрепен от мощни сили в САЩ и в Израел. Нещо повече, в стремежа си да засегне Байдън, той форсира отношенията с Путин и Си Дзин пин. MBS не се поколеба дори публично да флиртува с тях. Говори се, че щял да организира пищно посрещане на китайския лидер в Рияд и да го удостои с честта да участва в екзотичния танц на сабите /по подобие на посрещането на Доналд Тръмп/. В ситуация на нежелание да увеличи добива на нефт престолонаследникът дори получи симпатиите на част от саудитската опозиция, дори на известни кръгове на Мюсюлманските братя.

Големият въпрос е обаче дали MBS търси радикална промяна на политиката на кралството или всъщност гони някакви свои лични интереси. Повечето експерти са на мнение, че „унижението“ на Байдън се дължи на стремежа му да постигне повече от сделка с американската администрация. Той се стреми да легитимира веднъж завинаги саудитската форма на управление /абсолютна монархия/ в погледа на лидера на Запада, а чрез нея и своето безапелационно управление след кончината на неговия баща, крал Салман. Това беше имплицитно казано в интервюто, дадено пред американското списание The Atlantic. 36-годишният принц желае да остане в историята на саудитската държава като извоювал признанието на законосъобразността на своя политически режим, колкото и одиозен да изглежда в погледа на либералния, демократичен Запад. Това той постига чрез своето безпрецедентно оръжие – нефта, чрез което в настоящия момент поставя на колене стопанина на Белия дом. MBS иска да покаже, че неговото оръжие е по-силно от най-силната армия в света. Идеята е там, където Рияд има интереси, те да бъдат безпрекословно зачетени от Вашингтон, независимо, кой управлява там. В никакъв случай не става въпрос за преориентация на външнополитическите приоритети или „влюбване“ в Русия или Китай.

Войната в Украйна създаде ситуация, при която на практика се сблъскват принципи в американската и саудитската външна политика.

MBS счита, че сега е моментът да се сложи край на неравностойната връзка, при която президентът има свой фаворит за крал. Интересното е, че престолонаследникът избра медиите на еврейската държава, за да обяви, че отива на полуразрив със САЩ именно по този въпрос. Целта е да заяви, че случаят не е само с неговата държава, а и с друг техен стратегически съюзник – Израел.

MBS добре преценява, че войната в Украйна и изпадането на САЩ в крайна нужда от подкрепа е създала невероятна възможност пред него. Силно озвучавайки в собствените си медии събитията, които дразнят Байдън като екзекуцията на 81 саудитци, телефонният разговор с Путин, бъдещото посещение на Си Дзин пин и вероятността да търгува своя нефт с Китай в юани е по-вероятно желание за преразглеждане на сключения преди 77 години исторически договор „Queency”. Не става въпрос за самия факт, а за въпрос на неговото тълкуване. Едва ли някога този случай ще се повтори пред MBS. Големият въпрос е дали саудитският лидер категорично цели свалянето на Байдън или просто иска от него абсолютно признание за своята легитимност. Този въпрос остава отворен. Във всички случаи, Рияд направи свой блок от съюзници, които логично ще му помогнат да бъде нещо повече от десетилетията наред, използваната от ръката на който и да е американски президент „световна нефтена помпичка“. Ако трябва да обобщим именно тя помогна на Вашингтон да измести Лондон като лидер на Запада. Дали пък внукът на крал Абдулазиз няма амбиции и за нещо по-голямо от отстояването на своята и на династията легитимност.

Аделина Делийска
1876 0

Свързани новини

Водещи новини