Другите държави, които дадоха оръжие, намесени ли са във войната? Бомбардираха ли ги вече?

Няколко въпроса, които мира не ми дават в последните дни:

- Възможно ли е България да е в ЕС и НАТО, да получава еврофондове и защита от алианса, но по време на (а-ха да стане световна) война се опитва да си партнира и с Москва – основният агресор в конфликта, който засяга партньорите ни?

- Другите държави, които дадоха оръжие на Украйна, намесени ли са във войната? Бомбардираха ли ги вече? Или още чакат невидимата заплаха от Русия? Невидимата заплаха е като невидимите обещания и невидимите успехи.

- Защо „Политико“ писа, че Москва е доволна от това, че Радев ни е президент?

- Защо Костадинов на няколко пъти в последните месеци „на шега“ говори за пращане на хора с различно от неговото мнение в „Белене“?

- Защо нямаме азерски газ?

- Интернет троловете успяват ли да се издържат само с тази работа или не свързват двата края? Основна ли им е или допълнителна? Има ли йерархия в постовете и в заплатите им?

- Некадърни ли са или умишлено лъжат?

- Откъде минават плащанията към тях при сегашните санкции?

- Радев реши ли чий е Крим?

- Смятате ли за наглост: тикащите ни към руска енергийна зависимост да говорят за енергийна независимост, докато ни тикат в зависимост? Каква е причината да са забравили как звучи думата „Козлодуй“?

- Същите експерти ли твърдят, че България ще влезе във война, ако изпрати помощ на Украйна и застане най-после до партньорите си от ЕС и НАТО?

- Те и службите в САЩ и Обединеното кралство партньори ли са наистина?

- Ще продължават ли парламент, МС, президентство да ги слушат? Има ли други или „материалът“ и в службите е като… извън тях?

- Янев, според вас, про-руска партия ли ще прави?

- Ако по горния въпрос, отговорът е „да“, удачно ли е предложението на „Зелено движение“ българският парламент да изслуша Зеленски във видео обръщение, както стори американският конгрес? Американският конгрес е една от най-разединените институции на света, но беше единен в адмирациите си към президента на Украйна, който получи аплодисменти от всички без изключение.

- Защо БЪЛГАРСКИЯТ депутат Елена Гунчева „зове“ Путин да бомбардира БЪЛГАРСКИЯ Министерски съвет? Защо казва, че „няма страшно“, ако го направи? Защо казва, че това е „надежда“? Защо заплашва да изпрати местонахождението на американския посланик, с намек да бъде обстрелвана също от руски ракети? Тя нарича Зеленски „шут“. Останалата част от парламента смята ли така?

- Защо ЕС и НАТО все още се приемат у нас като „чужди“? Защо за тях се говори и пише като за „тях“, „те“ и се слага разграничаване с „нас“ и „ние“? Медии, които получиха тонове пари по ЕВРОпрограми от ЕС, имат ли – според вас – роля в това разграничаване на българите от ЕС и стоенето им близо до Русия? Български бизнесмени, които получиха тонове пари по ЕВРОпрограми от ЕС, имат ли – според вас – роля в това разграничаване на българите от ЕС и стоенето им близо до Русия?

- Защо Костадинов – в един от тези „на шега“ случаи – говори за пращане в „Белене“ на хората, които са против АЕЦ-а там? „Козлодуй“ – в който няма да има руски интереси – шега ли е някаква, според онези, които така силно говорят за енергийна независимост?

- Защо експертите по сигурност и съветниците са докладвали пред парламента през февруари, че няма да има война в Украйна, при положение, че партньорските ни служби – в САЩ и Обединеното кралство – предупреждаваха за 100% сигурност, че война ще има?

- Какво се случи с България последният път, когато имаше Световна война и когато се опита да е неутрална? Учебниците по история казват, че в някакъв смешен и абсурден момент сме били едновременно във война и с Германия, и със СССР (септември 1944 г.).

- Къде виждате позицията на България в ЕС и НАТО – в ъгъла или до центъра? Как виждате ролята ѝ в ЕС и НАТО? На „троянски кон“ или на партньор? Смятате ли, че ще има различно отношение към нас след войната, ако: а). застанем до партньорите си; или б). не застанем до партньорите си?

Възможно ли е обаче в българския парламент БСП, например, изобщо да не влезе в зала по време на изслушването, а „Възраждане“ да спретнат някакъв цирк, като започнат, да речем, да освиркват Зеленски и то пред очите на целия свят? Това петно ще е колосално и—да!—ще е пред очите на целия свят. Тогава ще ходим с наведени глави винаги и навсякъде извън страната си, дори и на едното море в Гърция.

Невидимата заплаха е нещо, от което цял живот трепериш и учиш и децата ти да треперят от него. То е като обещанието, че ваксината ще те разболее, ама не се знае кога и от какво – без значение колко е тествана. Ако след 30 години проимаш рак на кожата… от ваксината днеска ще да е. И невидимата велика руска заплаха така работи: след 35 години съседът, ако се спъне по стълбите и си счупи врата, руското отмъщение ще да е… никога не се знае.

То същата работата е и с руските невидими успехи – военните: по парадите; техническите: винаги са а-ха на ръба да ги произведат. А невидимите обещания са ей тия, дето в соца ги даваха, че ще заживеем някой ден по-добре… някой ден. А сега ни разказват децата на обещавачите, че по онова време сме живеели по-добре.