Едно колективно съзнание, създало култа към личността. Достойно за учебниците не само по история, но и по психология

„Машината“ на руския империализъм пък, плъзнал пипала и зад граница, изглежда много голяма и мощна, но, както всичко руско, е 90% пропаганда и въздух.

Да се върнем малко по-нагоре, към изречението „… когато се смесят разминалите се „клонове“ на цивилизацията“.

Достойно не само за учебниците по история, но и по психология.

Значи, да обобщим: в Киев били наркомани и нацисти (Зеленски е евреин), но същите тези нацисти (начело с евреина Зеленски) са също така и „за“ правата на хомосексуалните????

Какво значи това? Кои са клоновете и в какво са се разминали?

Какво става обаче, когато се смесят разминалите се „клонове“ на цивилизацията?

Когнитивният дисонанс е норма там, където се ражда мисълта: партията е права, дори когато не е права.

Към това трябва да се добави и: навикът на приемането на „линията“, спусната отгоре, е добродетел. Критичната мисъл – не.

Може и да може, кой знае?

Противоречието не смущава никого.

Руснаците, например, са готови по-скоро да ядат моркови и зеле, и кренвирши от картон, отколкото да се опълчат на бащицата/цар, който и да е той. Така че не очаквайте санкциите да имат голям успех.

С „нацистите“ – там е ясно. От 80 години все е ясно. Всеки, който трябва да бъде нагрубен, е наричан „нацист“. Или пе**раст.

С този темп на регрес Путин ще върне Русия не в 1917 г., а направо в крепостничеството ще я върне. И пак нищо няма да последва от това, никаква промяна.

Умно, нали?

„Дъвките“ за мозъка им вече са едни и същи. Бабичките от години обиждат по улиците на „наркомани“ и „нацисти“. Надраска някой седалката в автобуса, бабето реагира: „Наркомани с наркомани!“ Внукът опита да свали съученичката, тя му бие шута, бабето: „Мàни я тая наркоманка!“ Види рокаджии по улиците: „Наркомани! Пу!“

„Захранването“ на любовта на народните маси също изглежда многопластово и сложно, нали? Изглежда като голяма машина за пропаганда и сервиране на храна за ума. Но не е. Има „разрешени теми“ за известните лица и те знаят, че за тях е добре да не се отклоняват. В замяна са „награждавани“. Журналистите пък са свикнали на автоцензурата, хората на изкуството – също. Те знаят и как да „надграждат“: към автоцензурата лепят и повечко подмазване. Механизмът е елементарен и вече върви на автопилот.

Имат ли шанс начело им да попадне някой, който няма да ги стриже и бъхти? В една система на властта, създадена от ивангрозневци за ивангрозневци, как смятате? Дори да се появи такъв „баламурник“, чакалите в Кремъл дали няма да го изядат с парцалите, за да не му дадат да покаже на народа, че има и друг начин, че има и демокрация, и цивилизация, а не само бой и стригане?

Кликата, която управлява – тя, ако се срине, ако бъде обезглавена, изпълнителите по веригата, естествено ще се спихнат. Такива митрофанови и копейкини по света просто ще сменят професията, ще се оттеглят с парите си и ще пробват друго поприще. Като нищо след години ще са върли путинофоби.

Някой изненадан ли е от това, че се раждат странни идеи в главите на хората, които обитават същото място, което пръкна и възхвали ЕДНОВРЕМЕННО колективизацията, „широките народни маси“, властта на пролетариата и… култа към личността?

Руският народ не може добре да осъзнае силата, която един народ има. Въпреки всички приказки за „широките народни маси“, те не осъзнават силата, която един народ притежава, защото наред с пропагандата за същите тия „широки народни маси“ си върви и боят, и стригането. И си вървят от векове, още отпреди „широките народни маси“ и другите приказки за светло бъдеще. Инерцията на навика е страшна.

Всички хора са тръгнали от племена, ръководени от вождове; общности, ръководени от някакъв главатар; народи, водени от цар, крал, император, хан, княз. Някои след това са минали (в различни моменти) към демократично самоуправление, което върви в комплект с различна ценностна система и отговорности. Ценностна система и отговорности – две неща, чужди на най-низшите измежду племената и народите допреди няколко века. Както и на орките от толкиновите романи.

Другият „клон“ са очевидно изостаналите в развитието си, чувстващи себе си като племе, имащо нужда от хан. Гледащите назад в историята, толкова влюбени в миналото, че са неспособни да се нагодят към настоящето. Тези, които чакат бащицата, с други думи.

Започнахме оттам, че хората са били организирани в общности и ръководени от даден племенен лидер, нации, водени от крале и т.н., след което други са се развили по-бързо към демократичен тип самоуправление. Социалната и политическа еволюция се движат с различен темп.

И какво се оказа? Сега им пробутаха същата „дъвка: в Киев били наркомани и нацисти, а попът на КГБ, Гундяев, вече смята, че войната в Украйна е и заради гей парадите, които щели да се наложат задължително, защото вървели с новите ценности, от които се опитвали (те – защитниците, руснаците) да отклоняват Украйна и да я държат в правия път.

Нещо такова се случва и със свободното движение на хора. Европа е отворена. Външната сила създава терористични организации и граждански войни, които я заливат с бежанци, между бежанците вкарва терористи и така кара Европа да съжалява за свободата, която е създала, защото през нея влизат вражески елементи.

Но „машината“ (кликата) е силна, защото е стъпила здраво на раменете на руския народ. И има подкрепата му. Затова има пари за митрофанови и копейкини все още. И така се създава илюзия за сила и популярност, и за размах, и за влияние. Между другото, не се заблуждавайте – митрофановите и копейкините също се боят от машината. Те също са плод на страхопочитанието, като силно подчертано тук е „страхо“. Затова влагат по нещо „екстра“ от себе си, всеки път, когато се излагат, за да изглеждат двойно по-предани на идеята. Те са като едни нещастни герои на Илф и Петров, които са свикнали да се престарават в показната вярност.

Руският писател Михаил Шишкин, в материал за The Guardian, ни напомня, че в момента руската телевизия отново и отново преповтаря интервю с актьора Сергей Бодров – култова фигура в Русия (покойник от 20 години) – в което той казва: „По време на война не можеш да говориш лошо срещу своите. Дори и да не са прави. Дори страната ти да не е права, не можеш да говориш срещу нея по време на война“.

Свободните хора знаят, че за да имат свободата на словото (например), те трябва да си самоналожат да не злоупотребяват с нея. Несвободният обаче идва и решава, че трябва да завземе. За целта може да използва пропагандата. Пропагандата се оказва защитена от свободата на словото.

Става това, че изостаналият се опитва да разбие демокрацията отвътре, използвайки собствените ѝ слабости. Например: използва свободата на словото, за да проповядва фашизъм или друга радикална форма на управление, което иска да наложи. Иска да наложи себе си, използвайки „вратичката“ – а именно: свободата.

Усъмнява ли се руският народ в последователността на тъпотиите? Частично. Така да се каже. Осмелява ли се да говори за това? Отново частично. Клонящо към миниатюрно. Мнозинството или търпи, или не смее да се усъмни, или (все повече и повече) искрено вярва, защото: „партията е права, дори когато не е права“; и „по време на война не можеш да говориш лошо срещу своите. Дори и да не са прави“. А също така и противоречията са напълно нормални. Днес да твърдиш, че няма да нападаш Украйна, а утре да си с танковете вътре е нещо съвсем нормално. 1. Не го е казвал; 2. И да го е казал, не го е имал предвид; 3. И да го е имал предвид, вчера си е за вчера; 4. А вие що биете не**ите бе?!