Защо „слава на русия“ е паролата в България? Циркаджиите ще ни изложат, ако има изслушване на Зеленски в БГ парламента

Да започнем с пример за удивителното самосъзнание на някои българи.

… 

Защо да викат „Слава на русия“ и да пътуват безплатно в българския транспорт? Защо ТОГАВА да може? Защо всички тези ДРУГИ неща, които притесняват госпожата, могат да бъдат изтрити с вълшебна пръчица, ако викнат „Слава на русия“? Защо това е кодът „Сезам, отвори се“? Защо „слава на русия“ да е паролата в България? 

Защо?

Тя, госпожата, нали знае, че не сме в русия…? Нали?

Няма да коментирам другите щуротии, просто няма. И аз си имам праг за такива. 

Но ме изумява явлението. 

Пълно е с коментари, в които българи се радват на възможността русия да нападне България. Това едно… второ: радват се на възможността русия да взриви света. Мога само да гадая каква е мозъчната механика зад това. Предполагам е нещо извратено около формулата: „за какво ни е свят, в който я няма русия“. 

Защо те не милеят за собствения си живот, родина, деца и близки – е нещо, което никога няма да проумея. 

Дали ще се чувстват по-добре, ако техният фаворит ги принесе в жертва… по-сладка ли е смъртта, ако путин натисне копчето, а не умрат от друго? 

Кой ги знае? Подозирам, че и те не знаят. Да са живи и здрави. 

Възпитанието на народа идва от много места. Възпитанието на патриотизма идва от много места. В България все още трябва да си обясняваме КАКВО е патриотизъм, чак тогава можем да се възпитаваме в него. 

Трябва да си обясняваме, че патриотизъм означава да обичаш своята държава най-много, а не на второ място – след русия. 

Трябва да си обясняваме, че патриотизъм не означава само да си татуираш портрети на Левски и Ботев и да вееш знаме на трети март. 

Трябва да си обясняваме, че е когнитивен дисонанс да си татуираш „Дела трябват…“ и после да викаш: „Да не се намесваме, да не стане нещо“. 

А Левски, между другото, е обещал, че като се освободи България, ще отиде да помага на други поробени народи да се освободят. Не е доживял, за съжаление, но това е заветът му. А не: „неутрални, че да не стане нещо“

Трябва да си обясняваме… абе, много неща трябва да си обясняваме. 

Сетих се за нещо. За една груба и грозна част от човешката история. Дали правя паралел? Знам ли и аз?

Тя е от американската история, понеже и Америка има срамни петна в историята си. Да, русофилите все обвиняват всеки, който не е съгласен с тях, че е подлога на Америка и не смее да пише нищо лошо за нея. Не е вярно, разбира се, но те вярват и на други митове и си ги сеят наляво и надясно. 

По време на робството в САЩ, някои робовладелци—много робовладелци всъщност—са имали различни видове роби. По-заможните са имали много роби. Различни. Много от робите са приемали благоденствието на собственика за едва ли не тяхно. Той ги е биел и наказвал, но те са се молили той да е добре. Е, други са го мразели. Някои са се бунтували. Различни хора. Следете сравненията, защото отивам към генерално такова след малко. Но е факт, че е имало и роби, които са благоговеели пред робовладелеца не само от страх. 

Имало е полски нег*и – за работа на полето. Съжалявам за термина, който звучи потенциално расистки, но така са ги наричали. Не влагам нищо дерогативно в това. Имало е и т.нар. къщни или домашни нег*и. 

Тези – вторите – са се ползвали с повече доверие от страна на собственика и са били по-близки до него. И тях е биел, но по-малко. Те пък често са биели обикновените роби. Йерархия. 

Йерархия, която немалко напомня на държавната подредба в България след 1944 г. 

Сега е моментът да отбележа обаче, че след като е отменено робството в САЩ, не е имало романтична носталгия по него у бившите роби. 

За разлика от България, където още я има. Повече от 30 години по-късно. 

русия и путин наглеят. Наглеят много и на едро, и на дребно. Казват едно, вършат друго, че и с усмивка. Те лъжат. Ние знаем, че лъжат. Те знаят, че ние знаем, че те лъжат. И все пак го правят и го правят с крива усмивка на уста. Това значи само едно. Значи: „и?какво ще ни направите?нищо!“

Пропагандата им е само за вътрешни цели, тя е нефелна пред останалия свят. Те знаят че не им вярваме. Под „вътрешни“ разбирам и такива като българските русофили, които обичат русия повече от България. 

