… срив в цялата му ценностна система и буквално загуба на вяра във всичко

Притеснява ме омразата към критиката. Непоносимостта към критиката е признак за тежки комплекси и е присъща на нарцистичните хора. 

Един нарцис може да разбере, че не е прав и въпреки това ще държи на неговото си. Според изследванията на клинични психиатри и поведенчески психолози, това е така, защото мозъкът на един нарцис не му позволява да бъде НЕправ, това за него означава срив в цялата му ценностна система и буквално загуба на вяра във всичко. 

Много добър пример за нарцис е Доналд Тръмп или всички комунистически диктатори. 

Елементарен пример: ако ти видиш твой приятел да си е обул обувките наобратно – лявата на десния крак и дясната – на левия, ще му кажеш: пич, обувките ти са наобратно. 

Ако лакеите на един диктатор го видят с обувки наобратно, никой няма да посмее да каже и дума по въпроса, защото това ще му покаже, че е в грешка, което пък ще го накара да намрази онзи, който му е показал недостатъка. Което ще има тежки последици. Диктаторът е винаги прав. Дори когато е крив. 

Не само, че няма да му покажат грешката, а след време самите те ще започнат да носят обувките си наобратно и да казват (през сълзи от болка), че така е много по-удобно и единствено правилно, а диктаторът е прогресивен ум. 

После ще накарат всички поданици да си носят обувките така, а който се оплаче, ще го арестуват. 

Сравнението е пресилено, разбира се, за да подчертае идеята, но схващате, че това мислене е пагубно и води до разрушителни резултати. 

Опасявам се, че то се прехвърли на обществото ни. Наблюдава се в много държави, много от тях са ни съседни по география, други са ни близки по манталитет и с повечето делим общи исторически катастрофи. Но, като цяло, ме вълнува българското общество. 

Масата не дава да се продума критична дума за „българското“, защото било анти-патриотично.

Което е пълна глупост. Патриотично означава да се бориш за по-добро развитие на държавата си, а не да замиташ проблемите под килима и да се надяваш, че никой няма да ги види. 

Както да се лекуваш, например, означава да отидеш на лекар и да пиеш лекарства, а не да се правиш, че ти няма нищо и да се надяваш, че колегите ти няма да забележат, че цветът на лицето ти е като на удавник, четири дни след изчезването му. 

Когато някой напише критика за родния туризъм, черноморското дране на кожи, лошите условия или бетонирането, отсреща се надига вълна от анцуг-патриотизъм,

който е най-шумният вид безумие, и който крещи, че критикът е г*з. Нито дума за поправяне, не. Всичко е излято срещу критика, как си е позволил да критикува „нашето“, „родното“, кой му плаща за тая „атака“ и най-вече: „откога работи за Сорос“. 

Никаква логика, но те викат силно, така че… истината трябва да е на тяхна страна, нали?

И какво се оказа? Че цяло едно общество се е превърнало в нарцис. Нарцис, който вместо да си признае грешката и да работи по това да я няма повече, се кара с този, който му я е посочил и се надява целият свят да се пренастрои по негов тертип. 

Нещата не работят така обаче. 

Понеже започнахме с пример – туризма – ще продължим с него: туристите се отдръпнаха от БГ туризма и отидоха в Гърция, Турция, Испания, Италия. 

Да видим и друго: БГ киното. Дупка, в която от години се изливат пари

от наши хора за наши хора и за „талант“ минава човек на човека, а не друго. Когато се заговори за това, всички скачат, че това са глупости и не е вярно. Безродници, изменници, какви ли не. Резултат? БГ киното е на ниво кръжочна самодейност в читалище „Пчеличка“. 

Всъщност какво ме подсети да напиша всичко това? Реакцията на масата хора, когато Тео Ушев сподели, че само българи му пожелават да пукне, след като стана ясно, че е в болница. 

Тео Ушев: Как така от хилядите ми познати само българи ми желаят „да пукна“?

Той написа по празниците: „Как така се случва, че от всичките ми, хиляди познати, някои от които и ваксиноскептици, само българи ме проклинат, желаят ми "да пукна", злорадстват, че съм бил ваксиниран, пък съм се заразил (за това как и защо, ще пиша щом се оправя), назидават, злорадстват, поучават?“
…

Отговорът на „хората“ беше, че… ами, да!—по другите не си ПЛЮЛ, само по българи плюеш и затова българите те проклинат да пукнеш. 

Аз не си спомням Ушев да е „плюл“ по българите, спомням си различни негови критики. 

Но обществото-нарцис не понася критиките. То не може да си позволи да смята себе си за НЕправо или НЕидеално. Може да си го знае, но не и да слуша да му го казват. 

И ето така критиките се извъртяха и се оказаха „плюене“. 

- Пич, обувките ти са наобратно.
- Трай бе! Много разбираш ти от обувки! Какво знаеш само да плюеш! Как пък не се случи веднъж да кажеш колко хубаво си нося обувките наобратно, а! Какво като ми кървят краката! 

Другата стъписваща тъпотия е фразата: „То пък в другите държави понеже не са ТАКА, а? Какво само нас гледате и критикувате!“

Демек: и другите правят същите глупости като нас; и другите са виновни за същите грехове; и другите правят същите грешки. 

Правят ги, разбира се, и, ако се вгледаш – кои от тях си признават и ги поправят, и кои – не, ще видиш и голямата разлика между начина им на живот. 

Но друга ми е мисълта, а именно: това, че другите правят тъпотии, не ти дава зелена светлина да правиш тъпотии свободно и със замах. 

- Ей, ама как си си наакал гащите…!
- Ама виж, Иванчо също  си ги е наакал!
- А… е, добре тогава, щом Иванчо си ги е наакал, можеш и ти да си ги акаш. Дай пак си ги наакай. 
 

Последвайте канала на