Учителят Тео пред novini.bg: Важно е да се потрудим да си направим баничките, а не само да чакаме да ги изпапкаме

В Деня на будителите, по време, когато красивите възрожденски думи като „даскалоливница” и „бъдещност” нямат актуално звучене, разговарям с Теодосий Теодосиев който винаги досега в началото на всеки наш разговор уточнява, че иска да го представя само като Учителят Тео, преподавател по физика.

Аз обаче, ще си позволя да добавя още факти за него, тъй като разни издания доста фриволно злоупотребяват с името му.

Всички най-добри ученици, с постижения в областта на физиката, са от школата на Учителя Тео. Повече от 2/3 от световните олимпиади се печелят от български участници в тях - примерно от общо 14 златни медала на такива състезания, 10 са извоювани от умовете на негови възпитаници. Учителят Тео казва, че неговата школа, която е вече на половин век, е най-голямата му гордост. От нея са 25 абсолютни първенци на националната олимпиада по физика, а това е повече от всички останали в България, взети заедно. Международните им отличия също са много. Примерно неговият ученик Иван Танев Иванов в момента е професор, който обучава други професори зад Океана, и т.н. и т.н..

Питам учителя Тео кой е буден, и кой спи в обществото ни, какво е важно в образованието и възпитанието на подрастващите, за духовността и знанието и други, не материални теми.

Не само учениците имат нужда от пробуждане у нас, а и много от техните родители, от възрастните в обществото ни. Някои проспиват целия си живот.

Преди много години Хораций е казал: „Имай смелостта да знаеш”. И тогава е имало хора, които са чакали спасителя си и са се уповавали на външни благодетели. Истината е, че всеки трябва да поеме своята отговорност, не може да чакаме само на помощ отвън. Не бива да чакаме примерно намибийците да мислят за нашите деца, защото това няма да стане.

Ние трябва да поемем отговорност за бъдещето. А нашето бъдеще, това са нашите деца.

Смисълът на живота е в това, ние да приемем даровете от предходните поколения, които са ни завещали, да добавим още към тях и да ги предадем на следващите след нас. В основата на всичко това, е важно да стои нашата благодарност, защото неблагодарността е огромен порок.

Във Вселената чудеса няма, безплатни банички не съществуват. Вярвам в истинността на максимата, която битува отвъд Океана, че за да успееш в нещо важно в живота си, то трябва да положиш минимум 20 000 часа усилия за него.

Важно е да се потрудим да си направим баничките, а не само да чакаме да ги изпапкаме. Готови банички има само в капана за мишки, а ние знаем какво се случва там.

Питате ме за наградите, които съм получил за работата ми. Ами спрях да ги броя вече. Моят съсед, съгражданин и приятел Чудомир казваше, че като вземат много да те хвалят, това не е на добро. Вчера също ми дадоха две награди по линия на „Будител на годината”, но аз не съм суетен човек. Но за учениците ми това е важно – за тяхното самочувствие и вдъхновение. Казвал съм ви и преди, че аз мога да живея и с 1 лев на ден, но за учениците ми са важни стимулите.

За мен най-голямата награда ще бъде, ако моите настоящи и бъдещи ученици успят да заработят своите 20 000 часа и станат пълноценни граждани на света.

Ще споделя с вас обаче, че според мен не бива всяка година да се раздава наградата „Будител на годината”, защото не всяка година се ражда по един Паисий. Будителството е духовна категория, нещо много ценно и важно, то променя света и хората около нас и не бива да се обезценява. Моралът е животоспасяващ за едно общество.

В този смисъл са важни и детайлите. Примерно аз от моите ученици по света зная, че е немислимо в Китай, Япония и др. силни държави да се поощрява преписването в училищата и университетите. Защото, ако учиш за лекар и си преписвач, утре може да убиеш някой пациент.

Противник съм и на дистанционното, задочно обучение. Преди години имах един състудент, който учеше задочно. Той се яви за 12-ти път на органична химия и пак го скъсаха. Това е само един дребен пример, но има много такива, които илюстрират вредността на дистанционното обучение за ученика, за преподавателя, за обществото.

Друго нещо, което не понасям и смятам за деморализиращо в целия свят, е да се раздават пари, които не са изработени. Това е икономическо престъпление, което обрича на задлъжнялост и нашите деца.

На тях искам днес да пожелая да се учат и трудят здраво, за да станат незаменими граждани на света, а не от категорията, за която се говори в последно време - на „излишните хора!” Аз полагам усилия и докато съм жив ще продължавам да работя за изграждането на незаменими хора.

Последвайте канала на