Ако кабинетът беше офис (или „някои смущаващи практики на недобрия служител")

Ако кабинетът беше офис. Кабинетът в случая е правителството, да. И, ако той беше офис – като всеки друг – щяхме да видим ето тези леко смущаващи образи, които всички познаваме добре (а да не се лъжем – някои от нас СА тези смущаващи образи). 

На фона на тежката работа, която някои вършат, мениджърите от един отдел не спят и се хранят по един път на ден на крак, докато другите – от друг отдел, свикнали на малко по-така режим, защото и бащите им са били директори на водопад, и дядовците, а и тяхната кариера е започнала с думите „нали ти беше човекът на другаря Едикойси?“ – те са по-лежерни и прекарват време в дълги обеди с „експерти“, които преминават във вечери, а накрая работата им е колкото да се каже, че са били будни. 

Но, ако ги питаш, са „скапани от умора“. 

Някои коалиционни бъдещи партньори бавят подписването с оправданието, че има още работа от техните експерти и някакви парчета от споразумението не им харесват така, искат ги иначе.

Добре…

Няма да споменавам имена, само ще кажа, че един от образите в нашата история ще го наречем Фурнелия Финова. 

Фурнелия е типичният служител на почти всеки офис, който има много планове, но малко от тях са свързани с работа за самия офис. Тя обича да си взима дълги обедни почивки и да ходи на срещи с експерти за по два-три-четири часа, където да разисква нещо. После да се прибере в офиса и да каже, че сила не ѝ е останала. От работа, не от друго, вие пък…

Когато обаче фирмата забие нос в канавката, защото Фурнелия не е свършила много работа, а и докладите ѝ от миналата година още не са довършени, Фурнелия казва, че този, онзи, Петкан и Драган от офиса ѝ правят вътрешна опозиция и те са виновни. 

Ако Фурнелия беше в политиката, да речем, и управляваше партия, да речем, щеше да бави… да речем… коалиционното споразумение, за да изглежда по-работна пред… да речем… избирателите си. Защото те (избирателите ѝ) горките са против Истанбулската конвенция, например, и още куп неща, пък тя ще се коалира със защитници на тая същата конвенция (и още куп неща). Трябва да изглежда все едно мнооооооооооого се е трудила да защити интереса им. А не да подписва току така, раз-два-готово. Колкото повече се бави, толкова повече изглежда все едно с кански сили променя нещо и работи. Горката… сили не ѝ останаха. 

Проблемът е, че ако нещо вземе да се скапе в цялата работа,

ще започнат да се намират „вътрешни опозиции“ на горката отрудена Фурнелия. Зли сили – както в сегашния ѝ офис (да го наречем „ВеСеПе“ АД) все такива зли сили се намират да я саботират, утре може и в новия офис (да го наречем „Коалиция“ ООД) може да се окаже, че някой ѝ е крив и да се почне с клюките в кафето и прехвърлянето на вина. 

Та, да повторим какви са ни притесненията от новата служителка: многото бавене, за да изглежда работна, и търсенето на виновни за несвършеното. 

Но добрата новина е, че на нас поне не ни се налага да работим с Фурнелия. Да го мислят новите ѝ колеги. 
 

Последвайте канала на