Честването на Гоце Делчев: История извън политиката

Има ли философски поглед към отдаването на почит към големия български революционер Гоце Делчев в момент когато се прави опит да се размразят отношенията между България и Северна Македония.

Все още минава границата, за да си спомни мириса на духа на времето в България. Времето на детството на неговите баби и дядовци. Време без граници и часови разлики.

След честването на Гоце Делчев в Скопие и Благоеврад Георги Трендафилов може да опише веднага как би изглеждало следващото, но без политиците.

Той е философ по образование, който има роднини в София, все още няма български паспорт, но добре познава някои особености на българския и македонския национален характер.

„Да си представим, че има 50 души от София, Неврокоп, извинете от Гоце Делчев, старото име на града, приел името на легендарния революционер. Те ще са пристигнали за един уикенд да посетят гроба на Гоце Делчев, никой не ги обижда по улиците, няма засилено полицейско присъствие и в следобедните часове ще си заминат за София“, казва Трендафилов.

„Ние сме изключително инатлив народ. Колкото повече ни казват не прави така, толкова повече ние се инатим и продължаваме, но докато не си счупим главата ще викаме между паузите на ударите в стената, ето виждате ли колко ни е хубаво“, казва той.

Според Трендафилов, който има около 20 години опит в политическия живот на югозападната ни съседка, оптимистичната прогноза Скопие да стане част от Брюксел е 10 години. „Аз бих искал този процес да мине гладко и бързо, но няма да се случи така. Мисля, че процесът ще бъде дълъг, процес, в който нашето общество трябва да осъзнае, че европейското общество не е земята на мечтите. И ние нямаме друг избор освен да се опрем на българския опит, колкото и да не им се иска на определени кръгове“, казва Трендафилов.