Русия се опитва да ни заплашва ли…? А, помните ли генерал Колев – най-добрият лечител на болни руски имперски амбиции?

Сетиха се руските да кажат нещо за Луковмарш… Той се проведе на 12 февруари, а говорителят на външното министерство на Русия Мария Захарова сега реши да го заклейми. 

Това е „послание“, че в България има нацисти и следователно може да бъде денацифицирана! Както е денацифицирана в момента Украйна. 

Захарова: Осъждаме Луковмарш в България

Българин в Одеса: Може да пратят войници и при вас

Русия заплашва държава-член на НАТО! Ако и сега управляващите замълчат и не направят нищо, въпреки че най-после, за пръв път в новата история сме на силната страна… за нищо не ставаме. 

Някога на тази земя са живели други българи, не такива, които питат: „а какъв ми е на мене интереса?“, когато се говори за свобода и справедливост. 

А други…

Като генерал Иван Колев – най-добрият лечител на болни руски имперски амбиции!

Все си мисля, че духът му още е жив. И че, ако ватенките направят тази нагла грешка, тук ще се сблъскат с нещо, което ще ги срине. Империя са, силни са. Но какво е общото между всички велики империи от историята – Шумер, Египет, Рим, Асирийците (които много напомнят на днешните руснаци – свирепи в нападенията си, нямащи нищо друго освен войска)? М? Какво е общото между тях? Че вече ги няма. Всяка империя някога стига възход, някога стига залез. И всеки залез започва от нещо малко. Да се изрепчиш на държава от НАТО, може да е камъчето. 

Особено, ако държавата е родината на генерал Колев, и ако сънародниците му вземат, че се събудят най-после от този сън и се сетят кой е той и какъв дух е носел. Той и всички български войни от славната му конница!
 

„Тук най-точен отново е разказът на майор Пеев: “И когато разездите от двете страни се приближиха едни към други, нашите не виждаха пред себе си нищо друго освен враг, който идваше да се нахвърли върху тях. Тогава нашите конници бързо сваляха карабините си и, както са на конете, насочваха ги към врага, спокойно се премерваха в него и бърже го обстрелваха, също както бяха обучавани. Казаците най-малко очакваха такъв отговор. Изненадани от това, те бързо обръщаха назад и с бягство търсеха спасение, след като оставяха по няколко убити и ранени свои другари.”

От разузнавателните разезди и от заловени руски пленници се получава информация, че към Курт Бунар и Бей Бунар се предвижва цяла руска дивизия в състав от пет полка от по шест ескадрона всеки, представляваща почти два пъти повече от нашата Конна дивизия. Ген. Колев заповядва дивизията да тръгне рано сутринта на 6 септември още в 3 часа, за да пресрещне и изненада руснаците. Денят минава без сражения, тъй като руската конница изчаква. По това време се почувства и необходимост от подкрепа за нашите части в Добрич. Българските войски при Добрич са изправени пред натиска на превъзхождащ ги противник, състоящ се от съединените части от 61 руска дивизия, Смесената сръбско-руска дивизия, една румънска дивизия и един руски конен полк.

Изправени пред поражение нашите войски са спасени от пристигналата в последния момент Конна дивизия, която още от състоянието на преход преминава в стремителна атака и успява да разбие и унищожи сръбските и румънските части, докато русите стоят безучастни в страни от бойното поле. Победата над врага е просто грабната в последния момент от чувстващите се вече победители обединени руско-румънско-сръбски войски.

В донесението, което ген. Колев изпраща на командващия ІІІ армия за срещата с русите на бойното поле, той пише дословно: “Характерни са думите, които техни казаци казвали пред селяни българи: “ние мислехме че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче те се хвърлят като кучета, и проклятие: десет човека атакуват четиридесет”.

След победата при Добрич ген. Колев заповядва дивизията да се завърне на изходната си позиция и тя като хвърковатата чета на Бенковски успява отново да премине след победната битка при Добрич отново четиридесетте километра до Бей Бунар“.

Целият текст можете да прочетете ТУК.
…

Говори се, че когато гнидите във ватенките дошли в България 1944 г., да я „освобождават“, обикаляли из Добруджа, за да намерят паметника на генерал Колев, за да го поругаят и да си отмъстят.

Сганта това може... да си отмъщава на паметник на отдавна загинал герой. 

Чудили ли сте се защо и днес няма паметник на този герой, който да се издига високо, като онова недоразумение, позорния МОЧА? Няма, защото гнидите са избили елита на България и са оставили неграмотните шумкари да управляват. Та… до днес.  
 

Последвайте канала на