Авторите на „Ремонта на ремонта на ремонта на ремонта“ излезли да протестират…

Гледам сутринта строителите пак протестират. По принцип съм много „за“ протестите (дори колкото да се държи властта във внимание, да не се отпуска). Само че… 

… само че не обичам наглите изцепки. 

Един от строителите се изтъпанва там и заявява, че следващата крачка била… да дойдели тука и започват да копаят жълтите павета!

Ти да видиш!

Жълтите павета, които са историческа забележителност и са културна ценност. 

И веднага се сещам, че на някой май му е в повече злобата към софиянците, щом е решил баш на жълтите павета да посяга. Не на министерски съвет, не на регионалното министерство, не. На жълтите павета, за да е** м***** на тея софиянци!

Сега, ако може да прескочим замалко дребните комплекси, да видим картинката в малко по-мащабен план. 

Строителните фирми, уважаеми дами и господа, както знаем, са автори на вечния хит „Ремонта на ремонта на ремонта на ремонта“. Те са прибрали толкова пари за изпълнението му, колкото ние не можем да сънуваме, камо ли да видим някога на живо. 

Ако си вършеха работата качествено, магистралите ни нямаше да са ниви, пътищата ни нямаше да убиват, реставрациите и ремонтите по парковете нямаше да се проточват с по две-три години отгоре за по 11 милиона лева (справка Западен парк в София – еталон за наглост и бездънна финансова яма). 

Това е обвързано с въпроса „защо все едни и същи печелят търговете и обществените поръчки?“ 

Явно „заради качеството на работата“ не е отговорът!

Защо тогава?

Мисля, че всички се сещаме. 

Комитова: Има фирми, които са взели авансово 1,4 млрд. лева, а сега искат още 900 млн.

Защо не мога да видя същия ентусиазъм у един строителен работник, докато „работи“, както мога да го видя, докато заплашва да разкопае жълтите павета?

Влизането на тия тежки камиони (въпреки забраната от закона) в центъра на София и жълтите павета, дето все им „вадят очите“ на някои хора, да не се окаже номер да си намерят още работа?

Влизат, разбиват, после от общината викат някоя „наша“ фирма да ремонтира? Днес разбива с камиона, утре идва да ремонтира, а?

Шегувам се, ама не съвсем…

Понеже, по стечение на обстоятелствата, едно от журналистическите ми поприща преди години беше свързано именно със строителството и строителните фирми, мога да разказвам бисери надълго и широко. Строителството и особено пътното строителство са между най-сладките баници. Не случайно и Васил Божков се занимаваше с него. Но не беше само той. Големите фирми и приближените им подизпълнители бяха, са и ще бъдат сред най-богатите хора в България. Помните аферите „Батко и Братко“, милиардите, ламборгинитата, бентлитата…

Хората в тези фирми не си знаят парите, повярвайте ми. Лично наблюдение. Служителите им обаче, както тогава, явно и сега не смогват да свързват двата края. Не съм чул обаче (с едно изключение!) някой да се е вдигнал на протест срещу шефовете на фирми, собствениците и удобно сложените им подизпълнители, които и тогава лъжеха, че не им се плаща от държавата, за да не дават пари надолу по веригата. 

Едното изключение беше преди 12 години, когато един малък подизпълнител ми разказваше в личен разговор, че е вдигнал мерника на монополистите в Добричко, където той се занимаваше с пътна поддръжка и зимно чистене и ги плашеше (или поне така ми обясни), че ще разкрие всичките им свързаности  с властта и цялата корупция. Нищо от това не се случи, просто за кратко човекът беше откровен в насочването на гнева си, а именно: като се раздават парите, големите играчи и техните връзкари си прибират дела, а надолу по веригата - **р. След това повече нищо не се чу от него, някак го бяха убедили (предполагам) да не прави нещата, които казваше, че ще прави. 

Та, да обясни някой: как и защо протестът е на жълтите павета, а не пред офисите на дебелите портфейли? 

Защо се бавят парите от големите фирми към подизпълнителите им? 

Защо се бавят парите надолу по веригата – за работниците? 

Защо българите така – с лека ръка – са готови да разкопаят една историческа ценност? 

Какво демонстрират с това, освен агресивна простащина? 

Докога строителството на обекти в България, които се плащат с държавни пари, ще изисква ремонт на ремонта на ремонта на ремонта? 

Защо, като погледна частна поръчка – да речем пред мол или кино – тротоар, плочки, кашпи, озеленяване – виждам идеално изпълнение, което още десетилетия „няма да мръдне“? А, като погледна нещо, поръчано с държавна пара, го виждам как се руши пред очите ми, виждам как се ронят евтините материали, които така или иначе са сложени некадърно от мързеливи леваци? 

И може би преди да отидете да разкопавате жълтите павета, дето са ви трън в очите по някаква причина, да идете да питате шефа: „Ама верно ли нема пари или пак ще ги притискаме просто да дадат повече, както правихме с оня ремонт на ремонта… там, дето, сещаш се, преди изборите?“
 

Последвайте канала на