Един по-различен прочит в коментар за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
В тази светлина руските въоръжени сили построиха собствена катедрала в Москва.
На 27.02.2022 патриархът на Москва и цяла Русия Кирил призова руските граждани да се молят за мир в „руската земя“, която според него включва Русия, Украйна и Беларус.
Отношенията между Путин и РПЦ са необичайно динамични и символизират желанието на президента да използва нейните послания за реализирането на политическите му амбиции.
Руската агресия срещу съседната страна произтича на фона на отделянето през 2018 г. на Украинската православна църква /УПЦ/ от РПЦ,
Путин положи големи усилия да подкрепи църквата финансово, морално и политически. Това се изрази с възстановяването на църковните имоти, които са били продадени през комунистическата епоха. Паралелно на това се изградиха хиляди катедрали, а православната култура влезе в училищни учебни програми.
За отбелязване е, че РПЦ започна да играе важна роля в руската армия. По време на нахлуването на украинска територия са регистрирани мобилни черкви и свещеници, които придружават руските войници. Ролята на конкретния свещеник е да благослови оръжието и предстоящата битка, отслужвайки молитва с войниците.
В своя статия в „Ню Йорк таймс“ американският шахматист от украински произход Майкъл Ходорковски отстоява мнението, че отделянето на УПЦ от РПЦ е сериозен удар за партиарх Кирил. С този акт неговите последователи са намалели с около 30%. Наред със самите миряни, това означава и загуба на милиони долари, изразяващите в църковна собственост.
В своята книга „Могъщия и всемогъщият“ експертът Бен Райън отстоява тезата, че след болшевишката революция през 1917 г. никой друг руски лидер не е давал такива правомощия и привилегии, както Владимир Путин. Това не направи дори Борис Елцин, който се опитваше да провежда политика на изкупление на греховете на съветските власти към православното духовенство. РПЦ е днес символ на Владимир Путин и не случайно бунтът на женската група Pussy Riot беше демонстративно проведен именно в московска катедрала.
Според анализатори това хвърля светлина на амбициите на Путин да възроди Съветския съюз, но под булото на източноправославната религия. Експерти считат, че това е една от причините, наред с желанието на Киев да се присъедини към НАТО, за агресията към съседната страна.
Според известната историчка на християнството Даяна Бътлър „Путин иска да присъства на Великденската литургия в катедралата в Киев.“
Тази година православният Великден е на 24 април. За някои източноправославни християни град Киев е като Йерусалим. Той е първата столица на държавата Киевска Рус, за чието историческо наследство спорят двете съседни държави. В тази връзка Киев играе особена роля в доктрината на руското национално съзнание. Специалистката по история на религията отстоява мнението, че „в погледа на Руската православна църква /РПЦ/ войната срещу Украйна е равнозначна на кръстоносен поход за възстановяване на контрола върху светите места“.
Тя отвори врати през 2020 г., за да отпразнува 75-годишнината от победата на Русия във Втората световна война и да отпразнува военните подвизи на руснаците.
От своя страна, в своите речи патриарх Кирил нееднократно е споменавал ролята на църквата в гарантирането на духовната връзка между народите, изградили своите държави на територията на историческа Русия и значението й за защита на православните ценности, които руската цивилизация носи за света.
Според известния изследователски център Pew през последните две десетилетия се наблюдава истинско възраждане на източноправославната религия в тази част на света. Съгласно негово проучване около 70% от допитаните руснаци и украинци се определят като последователи на християнската източноправославна религия.
след като е била част от нея от 1686 г. Независимостта на УПЦ доведе до по-голямо разцепление в семейството на православните църкви. Тогава РПЦ обяви отделянето си от православното семейство, в знак на протест срещу акта на Вселенския патриарх на Константинопол, Вартоломей I, когато последният издаде указ, признаващ новата църква.
)