Абе, Батко, Братко и техни роднини ли контролират за пътищата?*

Репортери се нахвърлиха като лешояди върху семействата на загиналите в двете трагедии по нашите географски ширини – пожарът в старческия дом в село Рояк и зверската катастрофа на „Струма”. Вероятно, за да умножат скръбта на опечалените, иначе подобно мародерство няма оправдание от журналистническа гледна точка. Причините за катастрофата на „Струма”, за която твръдят, че е най-голяма не само у нас, но и в ЕС, още не са ясни. За пореден път обаче заговориха за калпавото строителство на шосетата в родината.

Никой не се сети досега да попита нищо за надзорниците, които по принцип отговарят за реализирането на всеки строеж. Също и на този на скоростната пътна отсечка на „Струма”. Питам за тях /и не само аз/ при всеки подобен инцидент от има- няма няколко петилетки, но досега отговор няма. Затова пак да поискаме отговор от ведомствата, които издържаме.

Най-големият проблем за всяко строителство, е липсата на качествен надзор, защото като няма контрол, изпълнителите  правят каквото си искат.

У нас има много надзорни фирми, лицензи се раздават щедро и на кило, както се казва. Не е така в белите държави, където се допускат по около двайсетина контролиращи дружества, които се ползват с голям авторитет и преценките им не се оспорват.

Разрешителните за надзор се издават от ДНСК, според разпоредбите на Закона за устройство на територията / ЗУТ/ и такива фирми се нароиха сякаш чрез пъпкуване в условията на демокрацията. Броят им е над 750, а срокът на валидност на едно разрешително е 5 години, след което трябва да се подновява. Сами сравнете – 20 там, срещу близо 1000 у нас.

Всеки строител може да си направи паралелна фирма за надзор, а които си нямат, си правят услуги помежду си. При този порочен модел, как може да се твърди, че някой у нас надзирава строителството? И в тази област, както и във всички останали, участниците са свързани и оплетени като свински черва.

А някой да е чул да разследват някоя надзорна фирма?!

Обществото не знае нищо за тези  дружества, които би трябвало да носят огромна отговорност за контрола на строителството въобще в страната. Пък те сякаш са анонимни.

Преди години тази дейност се е именувала „авторски контрол”, разказват експерти с дългогодишен професионален опит. После наименованието е сменено на „платен надзор”, но очевидно платен, не означава непременно и качествен.

Публична тайна е, че пътищата се строят след провеждане на обществени поръчки. Но, както е известно, този законов и регламентиран способ, бе хептен опорочен и компроментиран у нас, особено през последните над две петилетки. Защото в наддаванията се залагаха съмнителни критерии, в тях участваха приближени до властимащите фирми и се печелеха от тях.

И нали вече си обещахме да си говорим откровено, аз имам един простичък въпрос: Има ли негласно споразумение между големите строителни фирми затова кой къде да действа по региони в страната, да се явява на търгове, да печели и строи и да не се бутат и да си пречат взаимно? На този простичък реторичен въпрос може да отговорят примерно от КЗК. А ако не искат, ние ще продължаваме да питаме: защо все едни и същи фирми печелят големите обществени поръчки, за които плащаме ние, данъкоплатците и т.н.?

*„Батко и Братко“ е евфемистично название за корупционен скандал от 2008 г.] във връзка със строителството на АМ „Тракия“.

Последвайте канала на