Мирослав Найденов за novini.bg: Храната няма да поевтинее, но държавата може и трябва да помогне

Защо ние, българите, купуваме една от най-скъпите храни за трапезата ни, като същестременно сме най-беднната страна в ЕС? Официалните статистики сочат, че по скъпотия на храната сме на трето място в съюза, а по размер на БВП, т.е. стандарт на живота, сме най-зле. Нормално ли е да внасяме 80 на сто от продуктите, които ядем, а нашето земеделие да гине? Защо големите хипермаркети у нас продават по-скъпо, отколкото в Германия, Нидерландия, Великобритания и др.? По тези теми, които засягат всеки българин, разговарям с бившия министър на земеделието /2009 –2013/, д-р Мирослав Найденов.

Вярно е, че българите сме с най-ниски доходи в ЕС, но плащаме доста скъпо за храната си и голям процент от доходите ни отиват за насъщния.

Поскъпването започна още преди войната Украйна-Русия. Вече имаме двуцифрена инфлация, която директно удари хранителните продукти от т.нар. малка кошница – които ползваме най-често. Това са млечни, месни , олио, хляб и др..Оскъпяването на енергоносителите започна преди войната, а те заемат голям дял от производството на храни. Държавата се опита да регулира процесите с мораториум, но по отношение на промишления ток не се получава, токът в дружествата поскъпна в пъти. Това рефлектира в крайната производствена цена на всичко. Войната отключи процеси, които не се наемам да прогнозирам.

По тези причини всички храни поскъпнаха. А българите обедняха. За най-уязвимата част, най-бедните хора в България, реално съществува риска как да оцелеят.

Аз не подкрепям обаче намеса на държавата в пазара.

Това не дава добри резултати, а само създава допълнителна паника и напрежение в сектора. Върнаха се спомените за опашките от края на 90-те години на миналия век.

Хората се интересуват и най-много коментират тези дни цените на олиото и на пшеницата. Затова искам да поясня, че те се определят на световните борси. България няма как да остане встрани от тях, въпреки че произвеждаме суровини и за олио, и пшеница. Тези наши производства са експортно ориентирани, изнасяме продукция, произведена в повече. Нормално е частниците да търсят най-голяма печалба за своите продукти, не можем да ги виним. Когато олиото мина 5 лв. у нас, на борсата в Ротердам цената беше 2 600 евро за тон, което означава над 5 лв. за литър по цена на едро. И няма пазарна логика тук то да се продава за 3 лв..

Борсовите цени ще продължават да растат по време на войната.

Не бива да се пренебрегва и това, че двете воюващи страни – Украйна и Русия произвеждат около 1/3 от зърнените култури в света и около 2/3 от слънчогледа. Реколтата там вероятно ще се провали, ще има ембарго по отношение на руските стоки и всичко това ще оскъпи цените още повече.

Държавата има регулаторни органи, които трябва да следят на пазара за нелоялна конкуренция, за спекула. Но тя не трябва да се намесва грубо на пазара. България произвежда годишно между 5 и 7 милиона тона пшеница. За изхранването на хората и за фуража на селскостопанските животни се ползват около 1,5 милиона тона зърно. Останалото е в повече - резерв, който може да ни послужи в случай на нужда. Ето защо, според мен, сега беше излишно държавата да заделя над 1 милиард лева за закупуване на зърно. Тепърва ще възникнат и логистични проблеми – държавата къде и как ще съхранява това голямо количество зърно, още повече, че след около 3 месеца ще дойде новата реколта. За зърното трябват грижи, то не е като въглища или дърва, които можеш просто да изсипеш някъде. Според мен този ход на управлението беше напълно излишен. Парите можеха да се дадат на хората, които наистина имат нужда от подкрепа. В земеделието най-пострадали са животновъдите. Те са на ръба на оцеляването, заради много високите цени на фуража и можеше да им се помогне. Също така да се окаже съдействие на социално слабите, на пенсионерите и др..

Много е важно да се каже, че ние не можем да слагаме на трапезата си само хляб.

Затова трябва да се мисли държавнически от онези, които сме избрали във властта.

Не е нормално да внасяме 80 на сто от храните за трапезата ни отвън. Но това е резултат от общата земеделска политика на ЕС. Като министър се опитах да убедя колегите си да изместим фокуса от подпомагането на зърнопроизводството, към производството на зеленчуци, плодове и животновъдство. Не се получи нито в първия програмен период, нито във втория. За съжаление в ЕС няма консенсус по тези въпроси и големите държави Германия и Франция не желаят това да бъде променено. На национално ниво България като най-бедна държава в ЕС има ограничени възможности. Затова тези сектори продължават да страдат и голям процент от храната ни е вносна.  В контекста на войната обаче, която никой не знае колко и как ще продължи, е важно страната ни да помисли как може поне продуктите от първа необходимост сама да си произвежда. Ние имаме историческата памет, че продоволствено по време на войни и след това сме осигурявали храна за съюзниците ни и сме разплащали репарации по този начин. Също така по времето на СИВ произвеждахме и изнасяхме храни, а днес сме на това дередже да внасяме.

Важно е да има промяна на общата селскостопанска политика и изместване на фокуса от зърнопроизводството към животновъдството и зеленчукопроизводството и национално подпомагане за тези най-уязвими сектори.

Големите хипермаркети доста агресивно влязоха на българския пазар и ползваха редица обекчения, които ние тук им давахме, за да започнат. На пазара те буквално осъществиха инвазия. В съседна Гърция например ги изнасят извън градовете, а в центъра оставят малките местни магазинчета като така дават предимство на националните си производства. Ние тук ги пуснахме на най-хубавите и достъпни места. Те с господстващата си политика определят цени в ущърб на българските производители.

Правени са опити през годините да дадем рамо на българските производители, но срещахме силен отпор от мултинационалните компании, които имат огромно лоби в европейските институции.

С икономии няма да решим проблемите си. Но смятам, че трябва да се работи за повишаване на доходите на българите. Колкото и да е бедна държавата ни, секторите които произвеждат храната ни, трябва да са изведени напред и стабилизирани. Що за европейци сме като се налага да пестим от храна!

Държавата може да помогне чрез намаляване на ДДС на храните, но не го прави. Но не бива да се заблуждаваме, няма как да направим храната по-евтина. Не може да сложи таван на цените, защото ще трябва да доплаща разликата в себестойността или пък да фалират производителите, които и без това са малко. Но както казах, може да се даде приоритет на земеделското производство чрез национални стратегически програми и това ще даде положителен резултат.

Последвайте канала на