Мислех си, че има теми, около които всички българи сме обединени…

„Сульо и Пульо“ стана учител… Нали и аз това казвам: с пръдня – боя, толкова!

… но си мислех, че има теми, по които, абсолютно автоматично, се съгласяваме помежду си, дори без да ги обсъждаме.

Ами не, не са. Чета коментарите и ми се повръща. Завист, завист, гледане в канчето на другарчето, коментари, броене на залци. Най-жалкото е, че почти до един коментарите са неграмотно написани.

Днес е международният ден на образованието. Не знаехте, нали? И аз не знаех. Голям праз! Образованието, така или иначе, не ни е никакъв приоритет.
…

Дори и тези – от вашия собствен идеал – не ги цените.

Ето ви, за финал, един линк с малко карикатури, посветени на деня на образованието от цял свят: ТУК… Приятно разглеждане.

Коментарите, които осмиват неграмотността на българите, са написани неграмотно.

Публикуваме новина, че се очаква увеличение на учителските заплати! Ура!, казвам си, най-после. Хората сигурно са щастливи.

Честит ви ден на образованието…

А относно и другия феномен в пространството, характерен с изказването: „това сега защо го пишете?“ …

А, като цяло, аз се чудя тези хора защо въобще ги има. Изказването на госпожата на мен ми звучи: ех… няма ги вече балъците, за жълти стотинки да ни образоват и възпитават децата и с пръдня боя да правят.

Въпреки това – въпреки негативизма, въпреки малоумните родители и малоумните си колеги в професията, все пак България е пълна със страхотни учители, които го правят от любов към професията. Но и това, изглежда, не е достатъчно.

За такава тема смятах отношението към учителите.

Как можеш да очакваш стандарт в това? Не можеш. Можеш да очакваш или отбивачи на номер, взимачи на заплати, или плоскоземци, които си правят сметката да надъхват децата в техните „ценности“.

Не.

Никога, след милион години нямаше да ми хрумне, че мога да видя подобна реакция от обществото, каквато видях по темата с учителските заплати. Честно!

Но съм грешал.

Някаква дама написала, че ги няма вече „истинските учители“, които за мизерни трохи да се хвърлят напред. Всъщност ги има… но не знаете. Не си правите труда да разберете. И плюете по навик.

Писал съм как пренебрежението към образованието и учителите е основа на войната срещу нас, като нация и националното ни самочувствие, срещу успехите ни и срещу съществуването ни.

Появяват се и няколко (слава Богу) защитници на учителите, но и между тях има велики бисери, като: защо го пишете сега това, да всявате напрежение ли, да намразят учителите ли?

Пред съм писал, писал, писал за образованието – как то ще е спасението ни, как то ще е основата, върху която да стъпим и да изплуваме от блатото, как учителите ни трябва да станат приоритет, да бъдат сред първите грижи на държавата.

Честит ви международен ден на образованието!

Още по-далеч стигат няколко нашенци, правейки (не знам как, честно не знам как можеш да направиш тая мисловна каскада) заключението, че има връзка между увеличаването на учителските заплати и увеличаването на неграмотността на децата. Аз, като ги гледам писачите на коментари, техните учители тогава трябва да са зилярдери.

Ами, няма ги, госпожа. Надявам се и никога повече да не се появят, защото всяко нещо трябва да бъде на ниво в държавата ни – от заплатите до резултатите. Сега, като кажеш на даскалите: за нищо не ставате, ти ти казват: за толкова пари – толкова! Като изчезнат жълтостотинковците, ще можем да държим сметка за качеството.

Всички казват: „ами моята заплата?“ Казват го неграмотно. Казват го по такъв начин, който от екрана ми говори, че работодателят добре ги е преценил. Преценил ги е не само като качество на работата, а и като качество на личността – лесни за манипулиране, изплашени, наведени, бесни, ама по интернет, в реалния живот – тихи и търпеливи. Научени така от малки.

Как можеш да очакваш стандарт в сфера, която е нископлатена, налага ти се да работиш с деца, надъхвани от родителите си, че са уникални снежинки и цял свят им е длъжен с нещо, да воюваш с малоумни родители, които си мислят, че знаят всичко и са готови да се бият с теб дори да е само за забава, а за капак и да си дежурният виновен за всички провали, но никога да не си отговорен за успехите?

На заплатите скочиха, страх ме е да си помисля какво ще стане, като се започне реформата на самия материал… Сигурно ще има възпалени „традиционалисти“, които ще започнат да виждат тайни заговори, ако махнат скуката от учебниците по литература, или ако посегнат да махнат вечно наведената благодарност към Русия.

Никой не си дава сметка, че добрите учители някога са щели да ги научат да са грамотни и добри в професиите си, да са ги научили и да са със самочувствие, което да дойде със знанията. Вместо това имаме мрънкалници, замитачи на проблеми под килима, гледащи в чуждото канче, вечно недоволни, но като дойде време за пред шефа – с поглед в земята, после ходят из интернет да се карат и да псуват анонимно.

Пишем го защото сме новинарски сайт, а това е новина. Ако утре времето в Бургас е по-хубаво от времето във Варна, искате ли да не го съобщаваме, че току виж има обидени и увеличено напрежение и намразване? Може даже да се откажем от новините, че все има някой засегнат в последно време. Да си оставим само хороскопа и малко новини с цици, така и така най-много се четат…

Сега имаме незаинтересовани деца, незаинтересовани учители, немалка част от преподавателите са „плоскоземци“, станали учители, само защото са искали да завършат „некво висшу“ и „педагогика“ е била най-лесната опция. Кадърните бягат от специалност, която ги завира в неблагодарна и нископлатена среда. Ясно е, че трябва да се вдигнат заплатите, трябва да има и промени в учебниците, да се изхвърли целият архаизъм на зубренето и да се въведе учене, без учене наизуст уроци от учебници, писани от „наши хора“, без забраняване на индивидуалното мислене за сметка на папагалското повтаряне, без тъпизми, като преразказ с елементи на разсъждение, в който всичкото ти „разсъждение“ е написано от някой си и даскалът ти иска да види ИМЕННО него, а не твоето разсъждение.