… срив в цялата му ценностна система и буквално загуба на вяра във всичко

- Пич, обувките ти са наобратно.
- Трай бе! Много разбираш ти от обувки! Какво знаеш само да плюеш! Как пък не се случи веднъж да кажеш колко хубаво си нося обувките наобратно, а! Какво като ми кървят краката!

Всъщност какво ме подсети да напиша всичко това? Реакцията на масата хора, когато Тео Ушев сподели, че само българи му пожелават да пукне, след като стана ясно, че е в болница.

И какво се оказа? Че цяло едно общество се е превърнало в нарцис. Нарцис, който вместо да си признае грешката и да работи по това да я няма повече, се кара с този, който му я е посочил и се надява целият свят да се пренастрои по негов тертип.

Много добър пример за нарцис е Доналд Тръмп или всички комунистически диктатори.

После ще накарат всички поданици да си носят обувките така, а който се оплаче, ще го арестуват.

Притеснява ме омразата към критиката. Непоносимостта към критиката е признак за тежки комплекси и е присъща на нарцистичните хора.

Аз не си спомням Ушев да е „плюл“ по българите, спомням си различни негови критики.

Демек: и другите правят същите глупости като нас; и другите са виновни за същите грехове; и другите правят същите грешки.

Другата стъписваща тъпотия е фразата: „То пък в другите държави понеже не са ТАКА, а? Какво само нас гледате и критикувате!“

И ето така критиките се извъртяха и се оказаха „плюене“.

Както да се лекуваш, например, означава да отидеш на лекар и да пиеш лекарства, а не да се правиш, че ти няма нищо и да се надяваш, че колегите ти няма да забележат, че цветът на лицето ти е като на удавник, четири дни след изчезването му.

Което е пълна глупост. Патриотично означава да се бориш за по-добро развитие на държавата си, а не да замиташ проблемите под килима и да се надяваш, че никой няма да ги види.

Масата не дава да се продума критична дума за „българското“, защото било анти-патриотично.

Не само, че няма да му покажат грешката, а след време самите те ще започнат да носят обувките си наобратно и да казват (през сълзи от болка), че така е много по-удобно и единствено правилно, а диктаторът е прогресивен ум.

Нещата не работят така обаче.

Никаква логика, но те викат силно, така че… истината трябва да е на тяхна страна, нали?

Но друга ми е мисълта, а именно: това, че другите правят тъпотии, не ти дава зелена светлина да правиш тъпотии свободно и със замах.

Но обществото-нарцис не понася критиките. То не може да си позволи да смята себе си за НЕправо или НЕидеално. Може да си го знае, но не и да слуша да му го казват.

Отговорът на „хората“ беше, че… ами, да!—по другите не си ПЛЮЛ, само по българи плюеш и затова българите те проклинат да пукнеш.

Понеже започнахме с пример – туризма – ще продължим с него: туристите се отдръпнаха от БГ туризма и отидоха в Гърция, Турция, Испания, Италия.

Правят ги, разбира се, и, ако се вгледаш – кои от тях си признават и ги поправят, и кои – не, ще видиш и голямата разлика между начина им на живот.

Сравнението е пресилено, разбира се, за да подчертае идеята, но схващате, че това мислене е пагубно и води до разрушителни резултати.

- Ей, ама как си си наакал гащите…!
- Ама виж, Иванчо също си ги е наакал!
- А… е, добре тогава, щом Иванчо си ги е наакал, можеш и ти да си ги акаш. Дай пак си ги наакай.

Един нарцис може да разбере, че не е прав и въпреки това ще държи на неговото си. Според изследванията на клинични психиатри и поведенчески психолози, това е така, защото мозъкът на един нарцис не му позволява да бъде НЕправ, това за него означава срив в цялата му ценностна система и буквално загуба на вяра във всичко.

Ако лакеите на един диктатор го видят с обувки наобратно, никой няма да посмее да каже и дума по въпроса, защото това ще му покаже, че е в грешка, което пък ще го накара да намрази онзи, който му е показал недостатъка. Което ще има тежки последици. Диктаторът е винаги прав. Дори когато е крив.

Той написа по празниците: „Как така се случва, че от всичките ми, хиляди познати, някои от които и ваксиноскептици, само българи ме проклинат, желаят ми "да пукна", злорадстват, че съм бил ваксиниран, пък съм се заразил (за това как и защо, ще пиша щом се оправя), назидават, злорадстват, поучават?“
…

който е най-шумният вид безумие, и който крещи, че критикът е г*з. Нито дума за поправяне, не. Всичко е излято срещу критика, как си е позволил да критикува „нашето“, „родното“, кой му плаща за тая „атака“ и най-вече: „откога работи за Сорос“.

от наши хора за наши хора и за „талант“ минава човек на човека, а не друго. Когато се заговори за това, всички скачат, че това са глупости и не е вярно. Безродници, изменници, какви ли не. Резултат? БГ киното е на ниво кръжочна самодейност в читалище „Пчеличка“.