Това е Кубра от Афганистан. Жертва на съпруга си, намерила убежище в Харманли

„Харманли, вчера.

Среща на един български депутат с една обикновена жена с необикновена съдба. В Харманли. Макар жената да идва от далечна страна, тя е намерила убежището си тук – в България. Не иска нищо друго освен спокойствие. Не иска парични помощи, не иска специално отношение. Иска само да не е жертва на побоя и насилието, които са я съпътствали.

Срещата ѝ с депутата Елисавета Белобрадова е описана в този пост на самата Белобрадова:

Въпросът за границите, националния суверенитет, политиката на България по отношение на бежанците, условията, при които те трябва да бъдат връщани обратно или в някои случаи да им се предоставя убежище, могат да се коментират само и единствено при напълно осветена процедура, правила, пълна финансова ревизия на администрирането на лагера и прилежащите му институции.

Говоря за хората, които вече са тук. За ужасяващите условия в лагера за бежанци, въпреки огромните бюджети за този проблем, за корупцията в региона, за каналите за трафик на хора.

Истината е сила и само въз основа на нея можем да работим смислено“.

Кубра е жертва от години на домашно насилие от страна на съпруга ѝ. Разказа ми колко физически мъчения е изживяла, как съпругът ѝ е бил и душил децата. Накрая с помощта на българските власти е успяла да го прогони и сега започва дело, за да се разведе с него. Тук е усмихната, защото я помолиха да се усмихне за снимката. Работи за 550 лева, но не иска пари, иска да живее спокойно, децата ѝ да живеят спокойно.

Нито една от майките, с които се запознах в Харманли не искаше пари. Искам да успокоя всички, че бяха само три жени, а не хиляди. Две майки на по четири деца и една с три. Всичките деца ходят на училище, единият дори е изключително талантлив футболист, но не може да бъде картотекиран, защото майка му седма година не получава статут на бежанец и няма право да работи.

Отварям тази тема, защото искам да говорим нормално за нея. Говорим за деца без родители, които живеят в общежития с възрастни, защото няма къде да бъдат настанени. И как един ден дете изчезва и всички си мълчат. Къде е отишло и как, не знаем.

Пожелах ѝ да се разведе успешно и я поздравих за смелостта

Попитах я дали това е често срещана ситуация в страната, от която идва: "Да, доста често се среща. Влизат и почват да бият с каквото сварят. Не се опитват дори с някакъв разговор да решат проблема, да попитат, да кажат. Просто започват да бият."

Това е Кубра от Афганистан. Тя е бежанка и от няколко години е в България. Има три деца, работи като шивачка и единственото, което иска, е спокойствие.