Докъде стигнахме? Моето мнение е равно на твоите научни факти

Гледах цирка в парламента. Поредния цирк в парламента. Със същия основен участник. Без изненади. Ето:

...

Скандал в НС: Костадин Костадинов и журналист в пряк сблъсък

...

Усукване, повтаряне на едно и също, като папагал, отклоняване на темата, плямпане, циркаджийски номера. И на слепите и глухите им става ясно, че отклонява темата, защото го е страх да отговори на въпросите. Няма как да им отговори. Не говори, а направо крещи за гузна съвест и прикриване. 

На всички ни стана ясно. Или…?

Не на всички. 

Страшно много хора все едно нищо не видяха и чуха. Не. Те продължават да го защитават, прехвърлят вината върху другия в този „двубой“, че бил такъв и онакъв, бил платен. А въпросите, на които не отговори… все едно никога не са били задавани. Нищо. Все едно не се е случило. 

Една гигантска фракция от хората в България са влюбени в идеята, която разни циркаджии защитават. В случая личността, партията, хората – нямат никакво значение. Те хитро уловиха платформата, идеята, дневния ред. Тя е много проста: хората от една определена група са останали в развитието си някъде в детството и отказват да повярват, че в живота има и лоши моменти, които изискват за малко да си жертват комфорта. Не искат и това си е. 

Когато детето е болно, му казваш, че трябва да пие хапче, то се мръщи и бяга из апартамента, крещи: „Не искаааааам!“, не дай си Боже да се наложи да му се бие инжекция. Бяга, крие се, не искааааам! Чака от само себе си да му мине, с вълшебство. Намразва възрастните, че му бият инжекция, те му стават врагове. Все едно те са виновни, че е болно. 

Представете си в този момент да се появи някой хитър тип и да му каже, че болестта е измислена, родителите му му мислят злото и може без инжекция. 

Като казват на тези хора, каквото искат да чуят, циркаджиите и популистите директно говорят на това дете, те успяват да циментират любовта към себе си, нищо не е в състояние да я разруши, дори подозрения за корупция, зависимости или откровени лъжи, като факта, че депутатите от една партия, която е против ваксините, са ваксинирани и лъжат за това. 

До неотдавна нямаше да им е толкова лесно обаче. Цената на информацията вече е едно нищо, информацията се обезцени. Всеки по-чаровен печели, без значение дали говори непроверени лъжи или полуистини. Хората живеят в среда на полуистини и лъжи. Мозъците им закърняха. 

В интернет всеки коментира. Мнението на гения стои равно до мнението на глупака и двете са представени от „демократичната“ платформа като равни. Вече е въпрос на избор на кого ще повярваш, а не въпрос на критично мислене. Филтърът е толкова пробит, че, на практика, не съществува. 

Другият парадокс на това безразборно хвърляне на мнения, видими от цял свят, е, че мнението стана равно на научни факти. 

Плоскоземците и антиваксърите казват, че съществуват различни „мнения“, които подкрепят техните теории. А медиите, изплашени да не ги обвинят в едностранчивост, канят „експертите“, за да говорят небивалиците си, та да има и „другата гледна точка“. А и за да има повече зрителски интерес, разбира се. 

Но, ако днес науката „медицина“ е подложена на нападки и „мнения“, коя е следващата? Физиката? Математиката? Ами, ако в България, както в Америка, се напълни с креационисти? Ще трябва ли да изтрием еволюцията от учебниците и да я заместим със Сътворението за шест дни и да учим децата, че земята е само на няколко хиляди години? 

Струва ви се смешно? Невъзможно? Преди десет години антиваксърите ни се струваха смешни, далечни, безобидни. Българските популисти дебнат, те гледат кое е модерно и върши работа сред масите тук и там по света, а след това (успешно) имитират. 

Докъде стигаме? Моето мнение срещу твоите научни факти. Еднакви. 

Мнението на Бай Иван шлосера от Чепръчево по медицински въпроси да е равносилно на хиляди години трупани и записвани знания…?

Ако науката е въпрос на мнение, защо да не започнем да ставаме свидетели на следните случки:

Учителят по математика вика родителите, защото детето им е написало, че 2+2=135 000, а 3х2=8 000 000. 

„Ами да… това е неговото мнение. Защо не уважавате мнението на сина ми, че две плюс две е равно на сто трийсет и пет хиляди?“ 

„Две плюс две е равно на четири!“

„Това е само едно мнение, вашето мнение. Защо да го слушаме?“

Разбирате ли, че губим почва под краката си, защото елементарни, фундаментални истини са подложени на атака и неверие, а ние го наричаме „различно мнение“ и „алтернативни източници“! 

А в тази среда на мозъчна атрофия, се развъждат популисти и некадърници, които, ако не е фабрикуването на факти и манипулирането на плоскоземци, няма да могат да си намерят работа – ще бършат масите в Макдоналдс.  
 

Последвайте канала на