Искахме тоя път да стане добре, но стана както обикновено

Седмицата накратко: Зукърбърг дръпна шалтера, Пеевски е отслабнал, Вера Су започва да ни лази по нервите, Лозан Панов влезе в надпреварата както Бербатов – в неговата. 

А, да… и Пандора, разбира се. 

Но има и още една „новина“ (нея я си я влачим от предната седмица), която е толкова „новина“, колкото аз съм космонавт. Нищо „новина“-рско няма във факта, че… как да го кажа… от НСИ искаха тоя път да стане добре, но стана както обикновено. 

Колко милиона, викате, са отишли за кампанията по преброяването?

Два милиона и половина?

Ехааааа…

За повече драматичен ефект, мога и с цифри: 2 500 000 лв. 

Найс, а?

Ето как започна всичко: С фалстарт и хакерска атака, разбира се. Но само след като преди това ни предупредиха, че ще ни глобят, ако не се преброим. 

Но да се върнем и малко по-назад…

Дàли сме едни милиони за една система, за да се преброим като едни модерни хора – електронно. Няма лошо. Крайно време е да влезем и ние в тоя 21 век. Влизаш в системата (от третия път, защото пак е блокирала, нищо, че е скъпа като да е идеална), пишеш, бришеш, пулиш се на едни тъпи въпроси (извинявайте… колко квадрата ми е кухнята… верно ли?!), накрая – ГОТОВО!

Преброил съм се!

Е, не съвсем. 

Как така „не съвсем“?

Ей така. Сега трябва да изчакаш да дойде преброител и да му дадеш кода, че си се преброил. 

Чакай, чакай, чакай, чакай малко. Ние за какво дадохме два милиона и половина (2 500 000) лв.? Нали, за да се преброим ЕЛЕКТРОННО? За какво ми е да се броя електронно, след това да чакам да ме преброят неелектронно, на крак – у нас? Защо просто не си изчаках преброителката (в моя случай явно е преброителка) да дойде да ме преброи? 

За едни два милион и половина питам.

Но слушай, става и по-интересно. 

Минава преброителката ми и оставя една бележка за целия вход. Не на моята врата, на съседа, на другия съсед, на третия, на който там не е преброила… не, една за целия вход – на едро. Почвам да се чудя дали изобщо е чукнала на някоя врата въобще или само е минала да закачи бележката и си седи сега у тях си, чака да ѝ звъннем? Кой знае? Тия с брошурите на хипермаркетите така правят – уж трябва да ги сложат в пощенските кутии, но ги мятат до вратата и си отиват. По-лошото е, че и пощаджията така се научи да носи всичко – сметки, писма, всичко. 

В интерес на истината, може и да е най-свестният човек на света тази жена, може. Всичко може. Но аз няма как да знам. Шефовете ѝ са решили системата да е такава и толкова. 

На бележката, която е с изрязана опашка за закачане, пише името на преброителката ми и телефонът ѝ. Значи след два милиона и половина, борба с хакерите, борба със системата, чакане на физически преброител… аз трябва да се обадя на някакъв телефон, там да ми вдигне някакъв глас и аз да си изпея личните данни? 

Нали знаете, че „бележка“ като на преброителите може всеки да си направи и да ти даде един телефон, на който да се обадиш. Те в НСИ вероятно си мислят, че САМО те имат цветен принтер и ножичка. 

А може би и само те не са чували, че в България има изобретателни измамници, които крадат всичко, включително и самоличности. С всякакви трикове. 

Викате, ей така да се доверим на бележката, щото е сладка и с хубав шрифт, а?

Мхм, добре.

Два милиона и половина и наистина, ама наистина искахме тоя път да стане добре, ама стана както винаги. 

НСИ е като най-висш тест за нервите на пиарите си, явно са некви дзен-мастъри, тия хора вече почти няма за какво да се хванат, за да измъкнат ръководството си от това, в което самò се мята с главата напред. Дайте им малко почивка, бе хора. Направете един път нещо, което поне да мирише на професионализъм, че да има за какво да се хванат. И от тия два милиона и половина, дано сте заделили поне малко за валериана им и за лекарствата против язва. 

Последвайте канала на