В България се иска смелост да си гей

Не разбирам желанието да нападаш, биеш и убиваш някой, който не е като теб. Разбирам защо е било така преди, в праисторическите времена – различен = непознат = потенциално опасен = я, по-добре да го няма, че да не се чудя ще ме нарани или не. 

Но днес? Днес – 2021 г.? Значи ли, че обществото не е мръднало в разбиранията и морала си нито на сантиметър от праисторическите общества?

Плашеща мисъл. 

Прави ми впечатление, че много „борци“ за свобода, равенство и братство също си правят оглушки, стане ли въпрос за човешките права. По три причини. Едната е политическа – трай да не дразним хомофобите, че са поне 40-50% от електората ни. 

Другата е абсолютната незаинтересованост. Не съм гей, не ме интересува. 

Третата е скритата хомофобия у огромна част от обществото. Много хора всъщност усещат вътрешно задоволство, когато ЛГБТ хората страдат. Защо? Виж началото на този текст. 

Почти всички представители на трите групи по-горе мислят за себе си като за добри хора, дори си мислят, че са демократи. Не са. Демокрацията и свободата означава свобода и за хора, които не са ти симпатични. Не означава: свобода само за нещата, които ме вълнуват и хората, с които съм съгласен. 

В България се наблюдава едно много гнусно явление на делене на още по-малки групички. Вече не сме хетеро Vs. хомо. Вече има гейове, които са расисти, етнически малцинства, които са хомофоби, религиозни общности, които са и двете и т.н.

Дяволите до българския казан в ада джиткат карти и отдавна са забравили да ни пазят. 

По същия начин започвам да забелязвам все повече „демократи“, които се радват на диктатури, просто искат да са с друг етикет, а не „комунизъм“. Имат си някакви лични причини, те си знаят.

Фашисти, които се пишат „демократи“, САМО защото са против комунизма. Антифашисти, които се мислят за цвета на човечеството, защото са се обявили срещу човеконенавистната диктатура, но в същото време пеещи химни за възхвала за комунизма, който има повече жертви на сметката си и повече унищожени животи, семейства, градове, села и държави. 

С такива избирателно свободолюбиви „избирачи“ на демокрация ще сме винаги доникъде, защото свободата и демокрацията са едно за всички, не идват в розово или в черно, по каталог – за леви и десни, за такива и онакива. 

Знам, че си губя времето да пиша всичко това. Знам и че си губя времето и да казвам, че хомофобските нападения трябва да бъдат класифицирани като престъпление от омраза, защото сега Расате и хвърковатата му чета ще бъдат разследвани и съдени за хулигански подбуди. Все едно да нападнеш човек заради сексуалната му ориентация и да счупиш будка за вестници е едно и също. Те знаят, че ще им се разминава, защото хулигански подбуди и престъпление от омраза са много различни, а те (агресорите) са защитени от закона, който се прави на глух и сляп. 

Защо, според вас, една агитка нахлува някъде, чупи и заплашва? Защото знае, че ще ѝ се размине. Участниците в нападението – по някаква причина – са се чувствали недосегаеми; някой им е казал, че си има свои хора където трябва; някой им е казал, че това престъпление се минава само като хулиганство, ако въобще ги хванат; някой им е казал, че като кандидат-президент не могат да го пипнат, също и тях; някой им е казал, че тоя, дето ги спонсорира, ще им плати адвокатите и че има познати в прокуратурата и съда, в полицията? 

Кой знае?

Но е факт, че никой от тази порода хора не напада, ако не е сигурен, че е в група петима на един, не скача на бой, ако не е сигурен, че срещу него има само беззащитни жени или слаби мъже (и пак избира да е десет срещу трима примерно), никой от тях, защото са страхливци, не напада, ако подозира, че боят може да е равностоен, не напада, ако има риск да го опандизят без да „има човек“, който да го освободи. Да, защото са страхливци. 

Те са станали такива мразещи, защото са страхливци. Много от тях самите са гейове, които се страхуват от това, че са гейове и тормозят другите гейове. Справка: евродепутатът Йозеф Сайер от партията на Орбан – върл „консерватор“ и абсолютен хомофоб, беше изловен в гей оргия. 

Упс…!

Те са такива. 

Или са маргинали, отритнати от обществото, баща алкохолик, който ги е пребивал, грозни, пъпчиви уроди, които не могат да си намерят гадже, мислят, че събирането в силова група за мокри поръчки ще ги направи мъже. И ходят да бият беззащитни хора, събират се голяма група и се чувстват „достойни“. 

Как тези страхливци изведнъж се почувстваха силни? Кой стои зад тях? 

Който и да стои, със сигурност и сега ще си свърши работата, защото „санкциите“ ще са най-много глоба, а посланието е изпратено: ЛГБТ, не ви искаме, ако се покажете, ще ви бием и ще ни се размине, пак ще ви бием!

В тоя ред на мисли, очевидно е, че гей-хората в България са много по-смели от фашагите, които имат „свои хора“, които се събират на групи от по много, за да бият, които имат повечето от обществото зад гърба си – обществото, което вика: голем праз! и не обръща внимание на престъпленията им или даже им се кефи. Гей-хората се изправят срещу ВСИЧКО това. Повече от очевидно е, че в България се иска смелост да си гей и е показателно какво страхливо дребно лай**нце си, щом си фашист. 

Очевидно е и че голяма част от обществото ни са умни като гъби, защото смятат, че гей се става „с гледане“ – тия, ако им дадеш права, децата ще ги гледат по улиците и ще станат и те гейове. Това, ако си го мислиш, или си тайно, дълбоко в себе си гей и те е страх да не излезе на повърхността, или си опасно умен и е цяло чудо, че можеш да си вържеш обувките сам. 

Очевидно е и че беге политиците са страхливци и пълни дупки, мълчат като… да не казвам като какво. С няколко изключения, другите се свиват, сакън да не загубят гласовете на хомофобите, майната им на човешките права! Да не говорим, че много от тях са същите страхливци, като фашагите и или викат: „голем праз!“, или дори с удоволствие гледат как унижават ЛГБТ общността. 
 

Последвайте канала на