Коментар на известния интелетуалец Борис Иванов.
Българският чукча боготвори създателя си - той е силата и славата, слънцето и въздуха...
Българският чукча винаги изрича пълната истина, макар и често с празни думи и полуграмотно.
Българският чукча за пред хората понякога обявява, че не е чукча. Защото обича фондовете на лошите, но си милее за задния двор на Бащицата...
Българският чукча има баща, но се сеща, че има майка само когато псува или го псуват (и по официални празници).
Българският чукча мрази другите чукчи, особено чуждите. И е убеден, че Бащицата го пази от другите чукчи. И ги убива.
Българският чукча не осъзнава, че е болен. Въпреки че постоянно се оплаква и страхува, и чака апокалипсис. Диагнозата на болестта не е глупост, готованство, безсилие. Нарича се емпатичен дефицит, простичко - загуба на елементарна човещина.
Българският чукча се гордее, че е български чукча, но се обижда, когато го наричат български чукча.
Българският чукча затова често забравя за какво живее, но винаги помни, че трябва да декларира, че винаги е готов да умре за Бащицата на чукчите.
Българският чукча не чете много, защото е уморително. И защото просто знае! И защото знае - пише.
Българският чукча всякога не е добре. Преклонението пред силата на оръжията за повече от 500 години го е превило до там, че да се възхищава от силата на оръжията. И да се снишава и ослушва. И в това прегърбено положение да бабаитства само словесно. И затова не е добре. Как да е добре, като в един житен клас има повече съвест и достойнство.
)