Хем пръснахме над 2 млрд.лв. за IT услуги, хем още висим на километрични опашки! Докога така?

Между 3 и 4 часа отнема висенето на опашка, за да си подмениш паспорта. Държавата те задължава за тази обнова, но повече от три петилетки така и не създаде ред и правила в полза на своите поданици. Защо се изляха милиарди левове за електронно правителство през годините досега, щом чиновниците ни обричат на вечно висене по опашки, видно от снимката от архива на булфото от 2010 година, която показва, че за 12 години не сме мръднали и на милиметър напред в това отношение.

Заради коронакризата и ограничителните мерки в цялата държава в последно време, бяха удължавани сроковете за обнова на личните документи и така напрактика

близо 3 милиона българи са принудени да се редят на дълги опашки, за да изпълнят своите граждански задължения.

Притеснителното в цялата тази история е, че въпреки всички облекчения, за които се говори и писа, към днешна дата се оказва, че няма кой знае каква полза за хората. Защото подаването на заявление по електронен път, не води до редукция на дългите опашки пред съответните служби към подразделенията на МВР, които се занимават с тази дейност. Заявленията се подават във всички звена "Български документи за самоличност" (БДС) при районните управления на МВР. А там, повярвайте, засега се извиват дълги редици от хора в жега, студ и мраз. И щеш не щеш и да си подал заявлението си по електронен път, пак се нареждаш за останалите процедури. Това го видях и усетих наживо от първо лице.

Затова ще си позволя да дам непоискан съвет: като дойде време да си подновите документите за самоличност,

вземете си един ден отпуск за подаването и после още един за получаването на тескеретата.

Аз така направих, но видях на опашката мнозина, които чакаха по 1-2 часа и се отказаха, защото трябваше да отидат на работа. Дори станах свидетел на спорове между бизнесмени, които ядосани от тази поредна тъпотия, с която вероятно се сблъскват с родната администрацията, да обясняват, че няма да чакат повече, защото те осигуряват парите за заплатите на чиновниците.

Видях също така млади майки и бащи, дошли с бебета и невръстни деца, на които също трябваше да направят документи, за да могат да пътуват навън, които също чакаха часове наред.

Но най-грозното, което се случи на „моята” опашка бе дори не факта, че прекарах там  над 3 часа, а отношението на някакъв служител с униформа, който имаше непреодолимото желание да ни изкара на студа при минус 10 градуса, вероятно за да не му дишаме въздуха. Та се наложи и на него да обясняваме, че и сградата, освен заплатите им се осигуряват от нас, хората на опашката. Никак не беше приятно, уверявам ви.

Неведнъж съм писала за лошата организация на работа в българските учреждения и за милиардите левове, които се изляха в годините назад за създаване на т.нар. електронно управление. Сега пак ще припомня затова, защото очевидно проблемът не се решава и в този смисъл е отворен за коментиране.  И така,

Защо се изляха милиони за електронно управление

като само малко над 5 на сто от административните услуги наистина се правят така? Хич не ме утешава възможният отговор, че електронното обслужване ще сложи края на огромната корупция на чиновническо ниво. А тя, както е известно, е най-силна на средните нива в администрацията и то в общините и кметствата. Сещам се за един познат, работил дълги години в общинска администрация на висок пост, който ми сподели, че у нас се крадат над 80 на сто от обществените поръчки. Вярно, че корупция има навсякъде по света, ама това тука вече повече прилича на пладнешки обир. Но да не се отплесвам, думата ми сега е за друго.

Едва ли някой в България може да даде прецизен отговор на въпроса точно колко от нашите пари са прахосани уж за създаването на електронно управление, за което впрочем се приказва от близо 15 години насам. Според едни публични твърдения над 200 милиона лева са погълнати затова от евросредствата. Също така обаче за такива услуги в администрацията са похарчени над 2 милиарда лева?!

Специалисти в тази сфера твърдят, че е доста трудно да се направят обобщения, тъй като през годините назад се е действало хаотично, на парче, бец цел и посока и не е много ясно как да се подреди цялостно пъзела днес.

Безобразие е обаче в 21 век да ни карат да се редим на опашки с часове, да търчим от гише на гише, за да обслужваме онези, за чиито заплати плащаме ние, работещите. Как при това положение нормалните хора да уважават и да се доверяват на институциите?

Вече имаме и ресорен министър по проблемите с въвеждането на електронното управление. Надеждите на хората сега са насочени към него.

Последвайте канала на