Това е твоят бивш (депутат). Още ли ти е смешно?

Първо вижте видеото и после да продължим. 

***

Това е Волен СидеровВолен Николов Сидеров е български политик и журналист, лидер на крайнодясната националистическа. Това е миналото. Не, не се срамувай. Гледай. Помни. И се учи. 

В анонса към видеото се казва, че е от вчера, но освен информацията от автора, друго доказателство за датата няма. Но това не е важното в случая. 

А и, както казахме, това е миналото. То се е случило. Не можем да го отречем. Фактите са си факти. 

Сега – за самото видео. 

Да пренебрегнем факта, че Волен се бие като жена, макар преди години да се фукаше с разни клипчета с познания по бойни спортове. Винаги, винаги, винаги подлагай на съмнение „уменията“ на позьорите. 

На видеото виждаме един човек, който е бивш депутат (!!!), да размахва нещо като юмруци. Колкото и да е смешно, положението клони към жалко. 

Скандален клип в мрежите с бой между група мъже - сред тях и Волен Сидеров

Депутатите са хората, които правят законите в една държава. Човекът на видеото, който уж трябва да получава юмруците (макар да е в много по-добра позиция и се въздържа да не го приспи), е чужденец – турист. Волен, по някаква причина, му крещи да научи български. Туристите, читателю, са онези хора, които идват тук от другаде, оставят си парите и си отиват. Ако им хареса, се връщат.

Волен беше част от властта, не само от парламента, но и от правителството. Същото правителство се чудеше как да докара повече чужди туристи в България. 

Дисонансът в общо-националната ни глава е толкова силен, че почваме да виждаме двойно. 

Където и да съм ходил по света, честно си признавам – на мен никога местен депутат или член на кабинета не ми е крещял да науча местния език. То бива излагация и национализъм, бива, ама в един момент започваме да приличаме на анимационни герои. 

Волен СидеровВолен Николов Сидеров е български политик и журналист, лидер на крайнодясната националистическа не е проблемът. Вече. Както казах, той е миналото, в парламента ще влиза само като журналист. Както го видяхме да прави вчера. Единствен без маска, защото е над нещата, винаги различен, правилата не са за него. Няма да си правя труда да изреждам всички стари изцепки на лицето, защото вече не е интересен. Спомнете си само „акциите“ около НАТФИЗ, скандал в самолет, „извини се бе!“, предложения за тестване на хомосексуалност, покани за физически двубой към друг политик (това щеше да е жалка картинка наистина)…

Проблемът е друг. Проблемът е, че длъжността „Волен“ беше разкрита в БГ политиката през 2005 г. и оттогава се заема –

дали от самия Волен или от друг клонинг, все се заема. Защото е лесна позиция и не изисква друго освен викане и циркове. И в сегашния парламент има „Волен“. Просто той не се казва Волен СидеровВолен Николов Сидеров е български политик и журналист, лидер на крайнодясната националистическа. Позицията е винаги на  уж патриот с намръщено лице, вика по някого, сърдит, гледа лошо. 

„Длъжността“ беше разкрита през 2005 г., когато сценаристите използваха етническо напрежение в кв. „Захарна фабрика“ и съшиха с бели конци най-лесния сценарий, който се използва по цял свят от край време – сочѝ, обвинявай, разделяй, владей. 

Проблемът, читателю, основно е в гласуващите. Част от тях гласуват за клоунадата, смèх да става. Когато се появи в политиката, Волен беше считан за „алтернативен“ с уклон към смешен по пънкарски, а партията му за „пънк“ експеримент. Излезе ли ни през носа? Излезе ни. Тогава беше „пънк“ експеримент, но с годините се превърна в норма и модел за подражание. 

През 2005 г. аз лично познавах едно момиче, което гласува за Волен, защото (нейни думи): Ей така, смèх да става, че е цирк, цирк е, ама поне да е циркът на макс. 

На макс беше. 

Отдавна не сме се виждали, единствено разбрах, че през всички тези години се е омъжила, има семейство и дете. Дано смехът да си е струвал. Дано вече да не ѝ е смешно от клоунадите в политиката, а да намира смях другаде. Този вече ѝ е бивш… депутат. Дано следващите ѝ да не са като него. 

Другите, гласуващи за „Волен“, са хора, които обичат агресията и агресията е единственото, което ги привлича и говори на техния „език“. Не съм психиатър, но мога да направя обосновано предположение, че повечето от тях се бият като жени. Затова обичат насилието, защото си избиват комплексите на собствената слабост. Има други – още по-слаби, които умеят да се бият наистина, но нищо друго не умеят. 

Има и интересчии, които са близки до даден кръг от политици, а после намазват – кой хотел, кой – ресторант, кой – галерия. 

Някои си избират ролята, която е най-модерна в момента. Едно време либералите са били на мода, прогресивните. Тарикатите са се престрували на либерали. Днес по целия свят става модерно да си ултра патриот и консерватизмът завзема териториите. Днес тарикатите (прави ти впечатление нали?) са консерватори и „патриоти“. Утре ли? Утре ще видим какви ще бъдат. 

А сега една история, която няма нищо общо с тази история… просто ей така. 

Познавах един човек преди години, който – по партийна линия – получи (правилно прочете – „получи“) бизнес от едни руснаци. Страхотен бизнес, бях свидетел на харчовете на този човек, не знаеше цената на нищо, просто си харесваше и си вземаше. И така – години. Само че, по лошо стечение, се оказа, че страда от един сериозен проблем, който е тиха епидемия, за която никой не говори – зависимост към субстанции. Търпяха го много, но накрая стана неконтролируем и взе да прави глупости, да пилее и да се набива в очите и на слепите, както се казва. 

Взеха му бизнеса и го оставиха с нищо. Чух, че му се наложило да си търси работа и живеел на кредити. Не знам каква работа си е намерил и не знам как се е развила историята по-нататък. Просто в един момент беше на правилното място в правилния момент, а после… вече не беше. И стана бивш бизнесмен. 
 

Последвайте канала на