„Сезонът на убийствата“ ли е „новото нормално“?

Това, което ОБАЧЕ прави впечатление, е една почти скрита „прашинка“ от информация, някак вмъкната между другите пасажи, а именно: „Убийството е можело да се преодолее, ако родителите са забелязали индикации на поведение и са изпратили сина си на психолог, но не и когато семейство се бори за оцеляване, смята криминалистът“.

се използва интересният термин „сезонът на убийствата“:

... e пряка. Невидима за мнозина, но пряка. Студена, тиха, безчувствена, тя е там.

Второ: (не се обиждайте петимата, дето ви бива, но) в България специалистите, които трябва да помагат на пациентите, са… как да го кажа… медицината и науката са им по-скоро хоби.

Имат и лекарите, които да го могат.

Пето: трябва да си достатъчно функционално грамотен, че да видиш признаците на проблема. „Хлопа му дъската“ не е диагноза. Прекомерната употреба на алкохол, на други медикаменти и вещества, депресивните състояния, промените в настроенията, случки през живота, които разбалансират психиката… Трябва да можеш да свържеш точките, а ние все още се плашим от ваксините и смятаме, че ни чипират с тях и облъчват с 5G…

Психичното здраве не е приоритет. Дори в топ 10 не е.

Трето: парите. Да говорим ли въобще по темата? Няма нужда, нали?

Четвърто: времето. За да отидеш на лекар, трябва да отсъстваш от работа, трябва да обясниш ЗАЩО (виж сега точка „Първо“). А системата е направена, за да те разтакава и мотае.

А за психическото здраве няма смисъл да говорим. Първо: това е табу, психическото здраве се смята за даденост у българина и ако потърси помощ, умира от срам, защото ще го помислят за луд. И не, не се лъже, те наистина ще го помислят за луд и вероятно ще му се подиграват. Той самият би го правил, ако не е в обувките на потърпевш.

В България хората са в цикъл: работа-вкъщи-работа-повтори. И така цял живот и след пенсия. Евентуално едно море (къде да е) през лятото и после – пак цикълът. За лечение рядко мислят, защото то струва пари, които нямат. Лечението им е в графата с бентлито и ферарито…

В нормалните държави хората смятат за проблем, ако не могат да отидат на почивка в Испания през юли, а трябва през септември. Пенсионерите се забавляват и пътуват, почиват си. Те имат време да се занимават със здравето си, имат и средствата да го направят.

Научно е обяснено през годините как и защо есента и пролетта са именно такива, няма смисъл да задълбаваме.

Така че лека-полека си вървим към това „сезонът на убийствата“ да стане „новото нормално“.

Тоест: когато си заровил съзнанието си в оцеляването – в насъщния и сметките, не ти остава душа да мислиш за друго.

Целият му труд стига за едната заплата, от която не остава нищо, след като си купи храна и си плати сметките. За коя от всичките грижи да мисли най-напред?