Източноевропейската „душевност“, която западняците просто не могат да проумеят

Върнете се ред по-горе и пак го прочетете. Бавно.

Anonymous хакнали (освен всичко останало и) разни незащитени принтери из цяла русия и започнали да принтират масово информация за войната, за жертвите, за руските жертви, за хода и т.н.

Гледахме вече видеата с биещите се за захар руснаци. Гледахме и кадрите с арестуваните на протести руснаци.

Очакван резултат: хората да вземат да прочетат, да се информират, да се сепнат и да се опълчат на диктатора.

Помните вица: „а вие що биете нег****?“ Той не случайно се е родил в главата на източноевропееца, който добре познава липсата на аргументи у кремълския водач, който обаче „по гръб не пада“.

Това е инструмент за отклоняване на посоката на разговора.

Точно по тази тема има конкретно няколко неща, които доста дразнят. Да ги отметнем преди да продължим нататък.

What about на английски означава най-грубо преведено: ами какво ще кажеш за еди-какво-си.

Байдън, погледнете биографията му – е бил на три годинки, когато са пуснали бомбата. Ще ми е обидно, ако въобще някой се опита да ме накара да продължа да обяснявам колко невротично тъпо е това.

Байдън. Да го съдели. За бомбата. Над Хирошима.

В САЩ феновете на Тръмп и републиканците масово взеха да го използват и ходят по нервите на нормалните американци. В Англия феновете на торитата правят същото и постигат същото.

Като кажеш на путиниста: защо путин избива мирно население в Украйна, той ще ти отговори с „ами какво ще кажеш за…“ и тук ще сложи най-вероятно нещо за това как НАТО бомбардира сърбия/Либия/Сирия преди години.

Не че има нещо общо, но я „връща“ в разговора със силен „мотив“ на нейна страна.

Но там не са така свикнали с тая щуротия, както ние тук, в Източна Европа. Тук сякаш е люлката на уот-абаут-измът.

Някак си тая психика е „тренирана“ в криза да НЕ се съюзяват, а още повече да се превръщат в единаци. Колко смешно звучи на този фон името на партията „Единна русия“?

Преди няколко дни видях невероятен полет на въображението на една уот-абаут-ичка, която попита (те винаги питат) защо, щом ще съдят путин за военни престъпления, не съдят Байдън за бомбата над Хирошима.

Това поведение тепърва ще вбесява хората в неподготвения за чугунени глави Запад. Горките, не им е ясна дълбочината на тая „душевност“.

Това, което не сме видели, е масов, огромен протест в русия, на който излизат милиони и помитат властта. Няма и да видим.

Ще започнат да търсят връзки – по складове, по магазини. Гледали сме го тоя филм, знаем какво се случва.

Ще започне гнусна черна борса. Ще има много за малцина и малко за мнозина. Но обединение – не! Разединение. Това ще има. Вместо страданието да ги обедини, то ще ги направи още по-големи единаци.

1. когато натовски ракети ударят цивилен обект по грешка, има жертви. Всички нормални хора се ядосваме от това и НЕ викаме „браво, така трябва, дай още!“, както правят путинистите в момента. Западните медии правят разследвания и се опитват да се докопат до информация за такива вредни грешки и ги разгласяват. русия продължава да твърди, че не обстрелва цивилни обекти. Виждате разликите.

2. разликите между попадение по грешка и умишленото избиване; между заблудена ракета/грешна цел и сриването на цял град със земята ги виждат всички други, но не и путинистите. Странно. Все едно да смяташ, че е едно и също да те бутна случайно или да те просна на земята със стол в главата, а после да те ритам, докато припаднеш. Все е „удар“, нали? Поне според логиката на путинистите. Не защитавам НАТО, дори да ви се струва така, но разликите би трябвало да са очевидни. Би трябвало, но не са.

3. дори да приемем (ей така – в интерес на повествованието), че НАТО е извършило умишлено престъпление, това не би трябвало да е „разрешение“ за путин да извърши престъпление в Украйна. Защото звучи ето така: „хей… ама те убиха вече, а на него не му дават, я го гледай какъв е тъжен путин. Айде дайте му и той да убие няколко хиляди човека, че да живне малко, че се е депресирал“. Звучи тъпо и зловещо.

4. специално сърбия извършваше геноцид по време на войната. Сребреница, помните ли? А според международни наблюдатели, партенката, че е имало геноцид в Донецк и Луганск се оказа именно това – партенка. Там е имало бойни действия и повечето загинали са военни. Има и загинали цивилни. Според наблюдателите и двете страни не са положили нужните грижи за защита на цивилното население. Но няма умишлено и масово преследване и избиване. Няма геноцид.

Има едно „явление“, което изумява западняците и изключително много дразни мислещите хора там. Дразни, защото е тъпо и инфантилно и води всеки разговор до неминуема мозъчна смърт. Те са го нарекли what-about-ism (уот-абаут-изъм). Ние го познавахме от много по-отдавна от тях, но така и не му бяхме изнамерили име.

Реален резултат: по руските фирми и учреждения, където се печатат листовете от хакерите, ще настане кратка паника и събиране на въпросните листове. И бързото им, почти светкавично, унищожение. Ще ги късат, горят, режат. Масово и панически. За да не си помисли някой, че те имат нещо общо с разпечатването им. Ще се оплакват от атаките и ще се обявяват за жертви.

Ето какво най-вероятно ще се случи. Опасявам се, че резултатът от санкциите ще е съвсем различен от очаквания от Запада. Ще започнат да се бият помежду си. Ще започнат да се обвиняват помежду си – не „защо нямаме“, а „защо тоя тарикат—съседът—има повече, тоя има връзки, сега ще яде дървото!“

Както и защо българите имат проблем вече над 30 години да излязат от „Прехода“. Или защо си плюем успелите сънародници. Или защо сме „братушки“ с братушките. Или защо Европа все ни е чужда и викаме на европейците „ония“ и не се слагаме сред тях и се делим на „тях“ и „ние“.

Руският „Ведомости“ съобщи, че лекарите в страната алармират за недостиг на лекарства заради санкциите. Около 80 вида медикаменти и препарати ще попаднат в списъка с изчезващите. Сред тях детският нурофен, гастроентерологични, противовъзпалителни, антидепресанти, орални контрацептиви, препарати за менопауза и хормонална терапия, инсулин, препарати за лечение на щитовидната жлеза и още много други.

Съветският социализъм—и се съмнявам това да е „голямо откритие“ за когото и да било—навсякъде по света е просто един грозен експеримент с човешкия род. Особено, ако има нещастието да се е пръкнал и в страна с болни имперски амбиции.

Това е особеност на националната психология на „братушките“ (и на българските им братушки), която не може да бъде разбрана от хората в свободния свят и съответно те се стъписват от резултатите, както се стъписват, гледайки севернокорейци да се тръшкат в сълзи, когато някой от техните главорези умре.