Те не се стараят да измислят повече адекватни оправдания за войната си или за поведението си, или за отровените и убити опозиционери и журналисти, за фалшивите избори, за подмяната на президентската институция с новоцарска пожизнена титла и превръщането на олигарсите в боляри. 

Те просто казват: „вече е така и толкова!“ Скъсаха връзката със света, че и с разума. 

Това е поведение на хулиган, който те гледа в очите и ти вика: „и?кво ще ми направиш?“ 

Ето защо е толкова ясно вече разделението между човеците в България – разделението между домашните нег*и и обикновените, които мразим робството. 

Ясно е, защото добре очерта линиите – кои какъв е. Ако след всичко това ВСЕ ПАК си путинист и обичаш кремълската пропаганда, тогава не си просто неук или жертва на пропагандата (в България информационната среда не е цензурирана! Всякаква информация има, въпрос на избор е коя да пуснеш до себе си), не си просто заблуден, не си просто неразбрал, а си съзнателно приел страната на абсолютното зло, неприкритото, което се гордее с това да бъде зло. В такъв случай и ти си просто един емоционално сакат злодей. 

русия,както казах, наглее. Наглеят и нейните спящи клетки, прикрити и открити служители. 
…

митрофанова изглежда в момента има едничката цел да дразни българите и да ги разделя, напук на дипломацията. Тя е нагла.

Партиите на русофилите наглеят. Те забраняват на България да заеме полагащото ѝ се място – до силните си партньори от НАТО и ЕС. И я принуждават да се унижава публично, пращайки одеяла и отказвайки помощ за Украйна. Всичко това ще се запомни и ще ни се припомни след края на войната. 

Сега се намираме на кръстопът и много неща се решават в момента. Да се гордееш или да се срамуваш от родината си е един от най-важните фактори дали да останеш или да си идеш. Мнозина ще избягат от България от срам. Ще престанат и да казват, че са българи, когато я напуснат. 

Тук ще останат примирените и путинистите. 

Сега се намираме на кръстопът, в който ще се реши дали нашият премиер е наистина само един чиновник (по думите на мутрофанова) или е държавник. Изгонването на същата тази митрофанова ще е добро начало. След което да продължим с даването на пълна помощ на Украйна. Ако ще това да доведе до заплахи на корнелия, че ще издъни правителството отвътре. Едва ли ще посмее да го направи, така или иначе. Властта е сладка, а вътрешнопартийните ѝ проблеми и врагове ще я катурнат, ако изпусне властта. Така че – заплахите ѝ са кухи. За опозицията на „възраждане“ не ми се говори дори, те не са истинска политическа партия. Те трябва да бъдат игнорирани и от властта, и от народа, а на следващите избори – изметени от парламента. 

Но не мисля, че СЕГА е добър момент да се покани Зеленски да говори пред парламента ни, защото той (парламентът ни) е пълен с предатели и служители на кремъл. И съм сигурен, че – по заръка – ще предадат отново родината си и ще направят цирк: едни ще напуснат залата, други ще освиркват Зеленски, някои ще кажат, че искат да поканят путин – циркът ще е публичен и много, много, МНОГО унизителен за България пред целия свят. Ще е последният пирон в ковчега на международния облик на тая бедна държава, в която живеем. 

P.S. Който да и да спечели войната, ако ние продължаваме да си играем на неутрални, ще ни мрази или най-малкото – презира. Която и да е от двете страни ще чувства, че не сме заели позицията ѝ. 

Руската посланичка отпреди няколко минути: „Този враждебен демарш в скоро време ще получи СЪОТВЕТНА ОЦЕНКА и АДЕКВАТНА за новия дух на двустранните отношения РЕАКЦИЯ“.

Пак ни заплашва! 

Те вече ни смятат за вражеска страна. Сега е моментът да скъсаме с неутралното навеждане и да застанем на отреденото ни място на масата на силните. Историята рядко предоставя такива възможности по два пъти. 

Последвайте канала на